Article_top

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и в момента променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията – експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т.нар. три "Д" – дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да прекарате заслужената си лятна почивка, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасен туризъм.

Един от най-красивите манастири в Търновско е Килифаревският „Рождество Богородично“. Живописната природа и хладината, която даряват река Белица, и полъхът от хълмовете наоколо в най-горещите летни дни привличат туристи от цялата страна.  

Килифаревският манастир се намира на 13 километра от Велико Търново по пътя към прохода Хаимбоаз (Прохода на Републиката). Наблизо е и Трявна, а Елена е само на час път. За манастира трябва да се отбиете на кръстовище малко след като подминете Килифарево. Преди пътят минаваше през самия град, но вече има отбивка за него и извън него.

Малко след като излезете от шосето, има достатъчно места за паркиране. Там трябва да оставите автомобила си и да продължите пеша. За да стигнете до манастира, трябва да пресечете реката по малък бетонен мост, който замени използвания от векове преди това дървен въжен мост, отнасян редовно от придошлите води на Белица.

Само за няколко минути разходка от шума на главния път попадате сякаш в друго време. Спокойствие и тишина обграждат манастира, който е построен на едно от малките равни места хълмистия регион.

Манастирът е девически и ви посреща с безброй отглеждани от монахините цветя.

Манастирската лоза покрива главния вход към църквата „Свети Димитър“. Тя е еднокорабна и еднокуполна, построена, след като старият манастир е унищожен.

Първоначално Килифаревският манастир е бил построен на по-недостъпно място горе на хълма над сегашния манастир. В местните легенди и топонимия хълмът е познат като Царски пирг, Старото манастирище, Стражницата, Калето, което дава основания на археолозите да смятат, че наоколо се е намирала и лятна резиденция на Иван Александър, а самият манастир е служил и като отбранителна крепост.

Смята се, че основите му са положени още по времето на цар Иван Александър през 1348 година. В своите „Пътувания по България”, които издава в Прага през 1888 г., Иречек споменава под линия за предание, че в Килифарево имало камък с надпис, че тамошният манастир е съграден по времето на патриарх Теодосий в ХІV век. През ХХ век археолози успяват да локализират основите на стария манастир и потвърждават легендите.

Основател на манастира е видният исихаст свети Теодосий Търновски. Килифаревският манастир става духовен и книжовен център, манастир лавра, което ще рече главен манастир. Манастирът на Теодосий при Килифарево просъществувал сравнително кратко, но запазените сведения засвидетелстват изключително важната му роля като разсадник на исихазма със силно влияние над обществено-религиозните процеси, свързани със столицата Търново. Неговото последвало влияние, адекватно на пъстрия му народностен състав, далеч надхвърлило рамките на българската държава. Килифаревските монаси, водени от Теодосий, изиграват определяща роля  за успешното провеждане на двата събора за разобличаването и осъждането на различни антиеретически движения, проведени в Търново през 1355 и 1360 година.

Кръгът на Теодосий оставя дълбока и трайна диря и като активен проводник в стремежа на Константинополската патриаршия за обединение под нейното върховенство на православното християнство. Най-яркото свидетелство затова е и известната “Грамота на Калист” от декември 1355 г.

За твърде кратко време манастирът се превърнал в книжовно средище с общобългарско и общославянско значение. В кръга на Тедосий работили талантливи книжовници, сред които изключителният за времето си преводач от гръцки йеромонах Дионисий. Сред достигналите до нас негови преводи е този на “Маргарит” от Йоан Златоуст. В Килифаревската лавра започнала и ранната книжовна дейност на Евтимий (бъдещ Търновски патриарх) и Киприян Цамблак (бъдещ Киевски и Литовски митрополит, а по-късно митрополит на Москва и цяла Русия).

Именно в скриптория на Килифаревската лавра е създаден  един от най-добрите образци на българската средновековна миниатюристика, Томичовият псалтир. Поръчан от местен болярин за монасите от лаврата, или пък като частна книга за някои от видните ѝ духовници.

Теодосиевата лавра при Килифарево се оказала едно от основните свързващи звена между Цариград и Търново в духовно и политическо отношение, като продължила интензивния си живот и след отпътуването на Теодосий през 1362 година за византийската столица.

Светата обител става център на книжовна школа, която през 1360 година има над 460 ученици. В тази школа са обучавани патриарх Евтимий, Ромил Видински и бъдещия Киевски и Московски митрополит Киприан. Когато османското нашествие достигнало Търново, манастирът бил укрепен със стени и бойни кули. Лично цар Иван Александър дарил средства за главната кула и за нова църква. Въпреки това при падането на Търново новоукрепения манастир бил разрушен от турците.

През 1442 година Килифаревският манастир се споменава отново в изворите, а през 1596 г. в него се укривали оцелелите въстаници от второто търновско въстание. Именно заради това манастира бил опожарен от турците и крепостните му зидове били сринати напълно. Повече на това място манастирът не е бил възстановен.

През 1718 г. Килифаревският манастир е издигнат на днешното си място на брега на р. Белица под стария манастир. Тогава била построена и изографисана църквата "Рождество Богородично" с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски. В края на XVIII век част от манастира е разрушена по време на кърджалийските набези, но скоро след това е възстановена.

През 1840 година възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на сегашната църква "Св. Димитър". Храмът е завършен през 1842 година. Майсторът запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса - на св. Теодосий и на св. Иван Рилски, и така трите помещения са обединени под общ покрив, даващ облика на днешната еднокорабна и еднокуполна черква "Св. Димитър". Храмът е завършен през 1842 година, като вътрешното му пространство е разчленено във формата на кръст. Куполът е разположен върху четири каменни колони, които очертават рамената на кръста. По-съществената част от стенописите се намират в двата параклиса и датират от 1718 година. Сцените от евангелските събития се намират в горните пояси, докато долният ред е зает от фигури в цял ръст.

От двете страни на олтара са изобразени фигурите на архангел Гвраил и Богородица, а в апсидата е представена "Богородица Ширшая небес" с образа на Младенеца в утробата ѝ. Най-долният пояс е зает от сцената "Поклонението на жертвата". Стенописите в Килифаревския манастир са характерни за началото на XVIII век. Запазен до днес е старият позлатен иконостас от 1843 г., дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна. Килифаревският манастир притежава няколко ценни икони, дело на тревненските живописци Йонко Попвитанов и Досьо Коюв, както и известната икона на Иван Рилски с житието му, рисувана от Кръстьо Захариев.

Манастирът приютява въстаници и анархисти и през ХХ век. Деветоюнският преврат от 1923 г. става причина да се образува прочутата анархистка Килифаревска чета. През Килифаревската чета са преминали редица интересни личности. Сред тях изпъква роденият през 1896 г. в Ямбол известен анархист, поет и публицист Георги Шейтанов.

През лятото на 1920 г. той издава заедно с Георги С. Попов няколко броя на нелегалния вестник „Бунт“, където са поместени статиите му „Някога и сега“, „Диктатурата и ние“, „Организация и тактика“ и др.

Вестникът е списван и редактиран от Шейтанов в една изоставена въглищарска колиба близо до Килифаревския манастир, но е печатан нелегално в Нова Загора.

Има сведения на съвременници, които сочат, че манастирът е бил често скривалище на Шейтанов и съратниците му до разпадането ѝ през 1925 г.

През 1950 година Килифаревският манастир става женски.

Днес той е действащ девически манастир и освен жилищни сгради има и стопански. Жилищата са разположени в две красиви двуетажни здания във възрожденски стил, построени през 1849 година. В тях могат да нощуват туристи в стаи със собствен или общ санитарен възел. Предлага се и храна в механа, която се намира на около половин километър от манастира. Ако предпочитате комфорт, точно срещу манастирския комплекс се намира хотел „Боляри“. Манастирът приема туристи за нощувка само от май до октомври, докато в хотела може да се пребивава целогодишно.

Интересни места за посещения в района:

На 14 километра от Килифаревския манастир се намира крепостта Царевец, а на 20 километра - село Арбанаси, като и двете са част от 100-те национални исторически обекта на БТС.

 

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и в момента променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията – експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т.нар. три "Д" – дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да прекарате заслужената си лятна почивка, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасен туризъм.

Един от най-красивите манастири в Търновско е Килифаревският „Рождество Богородично“. Живописната природа и хладината, която даряват река Белица, и полъхът от хълмовете наоколо в най-горещите летни дни привличат туристи от цялата страна.  

Килифаревският манастир се намира на 13 километра от Велико Търново по пътя към прохода Хаимбоаз (Прохода на Републиката). Наблизо е и Трявна, а Елена е само на час път. За манастира трябва да се отбиете на кръстовище малко след като подминете Килифарево. Преди пътят минаваше през самия град, но вече има отбивка за него и извън него.

Малко след като излезете от шосето, има достатъчно места за паркиране. Там трябва да оставите автомобила си и да продължите пеша. За да стигнете до манастира, трябва да пресечете реката по малък бетонен мост, който замени използвания от векове преди това дървен въжен мост, отнасян редовно от придошлите води на Белица.

Само за няколко минути разходка от шума на главния път попадате сякаш в друго време. Спокойствие и тишина обграждат манастира, който е построен на едно от малките равни места хълмистия регион.

Манастирът е девически и ви посреща с безброй отглеждани от монахините цветя.

Манастирската лоза покрива главния вход към църквата „Свети Димитър“. Тя е еднокорабна и еднокуполна, построена, след като старият манастир е унищожен.

Първоначално Килифаревският манастир е бил построен на по-недостъпно място горе на хълма над сегашния манастир. В местните легенди и топонимия хълмът е познат като Царски пирг, Старото манастирище, Стражницата, Калето, което дава основания на археолозите да смятат, че наоколо се е намирала и лятна резиденция на Иван Александър, а самият манастир е служил и като отбранителна крепост.

Смята се, че основите му са положени още по времето на цар Иван Александър през 1348 година. В своите „Пътувания по България”, които издава в Прага през 1888 г., Иречек споменава под линия за предание, че в Килифарево имало камък с надпис, че тамошният манастир е съграден по времето на патриарх Теодосий в ХІV век. През ХХ век археолози успяват да локализират основите на стария манастир и потвърждават легендите.

Основател на манастира е видният исихаст свети Теодосий Търновски. Килифаревският манастир става духовен и книжовен център, манастир лавра, което ще рече главен манастир. Манастирът на Теодосий при Килифарево просъществувал сравнително кратко, но запазените сведения засвидетелстват изключително важната му роля като разсадник на исихазма със силно влияние над обществено-религиозните процеси, свързани със столицата Търново. Неговото последвало влияние, адекватно на пъстрия му народностен състав, далеч надхвърлило рамките на българската държава. Килифаревските монаси, водени от Теодосий, изиграват определяща роля  за успешното провеждане на двата събора за разобличаването и осъждането на различни антиеретически движения, проведени в Търново през 1355 и 1360 година.

Кръгът на Теодосий оставя дълбока и трайна диря и като активен проводник в стремежа на Константинополската патриаршия за обединение под нейното върховенство на православното християнство. Най-яркото свидетелство затова е и известната “Грамота на Калист” от декември 1355 г.

За твърде кратко време манастирът се превърнал в книжовно средище с общобългарско и общославянско значение. В кръга на Тедосий работили талантливи книжовници, сред които изключителният за времето си преводач от гръцки йеромонах Дионисий. Сред достигналите до нас негови преводи е този на “Маргарит” от Йоан Златоуст. В Килифаревската лавра започнала и ранната книжовна дейност на Евтимий (бъдещ Търновски патриарх) и Киприян Цамблак (бъдещ Киевски и Литовски митрополит, а по-късно митрополит на Москва и цяла Русия).

Именно в скриптория на Килифаревската лавра е създаден  един от най-добрите образци на българската средновековна миниатюристика, Томичовият псалтир. Поръчан от местен болярин за монасите от лаврата, или пък като частна книга за някои от видните ѝ духовници.

Теодосиевата лавра при Килифарево се оказала едно от основните свързващи звена между Цариград и Търново в духовно и политическо отношение, като продължила интензивния си живот и след отпътуването на Теодосий през 1362 година за византийската столица.

Светата обител става център на книжовна школа, която през 1360 година има над 460 ученици. В тази школа са обучавани патриарх Евтимий, Ромил Видински и бъдещия Киевски и Московски митрополит Киприан. Когато османското нашествие достигнало Търново, манастирът бил укрепен със стени и бойни кули. Лично цар Иван Александър дарил средства за главната кула и за нова църква. Въпреки това при падането на Търново новоукрепения манастир бил разрушен от турците.

През 1442 година Килифаревският манастир се споменава отново в изворите, а през 1596 г. в него се укривали оцелелите въстаници от второто търновско въстание. Именно заради това манастира бил опожарен от турците и крепостните му зидове били сринати напълно. Повече на това място манастирът не е бил възстановен.

През 1718 г. Килифаревският манастир е издигнат на днешното си място на брега на р. Белица под стария манастир. Тогава била построена и изографисана църквата "Рождество Богородично" с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски. В края на XVIII век част от манастира е разрушена по време на кърджалийските набези, но скоро след това е възстановена.

През 1840 година възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на сегашната църква "Св. Димитър". Храмът е завършен през 1842 година. Майсторът запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса - на св. Теодосий и на св. Иван Рилски, и така трите помещения са обединени под общ покрив, даващ облика на днешната еднокорабна и еднокуполна черква "Св. Димитър". Храмът е завършен през 1842 година, като вътрешното му пространство е разчленено във формата на кръст. Куполът е разположен върху четири каменни колони, които очертават рамената на кръста. По-съществената част от стенописите се намират в двата параклиса и датират от 1718 година. Сцените от евангелските събития се намират в горните пояси, докато долният ред е зает от фигури в цял ръст.

От двете страни на олтара са изобразени фигурите на архангел Гвраил и Богородица, а в апсидата е представена "Богородица Ширшая небес" с образа на Младенеца в утробата ѝ. Най-долният пояс е зает от сцената "Поклонението на жертвата". Стенописите в Килифаревския манастир са характерни за началото на XVIII век. Запазен до днес е старият позлатен иконостас от 1843 г., дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна. Килифаревският манастир притежава няколко ценни икони, дело на тревненските живописци Йонко Попвитанов и Досьо Коюв, както и известната икона на Иван Рилски с житието му, рисувана от Кръстьо Захариев.

Манастирът приютява въстаници и анархисти и през ХХ век. Деветоюнският преврат от 1923 г. става причина да се образува прочутата анархистка Килифаревска чета. През Килифаревската чета са преминали редица интересни личности. Сред тях изпъква роденият през 1896 г. в Ямбол известен анархист, поет и публицист Георги Шейтанов.

През лятото на 1920 г. той издава заедно с Георги С. Попов няколко броя на нелегалния вестник „Бунт“, където са поместени статиите му „Някога и сега“, „Диктатурата и ние“, „Организация и тактика“ и др.

Вестникът е списван и редактиран от Шейтанов в една изоставена въглищарска колиба близо до Килифаревския манастир, но е печатан нелегално в Нова Загора.

Има сведения на съвременници, които сочат, че манастирът е бил често скривалище на Шейтанов и съратниците му до разпадането ѝ през 1925 г.

През 1950 година Килифаревският манастир става женски.

Днес той е действащ девически манастир и освен жилищни сгради има и стопански. Жилищата са разположени в две красиви двуетажни здания във възрожденски стил, построени през 1849 година. В тях могат да нощуват туристи в стаи със собствен или общ санитарен възел. Предлага се и храна в механа, която се намира на около половин километър от манастира. Ако предпочитате комфорт, точно срещу манастирския комплекс се намира хотел „Боляри“. Манастирът приема туристи за нощувка само от май до октомври, докато в хотела може да се пребивава целогодишно.

Интересни места за посещения в района:

На 14 километра от Килифаревския манастир се намира крепостта Царевец, а на 20 километра - село Арбанаси, като и двете са част от 100-те национални исторически обекта на БТС.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията