България трябва да подготви нови законодателни и, ако е необходимо, конституционни промени, за да гарантира ефикасни разследвания, надеждни механизми срещу безнаказаността, както и да осигури независими разследвания срещу главния прокурор.

Това са част от изводите в публикувано в петък съобщение в страницата на Съвета на Европа, съобщи БТА.

Решението бе взето на последната редовна среща на Комитета на министрите на Съвета на Европа, на което бе разгледан въпросът за прилагането на решения на Европейския съд по правата на човека.

Комитетът е обсъдил напредъка на България по прилагането на решения на съда, които от няколко години се очаква да бъдат изпълнени. Едно от тях е делото "Колеви срещу България", което засяга случая с прокурор Николай Колев. То е заведено заради режисирани разследвания срещу него, започнали след като той става опозиция на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Делото е продължено от наследниците му, след като Колев е застрелян през 2002 г. С решението си ЕСПЧ казва, че структурата на прокуратурата в България не позволява да бъде проведено обективно и независимо разследване дори и при съмнение, че главният прокурор може да е съпричастен към убийство, припомня "Капитал". 

Решенията на Европейския съд подчертават системен проблем с неефикасни наказателни разследвания в България и липса на гаранции за независимостта на наказателни разследвания, отнасящи се до главния прокурор и други високопоставени представители, близки до него или до нея.

Комитетът приветства приемането на мерки, изключващи автоматичното отстраняване на съдии след повдигнати обвинения в престъпления. Той изразява и задоволство, че направени по-рано предложения, които са щели да застрашат независимостта на председателите на двете върховни съдилища в България, не са били приети. 

Тук става дума за представени от бившия вече правосъден министър Данаил Кирилов промени в НПК, за които управляващите твърдяха, че отговарят на препоръки на Венецианската комисия. Въпросният проектозакон от лятото на 2019 г. предвиждаше процедура за "независимо" разследване не само на главния прокурор, но и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.  Освен това се въвеждаше процедура за отстраняване на "тримата големи" в съдебната власт от длъжност. Ако бяпа приети, тези предложения щяха да позволят отстраняване на председателите на ВАС и ВКС със 17 гласа във ВСС.

Тази инициативаполучи критики от Венецианската комисия. В отговор и по разпореждане на премиера Бойко Борисов се появи светкавично нов проект - през декември 2019. Новата идея вече бе главният прокурор да бъде разследван от началника на отдел "Инспекторат" във Върховна касационна прокуратура (ВКП), който да се назначава от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мнозинство от 2/3. Начело на прокурорската колегия е... главният прокурор, има и право на глас. 

Въпреки отчетените положителни неща, цитирани по-горе, по отношение на разследванията, засягащи главния прокурор, комитетът към Съвета на Европа отбелязва, че нито законодателните предложения от декември 2019 г., нито последвалото решение на Конституционния съд от юли 2020 г. гарантират истинска независимост.

Припомняме, че Конституционният съд излезе с решение, според което всеки прокурор можел де юре да разследва главния прокурор без да му се отчита. 

Комитетът смята освен това, че и новият проект за конституция, представен от ГЕРБ, вече подписан от над 120 депутати, някои от които си признаха, че не са го чели - като Веселин Марешки от "Воля", не дава решения за отстраняване на недъзите на законодателната рамка по отношение на прокуратурата. Комитетът призова българските власти да подготвят нови законодателни и, ако е необходимо, конституционни промени, за да уредят този въпрос. Той ги насърчава да черпят вдъхновение от съответните препоръки на Венецианската комисия на Съвета на Европа.

Това е по същество оценка за проекта на ГЕРБ за нова Конституция, наречен от Борисов "чернова", на база на която обаче управляващите твърдят, че искат свикване на Велико народно събрание. За да успеят в тази процедура обаче им трябват 160 гласа в настоящия парламент. А това мнозинство е възможно само ако БСП или ДПС ревизира напълно отказа си да влиза в подобни дискусии с ГЕРБ. 

Според съобщението на страницата на Съвета на Европа е отправен и призив за нови мерки, които да позволят съдебен контрол в случаи на отказ от страна на прокурори да започнат разследване, като същевременно се избегне отварянето на прекалено много допълнителна работа за съдилищата и прокурорите. В момента в България отказът на прокурор да започне разследване по даден казус не подлежи на контрол. 

Комитетът на министрите иска от българските власти редовно да предоставят информация за работата си по законопроекта за конституционни реформи.

Взето е решение за ново разглеждане на тази група казуси на среща през март 2021 г., която ще бъде посветена на прилагането на решенията на Европейския съд по правата на човека.