Сблъсъкът на бул. "Ситняково" в София, където бе изпотрошен автомобил с жена шофьор, нейния мъж и две им деца на задната седалка, ще остане като едно от черните петна на антиправителствените протести срещу третия кабинет на Бойко Борисов. Неприемливо е и потресаващо да се нападне жена с деца. Кадрите от ударите по колата са изумяващи. Това е меко казано възмутително. Въпросът, който трябва да си зададем като общество обаче, е защо се стигна дотук и какви могат да бъдат последствията. 

Видимо е, че протестната мобилизация срещу управляващите дори и да се свива, не губи енергиен заряд и не намалява мотивацията на активните ядра. Блокадата на възлови кръстовища в столицата и страната, на натоварени пътни артерии вече се превръща в основен инструмент за натиск. След 40 дни протести блокадите вече стават рутина. 

От седмици протестното шествие в София се движи между сградата на Министерския съвет на „Дондуков“ 1, през "Орлов мост" и стига до румънското посолство на бул. „Ситняково“. Сменя се графикът на градския транспорт, а стотици други граждани, които не протестират, остават блокирани с часове в задръствания или променят маршрута си на движение – търсят заобиколни пътища. Всеки има свои аргументи да иска промяна или да защитава политическото статукво. Нали това е демокрацията?

Някои от непротестиращите търпеливо се съобразяват с извънредната ситуация, подкрепяйки исканията за оставки, други все повече и все по-видимо се ядосват. Изправяме се пред ситуация на още по-голямо разделение в обществото, а както се вижда - играта на нерви между протестиращите ядра и властта става все по-опасна. Случаи на насилие от партийна конференция на ГЕРБ, възрастната жена с бастуна от "Орлов мост", агитки посрещат или хулят представители на властта в страната. Политическите лидери изпускат нервите си през обидни квалификации, с които се замерят през телевизионните екрани – „мутра“, „ратай на Доган“, „невнятен“, „прост летец“, „тиква“, ТКП… Добре, че думите не са куршуми. 

И тук е голямата отговорност на служителите на реда. Полицията е тази, която в такива ситуации - като снощната - трябва да пази неутралитет и да се грижи за сигурността на всички. Къде беше полицията в понеделник вечерта? Защо закъсня близо 20 минути след блокирането на бул. „Ситняково“, когато от седмици се знае какъв е маршрутът на протестното шествие? Патрулката, която се яви след сигнала за изпотрошения автомобил, бе освиркана. И самите протестиращи питаха защо няма полиция, която да отбива и да регулира движението. Това немарливост ли е или е случаен пропуск с предвидими последствия? Къде е полицията, която много добре вече познава психологията на протестната тълпа – нали униформените носят с гордост жълтите жилетки „антиконфликт“?

Друг е въпросът защо въпросната жена, която шофира белия автомобил, реши да се вреже в множеството, което е препречило движението. Как някой решава да натисне газта, когато има хора пред него? Как може да не помисли за сигурността на своите деца, на които шокът от понеделник вечерта може да нанесе дълготрайни психологически последствия? И как пък нито веднъж мъжът, който се возеше на предната седалка, не излезе от колата?

 

 


 
Примерите за самоунищожителната ситуация, в която се намираме, се трупат всеки ден. Върви се по пътя на гражданска баталия. И играта с времето само задълбочава озлоблението помежду ни.