Вече е факт - управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти", подкрепени по традиция от "Воля" и независими депутати, внесоха проекта за нова конституция в деловодството на Народното събрание. Днес той бе публикуван на сайта на институцията, като са видими и подписите на вносителите. И както текстът почти дословно преповтаря предходният - оповестен от ГЕРБ малко по-рано този месец, така и в края му се появява любопитно ново предложение. Според което нова конституция, приета от парламента, трябва да бъде утвърдена и на... национален референдум. Но не само. Управляващите предлагат референдум да има и ако трябва да се утвърди и формата на държавно управление, както и изменения в територията на републиката и дори при решение да излезем от ЕС или НАТО, например.

Чл. 170

В проекта е записано отново, че Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на конституцията. Или с други думи, Великото народно събрание се премахва като институция, а измененията в основния закон или приемането на нов ще става в обикновен парламент, но с трудно осигурими мнозинства.

Съответно промените на Конституцията стават по инициатива на една четвърт от депутатите или президента. Закон за промяна на конституцията се приема от мнозинство три четвърти от депутатите, на три гласувания в различни дни, както е практиката на последното ВНС. Ако предложението получи по-малко от 3/4, но не по-малко от 2/3 от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по- късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

В сега действащата конституция е записано, че Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на основния закон, с изключение на тези, предоставени в правомощията на ВНС. Механизмът, по който се променя Конституцията от обикновено Народно събрание е идентичен. Според сегашната конституция обаче въпросите за изменение на територията и промени във формата на държавното устройство, например, са от компетенцията на Велико народно събрание. Предлага се НС да гласува по тези въпроси с мнозинство от 4/5 - пак в три различни дни и пак с опция за преразглеждане по гореописания ред.

А ето го и любопитният чл. 170:

"(1) Новата конституция подлежи на утвърждаване на национален референдум, на който следва да получи одобрението на повече от половината от гласувалите избиратели при участие на не по малко от половината от тях".

(2) На утвърждаване на национален референдум с гласовете на повече от половината гласувлаи избиратели подлежат и законите по член 169, които решават въпросите за:

1. изменение на територията на Република България и ратифициране на международни договори, предвиждащи такива изменения

2. изменения на чл. 11, ал. 2 и 4 и на член 63, ал. 1 и 3 от конституцията

3. промени във формата на държавно устройство и в републиканските и парламентарни основи на държавното управление

4. изменения и допълнения на тази глава"

Гореописаните в точка 2 членове и алинеи касаят ратифицирането на международните договори, по които България е страна. Като договорът за НАТО или ЕС например, както и някои граждански права (чл.63). Или в превод - управляващите предлагат да има референдум и ако решим да излизаме от Алианса, да речем.

Патриотично

Иначе, както от ВМРО настояха, преамбюлът, който отсъстваше в в проекта на ГЕРБ, представен по-рано този месец, е върнат. Но е и доста видоизменен - пак според изискванията на "войводите" и вече звучи патриотично, третирайки и въпроси като "верността към националните ценности". 

Оправен е и гафа с герба, който от ГЕРБ бяха описали във вариант едно като "изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит". И така лъвовете вече са три.

Изпълнено е още едно изискване на "патриотите" - да се запише изрично, че държавата "полага особени грижи за насърчаване на раждаемостта в съответствие с общоприетите за българското общество стандарти за просвета, култура и социализация и за подпомагане на семейството, майчинството и децата".

В първия си проект ГЕРБ бе критикувана и че е сложила главата за основните граждански права най-отдолу, като в основния закон сега е втора глава. Вносителите са поправили и това - върнали са правата и задълженията на мястото, което и сега заемат в основния закон.

Няма промяна в частта за Народното събрание. Остава предложението депутатите да бъдат намалени от 240 на 120, въпреки че дори от ГЕРБ смятат, че 120 са твърде малко. Такова мнение изрази и вицепремиерът Екатерина Захариева наскоро.

Прокуратурата - непокътната

Въпреки че протестите, които продължават вече 57 дни искат промяна в структурата на прокуратурата така, че да се гарантира че главният прокурор не е безконтролен и ненаказуем, в тази част на новия проект няма промяна. Все така се предвижда и разделянето на сегашния Висш съдебен съвет на два съвета - на съдиите и на прокурорите, които съответно да избират и назначават т.нар. трима големи - председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор. С това предложение на практика се елиминира и сегашния ред, при който те се назначават с указ на президента.

Остава в сила и предложението за намаляване на мандатите им от седем години сега - на пет.

Остава и предложението Съдебният съвет на съдиите да се състои от 15 члена. Председателите на двете върховни съдища са членове по право, 6-ма ще се избират от народните представители с мнозинство от 2/3, а останалите 7 - пряко от съдиите. (Сега е обратното - парламентът има превес).

Относно Съдебният съвет на прокурорите предложението е да се състои от 11 членове, като главният прокурор е член по право, 5-ма се избират от парламента с 2/3 мнозинство, четирима чрез пряк вот от прокурорите и един - от следователите. (И сега "квотите" в прокурорската колегия са 5 на 5 и главният прокурор е член на право).

С това от ГЕРБ на практика елиминират като форма сегашния Висш съдебен съвет, разделен на прокурорска и съдийска колегии, като има и пленум.

Жалба до КС - само в краен случай

Запазено е и обещаната индивидуална конституционна жалба - т.е. граждани да могат да сезират Конституционния съд (КС) по закон, нарушаващ правата им. Добавено е обаче нещо ново - това да става само, когато са изчерпани всички средства на защита. Т.е., когато гражданинът е минал през всички съдебни инстанции, като обаче не става ясно дали "в средства за защита" може да влезе и Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Това беше един от проблемните текстове - защото би наложил сериозна реорганизация в работата на КС.