При най-добрия прогнозен вариант АЕЦ-Белене може да започне работа през 2032 година. Това може да се случи, когато в следващото Народно събрание има достатъчно мнозинство, което е проенергийно и проядрено ориентирано.

Думите са на председателя на енергийната комисия в парламента и член на ГЕРБ Валентин Николов. Днес той е бил в Плевен и е участвал в информационна среща с медиите на тема "Как ще се промени Северна Българяи с АЕЦ-Белене". Домакин пък бил областният управител на града Мирослав Петров. 

Накратко - срещата е използвана от Николов, за да промотира централата сред жителите на Северна България. Той е заявил, че бъдещето на енергетиката е в ядрената енергия, възобновяемите източници и газовите централи, "които да ги балансират". 

Припомняме, че българският проект за нова ядрена централа е на финалната права, като се очаква скоро да бъдат подадени обвързващите оферти за строителството. На 19 декември миналата година стана ясно, че България е избрала да води преговори за инвестицията с "Росатом", китайската национална компания CNNC и южнокорейската "Хидроатомна корпорация". Още тогава стана ясно, че другите кандидати - "Фраматом" и "Дженерал електрик", могат да доставят оборудването по строителството. Преди месец пък се разбра, че "Росатом" и последните две компании - френска и американска, вече са подписали меморандум за партньорство в процедурата по избор на стратегически инвеститор за строежа на българската АЕЦ-Белене.

Така на практика вече е почти сигурно, че строител на централата ще бъде руският гигант. 

През последните седмици пък се води спор дали централата има нужда от нова нотификация от ЕК, след като проектът вече веднъж беше спрян. Оказа се, че въпреки всички обещания на властта такава нотификация ще е нужна, но подаването й трябва да дойде от компаниите участници, а не от държавата. 

"Обективно погледнато, подпише ли се обвързващият договор, рискът за това да не бъде изпълнен един ядрен проект пада изключително много", казал днес председателят на енергийната комисия.

Той очертал предстоящите етапи за реализация на проекта АЕЦ-Белене така - ако до края на годината участниците се запознаят с документацията, има 4 месеца за получаване на обвързващите оферти. Следва преговорен процес, който ще завърши с подписване на обвързващ договор във връзка със структурирането и строителството на обекта. Инвеститорът трябва да обяви какво ще промени от съществуващия проект, но това няма да повлияе върху общото лиценизиране, което касае технологията воден реактор.

И ако в най-бързи срокове новият собственик уведоми ЕК за нотификацията, то по изчисленията на Николов строителството може да започне до 2023 г. 

"Близо 50 000 ще бъдат ангажираните с проекта работни места в различни сектори. Още със стартиране на строителството на Първи енергоблок пряко на площадката на АЕЦ-Белене ще бъдат заети над 1000 инженери и между 3500 и 5000 работници", подчертал пък областният управител на област Плевен Мирослав Петров.

Освен това АЕЦ-Белене щяла да засили интереса към атомната индустрия във висшите учебни заведения в цялата страна, като посочил, че тази положителна тенденция пряко ще се отрази върху три големи вуза, от които се очаква да осигуряват кадри за проекта АЕЦ-Белене – ТУ-София, СУ “Свети Климент Охридски” и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

"Нов по-добър стандарт на живот, подем в регионалната заетост, по-добри доходи, насърчаване на предприемаческите инициативи, положителна тенденция в демографските показатели – това са само част от очакваните промени, които ще донесе изграждането на АЕЦ-Белене за Белене и региона", обясни пък кметът на Белене Милен Дулев пред събралите се хора.