Article_top

Мнозина се питат защо на големия протест срещу произвола на прокуратурата бяха и десни (ДБ), и леви (БСП, Мая Манолова) и т. н. Защо те подкрепиха президента Радев, в чиято институция преди това показно бяха нахлули десетки въоръжени полицаи с неясна и съмнителна цел? Отговорът тук не е много сложен: наложилото се обществено впечатление е, че това нахлуване и последвалите арести бяха акт на отмъщение заради позицията на Радев по скандалите с НСО и охраната на Доган и сие. Така или иначе акцията на прокуратурата се възприе като пореден удар срещу правовата държава.

Къде беше Борисов?

Истинският въпрос, обаче, е защо Борисов не беше на този протест или поне не прати някои от знаковите лица на ГЕРБ на него. Първо, протестът е безспорно популярен, а Борисов обича да е с общественото мнение. Странно е, че в специален брифинг премиерът открито застана срещу протестиращите и ги нападна (колкото и да е абсурдно), че искали да спрат България за еврозоната. А за капак дори организира контрапротест.

Второ, и по-важно: Борисов не може да не разбира, че действията на Иван Гешев от последните дни правят неговото собствено “опазване” от наказателно преследване невъзможно в средносрочен план. Гешев, за да запази минимална легитимност, ще трябва да “удря” и правителството – Боил Банов, като най-несвързан с центъра на властта, се оказва подходяща мишена засега. Но докога ще са достатъчни такива заобиколни, маскиращи маньоври? Изглежда наивно премиерът да подкрепя Гешев с надеждата, че той ще продължи да го заобикаля в своята активност. Накратко: Борисов прави стратегическа грешка като си мисли, че произволната прокурорска активност от последните седмици обслужва него и ГЕРБ.

Причините

1)  Ако в президентството без особена причина могат да влязат 30 въоръжени мъже и да правят арести, по същата логика и с много повече основания в МС могат да влязат 600 и да проведат много по-мащабна акция;

2)  Иван Гешев мери доказателствата в проценти: 10%, 50% и т. н. Според него в утвърдените демокрации осъждали с по-малък процент доказателства, отколкото у нас. За да стане ясна тази идея може да използваме и килограми: ако у нас осъждаме със 100 кг, според прокуратурата на запад осъждали с 10 кг доказателства. Сега прокуратурата изглежда е събрала някакви 10 килограма за хора от президентството. Проблемът на Борисов е, че - по този метод на събиране на доказателства - за него из публичното пространство се търкалят чували и потенциално тонове за съмнителни действия: къщата в Барселона, 700-те милиона на Божков, шкафчето с парите и т.н.;

3)  Разминаването в килограмите с доказателства между управляващите и опозицията става абсолютно фрапиращо. Трети път арестуват Бобоков за неща, които трудно могат да се обяснят на кохерентен юридически език. Същевременно хора, за които тонове доказателства стоят видими с просто око, но несъбрани по процесуален ред, си седят гузно и се надяват, че облакът ще ги отмине. Вярват си, че ако си назначиш едно бедствие сам, можеш и да го управляваш;

4)  Проблемът е, че избирателността в действията на прокуратурата става толкова видима за всички, че за да оцелее главата на тази институция, тя в един момент трябва просто да изостави първоначалните си уговорки. И тогава прокурорите ще трябва да решат – или тотално да се дискредитират, или да пратят въоръжените мъже в МС за баланс на доказателствените килограми. Този момент на избор наближава стремглаво;

5)  Вероятно е след този избор Борисов да се окаже в ситуацията на Цветан Василев – бивш партньор в заверата, върху когото ще стоварят цялата вина за всичко.

Къде греши Борисов

От тази гледна точка премиерът прави грешка, която може да му струва скъпо. Революциите (а и псевдореволюциите – на властта срещу самата нея) често изяждат децата си и този, който пуска в действие гилотината, би трябвало да има едно наум за главата си.

Проблемът, обаче, не е в опазването на главата на един или друг, а в защитата на върховенството на правото, което изглежда безвъзвратно уронено у нас. Един начин страната да излезе с по-малко щети от вакханалията, която се разгръща, е да поиска специален мониторинг от страна на ЕК за действията на прокуратурата. По модела на чл. 255 от Договора за функциониране на ЕС може да поискаме ЕК да създаде комитет от авторитетни юристи (бивши членове на съда на ЕС или на други европейски институции), които да дадат една независима оценка на действията на прокуратурата по ключови казуси. Добре е правителството, подкрепено от всички политически партии, да поиска един такъв иновативен механизъм, който може и да поуспокои страстите и да намали политизацията по тези въпроси.

 

Един български куриоз

И накрая, добре е да се прави разлика между конституционна политика и рутинна политика. Правовата държава е конституционна политика – удържането ѝ трябва да е приоритет на всички партии: леви, десни и т. н. Има и рутинна политика, където различията между партиите са ключови: някои от тях са повече за пазара, други – за държавна намеса; някои са проевропейски – други, като “патриотите” и части от БСП – не са. Куриозът в България е, че партиите често се разделят за конституционната политика, а пък позициите им са неразличими по рутинната. Например, ГЕРБ и БСП са на едно мнение за АЕЦ “Белене”, турско-българския поток, а застанаха (отскоро) на различни позиции за правовата държава.

Затова Борисов не бива да се сърди, че десните са го изоставили по конституционния въпрос за върховенството на правото – по-скоро той трябва да се запита защо по него е останал в странната група на кафявите медии, ДПС и на все по-озадачените патриоти. И от тази гледна точка би трябвало да преосмисли и идеите си за “контрапротест” – инстинктът за самосъхранение би трябвало да му го подсказва.

"Дойче веле"

 

Мнозина се питат защо на големия протест срещу произвола на прокуратурата бяха и десни (ДБ), и леви (БСП, Мая Манолова) и т. н. Защо те подкрепиха президента Радев, в чиято институция преди това показно бяха нахлули десетки въоръжени полицаи с неясна и съмнителна цел? Отговорът тук не е много сложен: наложилото се обществено впечатление е, че това нахлуване и последвалите арести бяха акт на отмъщение заради позицията на Радев по скандалите с НСО и охраната на Доган и сие. Така или иначе акцията на прокуратурата се възприе като пореден удар срещу правовата държава.

Къде беше Борисов?

Истинският въпрос, обаче, е защо Борисов не беше на този протест или поне не прати някои от знаковите лица на ГЕРБ на него. Първо, протестът е безспорно популярен, а Борисов обича да е с общественото мнение. Странно е, че в специален брифинг премиерът открито застана срещу протестиращите и ги нападна (колкото и да е абсурдно), че искали да спрат България за еврозоната. А за капак дори организира контрапротест.

Второ, и по-важно: Борисов не може да не разбира, че действията на Иван Гешев от последните дни правят неговото собствено “опазване” от наказателно преследване невъзможно в средносрочен план. Гешев, за да запази минимална легитимност, ще трябва да “удря” и правителството – Боил Банов, като най-несвързан с центъра на властта, се оказва подходяща мишена засега. Но докога ще са достатъчни такива заобиколни, маскиращи маньоври? Изглежда наивно премиерът да подкрепя Гешев с надеждата, че той ще продължи да го заобикаля в своята активност. Накратко: Борисов прави стратегическа грешка като си мисли, че произволната прокурорска активност от последните седмици обслужва него и ГЕРБ.

Причините

1)  Ако в президентството без особена причина могат да влязат 30 въоръжени мъже и да правят арести, по същата логика и с много повече основания в МС могат да влязат 600 и да проведат много по-мащабна акция;

2)  Иван Гешев мери доказателствата в проценти: 10%, 50% и т. н. Според него в утвърдените демокрации осъждали с по-малък процент доказателства, отколкото у нас. За да стане ясна тази идея може да използваме и килограми: ако у нас осъждаме със 100 кг, според прокуратурата на запад осъждали с 10 кг доказателства. Сега прокуратурата изглежда е събрала някакви 10 килограма за хора от президентството. Проблемът на Борисов е, че - по този метод на събиране на доказателства - за него из публичното пространство се търкалят чували и потенциално тонове за съмнителни действия: къщата в Барселона, 700-те милиона на Божков, шкафчето с парите и т.н.;

3)  Разминаването в килограмите с доказателства между управляващите и опозицията става абсолютно фрапиращо. Трети път арестуват Бобоков за неща, които трудно могат да се обяснят на кохерентен юридически език. Същевременно хора, за които тонове доказателства стоят видими с просто око, но несъбрани по процесуален ред, си седят гузно и се надяват, че облакът ще ги отмине. Вярват си, че ако си назначиш едно бедствие сам, можеш и да го управляваш;

4)  Проблемът е, че избирателността в действията на прокуратурата става толкова видима за всички, че за да оцелее главата на тази институция, тя в един момент трябва просто да изостави първоначалните си уговорки. И тогава прокурорите ще трябва да решат – или тотално да се дискредитират, или да пратят въоръжените мъже в МС за баланс на доказателствените килограми. Този момент на избор наближава стремглаво;

5)  Вероятно е след този избор Борисов да се окаже в ситуацията на Цветан Василев – бивш партньор в заверата, върху когото ще стоварят цялата вина за всичко.

Къде греши Борисов

От тази гледна точка премиерът прави грешка, която може да му струва скъпо. Революциите (а и псевдореволюциите – на властта срещу самата нея) често изяждат децата си и този, който пуска в действие гилотината, би трябвало да има едно наум за главата си.

Проблемът, обаче, не е в опазването на главата на един или друг, а в защитата на върховенството на правото, което изглежда безвъзвратно уронено у нас. Един начин страната да излезе с по-малко щети от вакханалията, която се разгръща, е да поиска специален мониторинг от страна на ЕК за действията на прокуратурата. По модела на чл. 255 от Договора за функциониране на ЕС може да поискаме ЕК да създаде комитет от авторитетни юристи (бивши членове на съда на ЕС или на други европейски институции), които да дадат една независима оценка на действията на прокуратурата по ключови казуси. Добре е правителството, подкрепено от всички политически партии, да поиска един такъв иновативен механизъм, който може и да поуспокои страстите и да намали политизацията по тези въпроси.

 

Един български куриоз

И накрая, добре е да се прави разлика между конституционна политика и рутинна политика. Правовата държава е конституционна политика – удържането ѝ трябва да е приоритет на всички партии: леви, десни и т. н. Има и рутинна политика, където различията между партиите са ключови: някои от тях са повече за пазара, други – за държавна намеса; някои са проевропейски – други, като “патриотите” и части от БСП – не са. Куриозът в България е, че партиите често се разделят за конституционната политика, а пък позициите им са неразличими по рутинната. Например, ГЕРБ и БСП са на едно мнение за АЕЦ “Белене”, турско-българския поток, а застанаха (отскоро) на различни позиции за правовата държава.

Затова Борисов не бива да се сърди, че десните са го изоставили по конституционния въпрос за върховенството на правото – по-скоро той трябва да се запита защо по него е останал в странната група на кафявите медии, ДПС и на все по-озадачените патриоти. И от тази гледна точка би трябвало да преосмисли и идеите си за “контрапротест” – инстинктът за самосъхранение би трябвало да му го подсказва.

"Дойче веле"

Коментари

Балъци, сър!

Ха ха, РРадев как подкокороса балъците да викат и се бият..... а той седи до гъза на Деса и се подхилва!
Цветан's picture
Цветан
Цветан

Любопитно ми е…

Интересно, ако опозицията има властта да го направи, как смята да накара – мотивира и принуди – магистратите (съдии, прокурори, следователи) да си вършат съвестно работата, какъв реално действащ механизъм ще предложи, гарантиращ, че магистратите остават верни на своята магистратска клетва?

Защото никой магистрат (но и политик – депутат, министър) не става такъв, след като бъде избран – той получава правомощията и задълженията си на магистрат (да речем главен прокурор), само след полагането на клетва. Ерго, наруши ли клетвата си, губи автоматично правомощията си на магистрат. Това се отнася и за политиците – депутати, министри, шефове на агенции и пр. Иначе за какво ни е тази клетва – някакъв безсмислен средновековен ритуал!

А клетвата е проста: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

Мантрата: „Да осигурим независимост на съдебната власт“ например е една от най-сигурните предпоставки съдебната система да се капсулира, а съдиите да се превърнат в затворена каста, неподлежаща на никакъв контрол относно съвестното изпълнение на служебните си задължения и обслужваща само личните си интереси.

