Article_top

  • Искате ли кафе?
  • Ъъ…аз …такова, тука имам торта…Сахер.

Ей така си говорят протестиращите и тези, на които искат оставката. В Брюксел невъзможността за диалог беше видима. Нашият човек просто не говори езиците, на които си говорят другите премиери. Една приятелка изчисли, че за една що-годе прилична човешка комуникация му трябват около хиляда думи. По една думичка, вика, да беше учил на ден, за три години щеше да се научи да върже две приказки и да не му берем срамовете. По една думичка! Само че човек, който е научен, че през целия си живот може да мине леко с козируване, не му е до учене на каквото и да било. Щом може само с едно вдигане на ръката, защо да се полагат други усилия? А и ако на Брюксел му е достатъчно да му козируват, какъв е проблемът?

В Брюксел, казахме, невъзможността за диалог беше видима. Там и рисунка с козируващо човече да бяхме пратили, пак щяхме да получим срещу него 29 милиарда. В София обаче невъзможността за диалог между протестиращите и управляващите не е толкова лесно видима. И тук си говорят на два различни езика, макар и двата да се наричат български. Ето как върви към този момент невъзможният диалог:

Протестиращите: „Непоносими сте! Толкова сте непоносими, че не искаме да ви изтърпим нито миг повече и пет пари не даваме колко малко време остава до редовните избори, махайте се веднага! Не само правителството, но и инструментът на Бога да се маха, още повече че вече няма човек в България, на когото да не му е ясно кой е Богът. И пътят до сарая на Бога ни върнете, ако обичате!“

Управляващите: „Ние сега тука си взехме някои бележки и прогледнахме за едни работи, които не бяхме виждали. Ще направим ремонт на кабинета, ще го обзаведем с по-хигиенични мебели, ще поразместим, какво повече можем да направим, ей и думичката Шиши произнесохме.“

Протестиращите: „Оставка! Нищо по-малко от това! Късно е за каквото и да било друго. Погнусата от вас мина всички граници. Нетърпимо е!“

Управляващите: „Ама ние ви донесохме 29 милиарда!“

Протестиращите: „Европа, ела да видиш как се харчат твоите пари в България!“

Управляващите: „Ние разработихме мерки, ето на пенсионерите ще дадем по 50 лева в продължение на три месеца…“

Протестиращите: „Единственото, което искаме от вас да дадете, са оставките ви. Как не го разбирате….“

Ами не го разбират. Няма как нито те да разберат какво им говорите, нито вие да разберете как ви отговарят, защото си говорите на два много различни езика. Езиците не се състоят само от думи. В един и същи език думите могат да имат различен смисъл. Това зависи от други неща, не от граматика. Когато нещо между двама общуващи е коренно различно, те не проумяват какво единият казва на другия. В нашия конкретен случай фундаментално различното е, че протестиращите са на улицата, водени от чувството за достойнство, а управляващите са по върховете точно защото отдавна са забравили за достойнство. Това е основната характеристика на този протест и май точно такава не е била тя на никой от досегашните протести.

От едната страна на този невъзможен диалог е, да речем, Цвета Караянчева. Когато на монитора ми преминава нейна снимка, аз скролвам бързо, неудобно ми е да я гледам. Нещо в мен се свива до размерите на аспиринче – колко унизена беше тази жена, колко смазана като досадна хлебарка, колко перверзно описана като от мазен сводник в най-долните гета. Никоя жена не заслужава това лисване на помия. Да оставим че е една от първите трима в държавата и като такава е емблема на национално достойнство…Ето че дойдохме до достойнството и започваме да се оглеждаме за него. Да е у Бойко Борисов? Не, не се видя в нито едно от бърборенията, от объркани по-объркани, по повод на оня телефонен разговор. Да е у съпруга на Цвета Караянчева, този неизвестен ни кавалер, който би могъл да каже на жена си, че след такива думи не си струва заради никаква заплата да се живее в унижение? И там не е. Да е у самата Цвета Караянчева, която послушно подлага главичка за целувката на простака, който я е обидил? Абсурд! Тя по-скоро закичи тези думи като брошка, за да се знае винаги и от разстояние колко е предана.

От другата страна на този невъзможен диалог е млада жена от протеста. Тя е учила тук или се е завърнала от чуждестранен университет заради коронавируса. Тя си е начертала път и е тръгнала да го проправя с труд и учение. Иска в живота й да има устойчиви неща, на които да разчита, когато планира времето си напред. Не иска справедливостта на прокуратурата да се стоварва върху този или онзи представител на алтернативната икономика според това от коя борческа група е премиерът. Иска всяка българска институция да зачита достойнството й…Ето че дойдохме до достойнството. Тази млада жена няма да отстъпи от него, защото то е нейният маркер дали се намира на правилното място, дали получава правилното отношение, то е нейният компас. Когато трябва да изрази позиция, тя винаги се сверява с този вътрешен компас.

Няма как тези две жени (мъже, групи от хора) да се разберат. Техните север и юг са в различни посоки, техните думи обозначават различни неща. Няма как протестиращите да бъдат купени, защото в парадигма, конструирана около достойнството, покупко-продажбата не е начин. Както и няма как управляващите да проумеят защо протестиращите искат оставката им сега, когато е толкова неразумно, толкова глупаво няколко предстоящи тежки месеци преди редовните избори, защото в парадигма, конструирана около стъпкано достойнство, моралните категории са неразбираеми.

А къде сме ние, родителите, бабите и дядовците на младите протестиращи, които гледаме от сутрин до вечер протеста по телевизията и гадаем ще стане ли този път нещо или пак няма да стане? Какво сме направили с нашето достойнство? Нали и то беше водещата ни светлинка, когато бяхме млади, а сигурно и сега го има, щом и за нас управлението е отвратително? Тук си е нашето достойнство – поостаряло, поуморено, отчаяно, заспало. Все по-малко имаме нужда от него. Толкова сме стеснили размера на очакванията и претенциите си, че поминуваме с малко. Нямаме нужда от много. Само че децата ни имат нужда и от нашето достойнство сега, когато са излезли на улицата и заради нас. Това че те са там, не беше чудо за три дни. Точно днес чудото навършва три седмици. Дали ще продължи и утре или още три месеца – не знам. Знам само, че такива чудеса не се случват често. Мислехме, че не е възможно, но то ни изненада. Както дойде, така и може да отлети. Днес е денят, в който можем да задържим чудото като го подкрепим.

"Редута"

 
  • Искате ли кафе?
  • Ъъ…аз …такова, тука имам торта…Сахер.

Ей така си говорят протестиращите и тези, на които искат оставката. В Брюксел невъзможността за диалог беше видима. Нашият човек просто не говори езиците, на които си говорят другите премиери. Една приятелка изчисли, че за една що-годе прилична човешка комуникация му трябват около хиляда думи. По една думичка, вика, да беше учил на ден, за три години щеше да се научи да върже две приказки и да не му берем срамовете. По една думичка! Само че човек, който е научен, че през целия си живот може да мине леко с козируване, не му е до учене на каквото и да било. Щом може само с едно вдигане на ръката, защо да се полагат други усилия? А и ако на Брюксел му е достатъчно да му козируват, какъв е проблемът?

В Брюксел, казахме, невъзможността за диалог беше видима. Там и рисунка с козируващо човече да бяхме пратили, пак щяхме да получим срещу него 29 милиарда. В София обаче невъзможността за диалог между протестиращите и управляващите не е толкова лесно видима. И тук си говорят на два различни езика, макар и двата да се наричат български. Ето как върви към този момент невъзможният диалог:

Протестиращите: „Непоносими сте! Толкова сте непоносими, че не искаме да ви изтърпим нито миг повече и пет пари не даваме колко малко време остава до редовните избори, махайте се веднага! Не само правителството, но и инструментът на Бога да се маха, още повече че вече няма човек в България, на когото да не му е ясно кой е Богът. И пътят до сарая на Бога ни върнете, ако обичате!“

Управляващите: „Ние сега тука си взехме някои бележки и прогледнахме за едни работи, които не бяхме виждали. Ще направим ремонт на кабинета, ще го обзаведем с по-хигиенични мебели, ще поразместим, какво повече можем да направим, ей и думичката Шиши произнесохме.“

Протестиращите: „Оставка! Нищо по-малко от това! Късно е за каквото и да било друго. Погнусата от вас мина всички граници. Нетърпимо е!“

Управляващите: „Ама ние ви донесохме 29 милиарда!“

Протестиращите: „Европа, ела да видиш как се харчат твоите пари в България!“

Управляващите: „Ние разработихме мерки, ето на пенсионерите ще дадем по 50 лева в продължение на три месеца…“

Протестиращите: „Единственото, което искаме от вас да дадете, са оставките ви. Как не го разбирате….“

Ами не го разбират. Няма как нито те да разберат какво им говорите, нито вие да разберете как ви отговарят, защото си говорите на два много различни езика. Езиците не се състоят само от думи. В един и същи език думите могат да имат различен смисъл. Това зависи от други неща, не от граматика. Когато нещо между двама общуващи е коренно различно, те не проумяват какво единият казва на другия. В нашия конкретен случай фундаментално различното е, че протестиращите са на улицата, водени от чувството за достойнство, а управляващите са по върховете точно защото отдавна са забравили за достойнство. Това е основната характеристика на този протест и май точно такава не е била тя на никой от досегашните протести.

От едната страна на този невъзможен диалог е, да речем, Цвета Караянчева. Когато на монитора ми преминава нейна снимка, аз скролвам бързо, неудобно ми е да я гледам. Нещо в мен се свива до размерите на аспиринче – колко унизена беше тази жена, колко смазана като досадна хлебарка, колко перверзно описана като от мазен сводник в най-долните гета. Никоя жена не заслужава това лисване на помия. Да оставим че е една от първите трима в държавата и като такава е емблема на национално достойнство…Ето че дойдохме до достойнството и започваме да се оглеждаме за него. Да е у Бойко Борисов? Не, не се видя в нито едно от бърборенията, от объркани по-объркани, по повод на оня телефонен разговор. Да е у съпруга на Цвета Караянчева, този неизвестен ни кавалер, който би могъл да каже на жена си, че след такива думи не си струва заради никаква заплата да се живее в унижение? И там не е. Да е у самата Цвета Караянчева, която послушно подлага главичка за целувката на простака, който я е обидил? Абсурд! Тя по-скоро закичи тези думи като брошка, за да се знае винаги и от разстояние колко е предана.

От другата страна на този невъзможен диалог е млада жена от протеста. Тя е учила тук или се е завърнала от чуждестранен университет заради коронавируса. Тя си е начертала път и е тръгнала да го проправя с труд и учение. Иска в живота й да има устойчиви неща, на които да разчита, когато планира времето си напред. Не иска справедливостта на прокуратурата да се стоварва върху този или онзи представител на алтернативната икономика според това от коя борческа група е премиерът. Иска всяка българска институция да зачита достойнството й…Ето че дойдохме до достойнството. Тази млада жена няма да отстъпи от него, защото то е нейният маркер дали се намира на правилното място, дали получава правилното отношение, то е нейният компас. Когато трябва да изрази позиция, тя винаги се сверява с този вътрешен компас.

Няма как тези две жени (мъже, групи от хора) да се разберат. Техните север и юг са в различни посоки, техните думи обозначават различни неща. Няма как протестиращите да бъдат купени, защото в парадигма, конструирана около достойнството, покупко-продажбата не е начин. Както и няма как управляващите да проумеят защо протестиращите искат оставката им сега, когато е толкова неразумно, толкова глупаво няколко предстоящи тежки месеци преди редовните избори, защото в парадигма, конструирана около стъпкано достойнство, моралните категории са неразбираеми.

А къде сме ние, родителите, бабите и дядовците на младите протестиращи, които гледаме от сутрин до вечер протеста по телевизията и гадаем ще стане ли този път нещо или пак няма да стане? Какво сме направили с нашето достойнство? Нали и то беше водещата ни светлинка, когато бяхме млади, а сигурно и сега го има, щом и за нас управлението е отвратително? Тук си е нашето достойнство – поостаряло, поуморено, отчаяно, заспало. Все по-малко имаме нужда от него. Толкова сме стеснили размера на очакванията и претенциите си, че поминуваме с малко. Нямаме нужда от много. Само че децата ни имат нужда и от нашето достойнство сега, когато са излезли на улицата и заради нас. Това че те са там, не беше чудо за три дни. Точно днес чудото навършва три седмици. Дали ще продължи и утре или още три месеца – не знам. Знам само, че такива чудеса не се случват често. Мислехме, че не е възможно, но то ни изненада. Както дойде, така и може да отлети. Днес е денят, в който можем да задържим чудото като го подкрепим.

"Редута"

Коментари

Колко са протестиращите?

Малко и нямат шанс демократично с избори да качат във властта Божков, Нинова, Копейкин, Бабикяновци...... Но срещу пари могат да тероризират цялата държава, както преди 70-90 г са го правили българите платени от Коминтерна!!! Тогава парите идваха от Масква, сега и от Дубай!
А журналистити.... плащат им да пишат!
"Не знам за протести в чужбина, но ще си измисля" Кана Рачева по БожковТВ!
smarf's picture
smarf
smarf

пикъ

Да. 20 души само протестират. Ще ги преджапаме с калинките и тъпите к п. А по чужбина, ама изобщо няма протести, баба Ива от пик каза. Къде виждате вие протести? Само Бойко го правят на трътка. Приключиха го. Пърдете в кревата за друго не ставате.

Покажи!!!!

Протеста в Масква!!!! Колко българи протестират там?
Колю Колев's picture
Колю Колев
арсений

Да не се сърдим на г-жа

Да не се сърдим на г-жа Седларска. Така вижда нещата-така ги пише. Всеки има право да се чувства център на Вселената и да мисли, че е прав.
Аз й се извинявам от името на хилядите хора, живеещи по-добре отколкото преди 10-20-30 години!

++++

"хилядите хора, живеещи по-добре отколкото преди 10-20-30 години!"
И аз съм един от тях!
gopeto's picture
gopeto
gopeto

Айде малко по-полека с фелациото

Извинявайте си се от свое име. Аз нямам нужда от когото и да било за да се извиня на някой или да го наругая.
Red Headcrab's picture
Red Headcrab
Headcrab

Начетох се

на красиви текстове. Силно, вярно... но какво от това?
Искам да знам какво ще се получи на практика и какъв е планът, когато Борисов падне.
"Да пада, пък после да става каквото ще" не ме задоволява.
Ако протестиращите нямат план, едни други имат.
Ако не знаеш къде отиваш, ще стигнеш там, където не искаш.
Много добре борави с думите г-жа Седларска, браво.
Но кой и как ще свърши работата така и си остава неизвестно.
gopeto's picture
gopeto
gopeto

Ами свърши ти малко работа.

След Борисов трудно ще стане по-зле. Избори до дупка и през месец не са никакъв проблем.
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Веселино!

Капнаха ли мъдете на коча!?
godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

Интересно е търпението, което имахте във връзка с говоренето на чужди езици по времето на Живков и компания !
Защото голяма част от журналистите работеха като такива и по времето на Живков.
Какво бе това търпение, какво бе това мълчание, какво бе това чудо !
А по това време имаше и политически затворници, хора затворени заради политическите си убеждения. Те не мълчаха.
Прав ли е Киркегор, който пише, че между журналистиката и най-древната професия има много общи черти ?

Блестяща както обикновено

Това, че госпожа Седларска борави с написаното слово виртуозно не е новум. Което за мен е притеснително е това, че определени индивиди видно от коментарите въобще не кореспондират с реалността и виждат изход само в една така наречена просташка арогантност. Мисля добре е описано в статията какви са последствията от объркания вътрешен компас, когато той неизменно показва/води в обратна на достойнството посока.
Red Headcrab's picture
Red Headcrab
Headcrab

Обърканият ви вътрешен компас

Обърканият ви вътрешен компас не ме интересува, също и теоретичните ви размисли.
Практическа полза от такива писания никаква, освен да повдигат духа на "протестиращите народни маси".
Нещо като "Ах, летете, ескадрони!"
Виждам, че някои вече стигат дотам, та дори за малко съмнение в резултатите от протеста обявяват изразилите ги едва ли не за мучащи нечленоразделно полухора.
Пак питам - имат ли представа протестиращите какво да правят, ако ей сега, в момента и Борисов, и Гешев подадат оставка?
Защото Радев знае, също и Корнелия, та даже и Копейкин.
gopeto's picture
gopeto
gopeto

Ми нека да подадат оставка

И ще видим какво ще случи. Вие защо ставате от кревата, след като не знаете какво ще се случи през деня?
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

За каква представа пишеш,

За каква представа пишеш, след като те искат "смяна на системата??" (коя система?), "пряка демокарция"! Мислиш ли, че човек с нормална политическа култура може да иска такива неща? Те се самонавиват като вълците в глутницата и понеже адреналинът им е в повече може да стане голяма беля.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Браво,

госпожо Седларска!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

А иначе,

по активността на троловете тук,виждам,че Боко е извадил и раздава щедро 500 евровите банкноти!

А къде бяхте вчера и ......

Г-жа Седларска, ходите ли на избори,гласувате ли и
с какъв резултат?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията