До дни премиерът на Великобритания Борис Джонсън ще съобщи нови мерки за борба със затлъстяването, информира BBC. Те ще включват и забрана на телевизионните реклами на джънк фуд преди 21 часа.

Според д-р Алисън Тедстоун, главен нутриционист по обществено здраве в Обединеното кралство, събраните досега доказателства достатъчно ясно сочат, че наднорменото тегло и затлъстяването представляват сериозен риск за заболелите от COVID-19.

"Отслабването може да донесе много ползи за здравето ви, а също да ви защити от COVID-19. Никога не е имало по-сериозна причина да отслабнете", казва тя.

Населението на Великобритания е едно от най-пълните в Европа. Почти две-трети от възрастните са с наднормено тегло или затлъстяване. Освен с изчисляване на процента наднормено тегло, рискът от напълняване може да се прецени и по размера на талията – има риск, ако тя е над 94 см за мъже и 80 см за жени. (Според наши учени всеки втори българин е с наднормено тегло.)

Друг предразполагащ, а може би основен рисков фактор, е генетичният. Вече се доказа, че носителите на кръвна група А боледуват по-тежко от COVID-19.

Нещо повече, международен екип, анализиращ геномите на около 4000 души от Италия и Испания, установи първите убедителни генетични зависимости, свързани с тежко протичане на болестта.

Хората, при които се наблюдава дихателна недостатъчност при боледуването от COVID-19, е по-вероятно да носят един от два варианта на група специфични гени. Един вариант се намира в областта на генома, който определя кръвната група ABO. Другият е в близост до няколко гена, един от които кодира протеин, взаимодействащ със спайковия рецептор, който вирусът използва за влизане в човешки клетки.

Друго проучване на холандски екип, търсещ причините за тежкото боледуване на мъже под 35 години, стана много популярно в социалните мрежи. Учените изследват две семейства, които нямат роднински връзки помежду си и откриват уникален генетичен вариант на TLR7 в Х-хромозомата. Четирима от приетите в болница млади мъже са интубирани, един е починал.  

Всъщност мутациите, които засягат спайковия протеин на коронавируса, може би не са толкова безобидни, както се смяташе досега.

Те могат да му помогнат да се справи с мощните имунни молекули, наречени неутрализиращи антитела, показва изследване, публикувано в предпринтния сървър по биология bioRxiv. Според изследователите вируси с такива мутации вече се срещат в циркулиращите вирусни популации, макар и не с голяма честота. Те предполагат, че лечението с „коктейли“ от неутрализиращи антитела, всяко разпознаващо различна част от спайковия протеин, може да надхитри вируса и да блокира развитието на резистентност. 

National Geographic информира за първото куче, известно на учените, което умряло от COVID-19. Това е овчарката Бъди, болна от два месеца и половина. Според проучване в Северна Италия котките и кучетата имат същата възможност като хората да се заразят от SARS-CoV-2. Тестове за генетичен материал от вируса са били взети от носа, гърлото и изпражненията на 544 кучета и 270 котки за периода март-май. Нито един не е бил положителен, но в същото време са открити антитела срещу вируса при 3% от кучетата и 4% от котките, съобщава Nature.com. 

Освен добрата новина, че англичаните започват да слабеят, миналата седмица беше стана ясно, че за последните няколко месеца броят на новородените недоносени бебета е намалял с 90%.

Този рязък спад е отчетен от лекари по цялото земно кълбо - от Ирландия до Австралия. Интересното е, че процентът на най-недоносените (под един килограм), които са с най-голяма опасност за живота, е най-малък. Засега причината не е установена, но се предполага, че това е свързано с карантината, която майките са спазвали заради пандемията. Възможно е това да се дължи на липсата на терапевтични интервенции от страна на лекарите, които бяха редуцирани по време на карантината. Радостта на неонатолозите е голяма, защото те се опитват от десетилетия да уточнят причините за преждевременните раждания и тази новина ще даде голям тласък на техните проучвания.

Както в България, така и в САЩ, едно на 10 бебета се ражда недоносено.

"От години нямаме никакъв напредък в тази важна област, изглежда беше необходима вирусна атака, за да поемем отново на път", коментира д-р Кристиансен от датско-ирланския изследователски екип пред „Ню Йорк Таймс“.

Спасяването и отглеждането на недоносени деца струва много на държавата и на самите семейства, защото преждевременното раждане често има дългосрочни негативни последици за детето.