Аз досега рационални и ефективни предложения от Да България например не съм чул. Също и от президента. Останалите партии даже и не се напъват да повдигат въпроса – сегашното състояние е идеално за тях. Това ВСС да се раздели на две колегии – празна работа, никакъв реален резултат. Това главния прокурор да се отчита пред НС – чиста формалност, никакъв реален контрол, пържен въздух. Да не изброявам.

Защото у нас и последният цървул да влезе в политиката, стане ли депутат, веднага развива господарски манталитет и дори и най-слабият намек той да бъде контролиран за това верен ли е на клетвата си или не то обижда дълбоко и той скача като ужилен.

Да направим един мисловен експеримент. Колко от всичките 240 депутати от това НС според вас не са нарушавали нито веднъж депутатската си клетва? Залагам хилядарка, че ако има изобщо такива, те ще са от тези, от които нищо не зависи. А ако мнозинство депутати са нарушавали клетвата си, те де факто вече не са депутати, от което следва пък, че всички актове на НС не са легитимни. Защото те са станали депутати не когато са били избрани за такива, а едва след като са се заклели като депутати и са депутати, само докато оставят верни на своята клетва.

Съвсем проста причинно-следствена връзка.

Това е възелът, който трябва да бъде разсечен, за да имаме истинско политическо представителство и свободни и независими от външни намеси и вътрешни изкушения магистрати.

Лично аз докато не видя някакво работещо (даващо резултат) предложение в тази посока, оставам пълен скептик за истинските мотиви на всички политически акции за или против тоя или оня. Защото те продължават да се водят на същия терен и по същите правила, а това е в интерес само и единствено на партиите и политиците и на техните ортаци.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Г-Н СМИЛОВ,

чудесна статия, но Борисов не може да я разбере. Не защото няма интерес да я разбере, а и защото мозъкът му също не може да я смеле. Борисов иска власт, иска много пари, и дава на всички служби, които го подкрепят да поддържа мафиотско-олигархично-корупционния модел. Струва ми се, че за Гешев нещата стоят по-друг начин. И Цацаров и Гешев с най-напред лични главни прокурори на Борисов. Борисов има нужда да скрива много свои мизерни дейности и те му пазят гърба, а той продължава да безчинства.Но народът ни политически е раздробен и заспал. Народът не реагира остро например на доказаното рекетиране на Светата Троица Борисов, Горанов, Домусчиев. Години наред Борисов и Горанов са създали модел да рекетират човек като Божков, и сигурно не само Божков, извличали са много пари, пазени от главните прокурори.
И чрез мрежата, за която писахте преди време, Борисов отново се надява да излъже политически простоватия ни народ, и пак да управлява с тарикатлъците на селски кмет, и пак да брани онова 111 място. Той няма ресурс, а и е зависим от много тъмни сили, за да осигури от малко на малко някакво проспериращо развитие. Той отдавна трябваше да ичезне от политиката.
Стоян георгиев's picture
Стоян георгиев
тотобото

Какво иска да внуши Смилов?

Стоян Хлебаров
Стоян Хлебаров Абсолютно произволни твърдения на Смилов" 1.Гешев не си позволява и да пръдне,без разрешението на Борисов!/ Това по повод на твърдението,че Гешев предприел нещо против Борисов,а Борисов трябвало да се страхува от него!/2.Не разбрах,как ,по какъв начин Борисов трябвало уж да се страхува от Гешев! Ама чакайте,г-н Смилов-кой на кого е началник-нещо сте разменили позициите на двамата!? 3.Защо Борисов подкрепил протестиращите? Много просто-защото Гешев хич,ама хич няма да му се разсърди за това! Затова пък,Борисов ще се направи на обективен и разграничен от Гешев-при това-без никакви лоши последици и за двамата! Да сте видели,или прочели,че Гешев е реагирал,или е недоволен от позицията на Борисов! Не така,г-н Смилов-искате зорлем да ги скарате! Малко ли е в момент,в който всички ругаеха Гешев,че е подставен на Борисов!? Та затова Борисов може да се представя и за враг на Гешев,/особено ако той потвърждава малоумието си/-важното е,че Гешев не си представя,че Борисов му е враг! 4.Държавата ни можела да поиска мониторинг от ЕС за действията на Прокуратурата! тук г-н Смилов се прави на независим наблюдател-сякаш не знае,че Държавата-това е Борисов и Гешев,та предлага тези двамцата...да се самоубият! Айде де...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията