От днес замразявам публикуването в този блог. Причината е, че все повече сме тези, които пишем и все по-малко са онези, които четат. Смятам да подсиля редиците на вторите. Защото смисълът на писането е в четенето. Така с удоволстие ще помогна на по-добрите от мене в занаята.

Започнах този блог на на 17 юни 2013 г., почти шест месеца преди някогашният “Труд” да ме уволни под формата на съкращение на една кореспондентска бройка в Брюксел. Причината беше, че след напускането на външния инвеститор ВАЦ и последвалите две смени на собственици, вече не ми даваха да пиша това, което мисля. И “Труд” вече беше под контрола на Делян Пеевски, прикрит от някакви сламени хора, които се правеха на собственици, но сами не си го вярваха. Те доунищожиха най-влиятелния вестник в България, който днес е карикатура на това, което беше.

През юни 2013 г. България се надигна срещу апетита на Пеевски да лапне цялата държава, започвайки от Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), начело на която оцеля няколко дни. Тогава написах първата публикация в блога ми.

Днес Пеевски е напът да “лапне” и външната политика на България, ако успее да принуди мнозинството в парламента да ратифицира подчиненото изцяло на личния му интерес присъединяване на страната ни към т. нар. Съвет за мир на Доналд Тръмп.

През юни 2013-та българите масово се надигнаха на протест срещу даването на националната сигурност на новоизлюпения олигарх. Днес никой не протестира срещу това, че той си присвоява външната политика. Изглежда сме свикнали да нямаме такава, или ако за малко имаме, тя да не бъде наша, а на поредния външно зависим и битово мотивиран “елит”. Държавната охрана на Пеевски и държавният му кабинет изкараха на жълтите павета десетки хиляди протестиращи. Узурпираната от него външна политика не подразни никого.

Което за пореден път потвърждава правотата на покойния и незабравим Крум Благов: “За да се смени системата, трябва да се смени народът”.

Замразявам блога си, защото признавам поражението си. Цялата 13-годишна борба с Пеевски доведе до неговата победа. Днес той определя, къде членува страната ми. С това искам да окуража и тези, които също се бориха, да признаят, че загубиха и да се запитат защо. Решението на всеки проблем започва с признаването му.

Аз си признавам – лошо писах, лошо убеждавах, затова победи той.

В заключение ще ви кажа и нещо, което ще направя за първи път – на 19 април в изборната бюлетина ще попълня полето “Не подкрепям никого” и призовавам всички себеуважаващи се българи да направят същото. В политическата менажерия, която е завзела телевизора, не виждам никой, който може да ме представлява. Писал съм, че политика се прави с това, което имаш, а не с това което искаш, но днес ми се струва, че и вече нищо не може да се направи от това, което имаме.

Няма да обсъждам политически карикатури като “Величие”, “МЕЧ” и ИТН. Те не заслужават усилието. За БСП никога не съм гласувал. Тя изпусна неколкократно шанса си да се модернизира и днес е “левица” в ликвидация. АПС е “отломка нищожна” от някогашната корпорация ДПС, чиято по-корпулентна отломка “Новото начало” е символ на олигархията в България. Румен Радев и “Възраждане” са две лица – умерено и радикално – на руската пета колона у нас. ПП-ДБ се качи до властта по рейтинга на Радев, после помогна да бъде преизбран, после се разграничи от него (но никога докрай), после управлява в “сглобка” с тези, които бяха тръгнали да свалят, а днес не изключват сътрудничество с Радев по определени въпроси. Съжалявам, на толкова маневрени “реформатори” не мога да вярвам. При всичките му заслуги като еврото, Шенген, километрите магистрали и софийското метро, ГЕРБ не намери сили да излезе от сянката на Пеевски и не спря да обслужва интересите му, последно – подарявайки му и външната политика. Тази капка ми преля чашата. Макар точно тази област да се радва на най-слаб масов интерес – дори в хаоса и опасностите, които светът преживява. Не мога да си обясня покрепата на ГЕРБ за Пеевски с друго, освен с много силни лични зависимости. При “прозрачността”, на която се радваме след почти 37 години демокрация, не мога да стигна до друг извод.

И така, драги читатели, благодаря ви за вниманието и търпението. Знам, че не сте много, но затова пък сте важни, защото сте от намаляващата порода на четящите и мислещите. Ще се видим пак тук, ако и когато има смисъл. Чао!

P.S.: Сайтът няма да бъде свалян от мрежата. Свободен е за посещения.

Текстът е от блога на Веселин Желев