Article_top

Бизнесменът Пламен Бобоков чрез адвоката си Ина Лулчева, обжалва втората наложена мярка за неотклонение - 1 млн. лв. парична гаранция.

Тя бе поискана заради ареста му по второ дело и обвинение - за престъпен сговор и търговия с влияние. До него се стигна покрай чат-историята със секретаря на президента Пламен Узунов, който също бе арестуван, а заради разследването (и още едно разследване по друга линия и срещу друг съветник на Румен Радев - Илия Милушев - прокуратурата влезе показно в президентската институция миналата седмица - б.р.)

Вторият сюжет от деня по темата "търговия с влияние" е нова порция избрани материали, разпространени от държавното обвивение - срещу Узунов. 

Правният сайт "Де факто" публикува жалбата на адвокат Лулчева срещу мярката за неотклонение на Бобоков. Тя налича новите обвинения на клиента си "абсурдни", "несъставомерни" и т.н. И припомня, че  Освен това подчертава, че внесеният вече от Пламен Бобоков 1 000 000 лева за парична гаранция (по делото за организирана престъпна група „за боклуците“, от което е „отделено“ новото) гарантира в пълна степен явяването му пред едни и същи прокурори от една и съща прокуратура. Адвокат Лулчева прави и разбор на новите обвинения, според които Пламен Бобоков е „подбудител“, а президентският секретар Пламен Узунов „извършител“ в твърдяния „сговор“, в който е била предавана... публична информация от БТА, Ройтерс и Асошиейтед прес.

Ето и част от мотивите на Лулчева да обжалва мярката на неотлонение на Бобоков, налагането на която нарича "произвол", освен това смята, че е в нарушение на конституцията. 

"Отделянето на материали и образуването въз основа на тях на нови дела, по които отново се взема мярка за неотклонение гаранция в изключително завишен размер, без да са налице нови обстоятелства, обосноваващи опасност от укриване или извършване на престъпление, е израз на произвол и пристрастност. Определянето на нови и нови мерки за неотклонение, без това да е необходимо за нуждите на делото е в нарушение на чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България.", пише в жалбата.

Освен това, твърди адвокатката, постановнелието на прокуратурата, с която е наложена втората парична гаранция, не съдържа мотиви. Въпреки че задължението за мотивиране на актовете на съдебната власт е конституционно закрепено, има и специален текст за актове на прокурори - в НПК. Пак там е описано и какво точно трябва да съдържа мотивацията. 

Лулчева припомня още, че няма и мотиви за определения размер на паричната гарания от 1 млн. лв. и припомня, че  Европейският съд по правата на човека нееднократно е посочвал, че е недопустимо непосилният размер на една произволно определена гаранция да е повод, привидно законен параван, за задържане на обвиняемия и свързаното с това драстично ограничаване на правата му.

Единственият довод в постановлението, който би могъл, макар и доста косвено, да е относим към определянето на размера на гаранцията е, че мярката за неотклонение била адекватна с оглед „степента на обществена опасност на извършените деяния“, „упоритостта при извършването им и продължителния инкриминиран период от време“.

По делото обаче няма факти нито за проявена упоритост, нито факти за престъпно сдружаване по смисъла на чл. 321, ал. 6 НК, нито за подбудителство от страна на подзащитния ми (каквото е обвинението му във вр. с чл. 282 НК), твърди Лулчева.

В жалбата се поставя още един въпрос - адвокат Лулчева заявява, че клиентът й е обвинен в "явно несъставомерно действие":

"По делото няма факти за съществуването на сговор да се искат, предлагат, приемат или обещават дарове, за да се упражни влияние. Длъжността на г-н Пламен Узунов не дава възможност за упражняване на влияние върху което и да било длъжностно лице във връзка със службата му. Нито секретарят в Администрацията на Президента, нито дори самият Президент имат правомощия за намеса/съдействие в икономическите отношения в страната или в чужбина."

В жалбата се посочва още, че няма факти в делото Пламен Бобоков да е склонявал Пламен Узунов към каквото и да било. Нещо повече - казва се, че информацията, с която Бобоков не можел да се снабди по правомерен начин иначе - всъщност е явна информация. Защото източник на тази информация - по няколко от точките на прокуратурата - е например информационната агенция БТА, или пък чуждите информационни агенции "Ройтерс" и "Асошиейтед прес". 

"Международното положение, поне в демократичните държави, не е тайна", казва още адвокат Лулчева в жалбата си. 

В жалбата се казва още, че според прокуратурата би следвало да е недостъпна по „правомерен начин“ информацията за следното: среща на премиера на Либия с премиера на Италия, обстановката в Либия е напрегната“, среща на Председателя на Президентския съвет и ПНЕ на Либия с Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност Федерика Могерини, сражения на територията на Либия ,подновяване на разрешението на ООН за инспекции на плавателни съдове край бреговете на Либия, среща на министрите на външните работи на Тунис, Алжир и Египет, призив на ръководителя на либийското правителство за провеждане на форум с участието на всички политически сили в страната, съгласувано с ООН и подкрепа от ЕС и ООН на инициативата, данни на Световната здравна организация за загиналите и ранени в Либия, както и за атентатори-самоубийци по време на футболен мач и др. Описаните информации са точка по точка от твърденията на прокуратурата.

"Що се отнася до информацията за Украйна (п. 21, подписан договор със Световната банка за предоставяне на кредит), фактът, че г-н Бобоков е почетен консул на Украйна изключва дори хипотетичната необходимост той да се снабдява по „неправомерен начин“ с информация за държавата, която му е поверила представителството си.

 

Бизнесменът Пламен Бобоков чрез адвоката си Ина Лулчева, обжалва втората наложена мярка за неотклонение - 1 млн. лв. парична гаранция.

Тя бе поискана заради ареста му по второ дело и обвинение - за престъпен сговор и търговия с влияние. До него се стигна покрай чат-историята със секретаря на президента Пламен Узунов, който също бе арестуван, а заради разследването (и още едно разследване по друга линия и срещу друг съветник на Румен Радев - Илия Милушев - прокуратурата влезе показно в президентската институция миналата седмица - б.р.)

Вторият сюжет от деня по темата "търговия с влияние" е нова порция избрани материали, разпространени от държавното обвивение - срещу Узунов. 

Правният сайт "Де факто" публикува жалбата на адвокат Лулчева срещу мярката за неотклонение на Бобоков. Тя налича новите обвинения на клиента си "абсурдни", "несъставомерни" и т.н. И припомня, че  Освен това подчертава, че внесеният вече от Пламен Бобоков 1 000 000 лева за парична гаранция (по делото за организирана престъпна група „за боклуците“, от което е „отделено“ новото) гарантира в пълна степен явяването му пред едни и същи прокурори от една и съща прокуратура. Адвокат Лулчева прави и разбор на новите обвинения, според които Пламен Бобоков е „подбудител“, а президентският секретар Пламен Узунов „извършител“ в твърдяния „сговор“, в който е била предавана... публична информация от БТА, Ройтерс и Асошиейтед прес.

Ето и част от мотивите на Лулчева да обжалва мярката на неотлонение на Бобоков, налагането на която нарича "произвол", освен това смята, че е в нарушение на конституцията. 

"Отделянето на материали и образуването въз основа на тях на нови дела, по които отново се взема мярка за неотклонение гаранция в изключително завишен размер, без да са налице нови обстоятелства, обосноваващи опасност от укриване или извършване на престъпление, е израз на произвол и пристрастност. Определянето на нови и нови мерки за неотклонение, без това да е необходимо за нуждите на делото е в нарушение на чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България.", пише в жалбата.

Освен това, твърди адвокатката, постановнелието на прокуратурата, с която е наложена втората парична гаранция, не съдържа мотиви. Въпреки че задължението за мотивиране на актовете на съдебната власт е конституционно закрепено, има и специален текст за актове на прокурори - в НПК. Пак там е описано и какво точно трябва да съдържа мотивацията. 

Лулчева припомня още, че няма и мотиви за определения размер на паричната гарания от 1 млн. лв. и припомня, че  Европейският съд по правата на човека нееднократно е посочвал, че е недопустимо непосилният размер на една произволно определена гаранция да е повод, привидно законен параван, за задържане на обвиняемия и свързаното с това драстично ограничаване на правата му.

Единственият довод в постановлението, който би могъл, макар и доста косвено, да е относим към определянето на размера на гаранцията е, че мярката за неотклонение била адекватна с оглед „степента на обществена опасност на извършените деяния“, „упоритостта при извършването им и продължителния инкриминиран период от време“.

По делото обаче няма факти нито за проявена упоритост, нито факти за престъпно сдружаване по смисъла на чл. 321, ал. 6 НК, нито за подбудителство от страна на подзащитния ми (каквото е обвинението му във вр. с чл. 282 НК), твърди Лулчева.

В жалбата се поставя още един въпрос - адвокат Лулчева заявява, че клиентът й е обвинен в "явно несъставомерно действие":

"По делото няма факти за съществуването на сговор да се искат, предлагат, приемат или обещават дарове, за да се упражни влияние. Длъжността на г-н Пламен Узунов не дава възможност за упражняване на влияние върху което и да било длъжностно лице във връзка със службата му. Нито секретарят в Администрацията на Президента, нито дори самият Президент имат правомощия за намеса/съдействие в икономическите отношения в страната или в чужбина."

В жалбата се посочва още, че няма факти в делото Пламен Бобоков да е склонявал Пламен Узунов към каквото и да било. Нещо повече - казва се, че информацията, с която Бобоков не можел да се снабди по правомерен начин иначе - всъщност е явна информация. Защото източник на тази информация - по няколко от точките на прокуратурата - е например информационната агенция БТА, или пък чуждите информационни агенции "Ройтерс" и "Асошиейтед прес". 

"Международното положение, поне в демократичните държави, не е тайна", казва още адвокат Лулчева в жалбата си. 

В жалбата се казва още, че според прокуратурата би следвало да е недостъпна по „правомерен начин“ информацията за следното: среща на премиера на Либия с премиера на Италия, обстановката в Либия е напрегната“, среща на Председателя на Президентския съвет и ПНЕ на Либия с Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност Федерика Могерини, сражения на територията на Либия ,подновяване на разрешението на ООН за инспекции на плавателни съдове край бреговете на Либия, среща на министрите на външните работи на Тунис, Алжир и Египет, призив на ръководителя на либийското правителство за провеждане на форум с участието на всички политически сили в страната, съгласувано с ООН и подкрепа от ЕС и ООН на инициативата, данни на Световната здравна организация за загиналите и ранени в Либия, както и за атентатори-самоубийци по време на футболен мач и др. Описаните информации са точка по точка от твърденията на прокуратурата.

"Що се отнася до информацията за Украйна (п. 21, подписан договор със Световната банка за предоставяне на кредит), фактът, че г-н Бобоков е почетен консул на Украйна изключва дори хипотетичната необходимост той да се снабдява по „неправомерен начин“ с информация за държавата, която му е поверила представителството си.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията