Article_top

Историята на Зорге е необичайно предизвикателство за биографите. Син на немски бизнесмен и рускиня, той става ревностен комунист и е най-добрият таен агент на Съветския съюз. Като шпионин е безупречен; прекарва по-голямата част от живота си в свят на тайни и предателства, но същевременно е непоправим донжуан и безразсъден авантюрист. Оставайки скрит пред очите на всички, успява да проникне сред висшите ешелони в нацистката партия и японския императорски двор в навечерието и по време на Втората световна война.

Неговата трагедия е, че в решаващия момент господарите му в Москва се усъмняват в лоялността му. През 60-те и 70-те години на XX век Съветският съюз го провъзгласява за герой, пренебрегвайки факта, че през 1941 г., когато е арестуван в Токио, държавата го е изоставила.

Черпейки от архивите на съветското военно разузнаване, Оуен Матюс успява да вплете неговата драматична история в хрониката на най-бурните десетилетия от миналия век. 

Оуен Матюс е известен британски журналист и писател с руски корени. Отразявал е събитията в някои от най-горещите точки на света през последните десетилетия – Югославия, Чечения, Афганистан, Ирак. От 2006 до 2012 г. ръководи сп. „Нюзуик“ в Москва. „Безупречен шпионин“ е сред финалистите за Наградата за 2020 г. на лондонския независим център за руска култура „Пушкин Хаус“.
 

Клуб Z публикува откъс от "Безупречен шпионин" на Оуен Матюс (изд. "Изток-Запад").

 

Освен от самота няма от какво да се оплача. 
Рихард Зорге в писмо до Катя

    

В Москва безумството на Голямата чистка сякаш е поутихнало  – поне достатъчно, та Зорге да реши, че вече може да поиска разрешение да се върне у дома. През февруари 1938  г. пише на Катя, за да ѝ се извини, че не е успял да се прибере предната есен и да ѝ обещае, че още преди лятото ще е отново в Москва. През април Зорге изпраща официално искане до най-новия си началник, генерал Семьон Гендин, да прекрати мисията му в Япония. Сестрата на Катя, Марина-Муся  – си спомня, че Катя дори отпратила съквартирантката си Марфа преди 1 май 1938  г., убедена, че Рихард ще пристигне навреме за празника. Гендин обаче отхвърля молбата на Зорге. Агент Рамзай никога няма да се завърне у дома.

Зорге е станал жертва на собствения си невероятен успех. В трескавата атмосфера на чистките Гендин публично е изразил съмнения в политическата благонадеждност на агент Рамзай. В същото време обаче Гендин се е противопоставил на искането на предшественика си да бъде разформирована агентурната мрежа на Зорге в Токио. Вероятно директорът на Четвърти отдел е осъзнавал, че голяма част от фантастичните обвинения, изпратили на смърт толкова много негови колеги, са, както се изразява Гудз, „измишльотини“. Гендин е принуден на думи да се нагажда към атмосферата на всеобща мнителност, за да оцелее, но като професионален разузнавач той си дава сметка колко ценна е информацията, изпращана от Зорге. На това се дължи парадоксалното отношение на Четвърти отдел към Зорге, смятан за изключително важен източник и същевременно потенциален предател. Ако Зорге все още е лоялен, позицията му в германското посолство го прави най-добре внедрения съветски таен агент в света. Никой шпионин, изпратен от Москва, не би могъл да се надява да извоюва такава невероятна позиция. С една дума, Зорге е станал незаменим. А ако може да се разчита на него, то информацията, която изпраща, е решаваща за сигурността на Съветския съюз. Това „ако“ ще се превърне във въпрос на живот и смърт не само за Зорге, но и за Русия.

През февруари 1938  г. посланик Дирксен напуска поста си, тъй като от влагата в Токио астмата му се е влошила. Предлагат на От да го замести. Още преди да сподели това със съпругата си, От се съветва със своя приятел Зорге дали да приеме предложението. Зорге настоява той да откаже. Вероятно причините Зорге да не желае най-близкият му приятел и най-добър източник на информация да стане най-високопоставеният дипломат на Германия в Япония са били важни. Зорге може би се е опасявал, че в новата си роля От ще бъде по-предпазлив и ще престане да споделя военни тайни с него.

Много по-вероятно е обаче Зорге да се е страхувал, с основание, че повишението на От ще намали собствените му шансове някога да му разрешат да се върне в Съветския съюз. Този път обаче От пренебрегва съвета на приятеля си. В ясното пролетно утро на 28 април 1938  г. От, в парадна униформа и с Ордена на свещеното съкровище, 2-ра степен, който по-рано е получил, преминава в открита каляска покрай разцъфналите вишневи дървета в градините на императорския дворец, за да връчи акредитивните си писма на император Хирохито.

Вместо да изгуби достъпа си до информация, Зорге става още по-доверен приближен на новия посланик. А като представител на най-близкия външнополитически съюзник на Япония и благодарение на усърдието си От скоро ще стане най-добре поставеният и най-добре осведомен член на дипломатическия корпус в Токио. „От всички чуждестранни колеги единствено От имаше реален достъп до японските политици и управници – признава американският посланик Джоузеф Грю пред Ян Зибърг. – И това се дължеше по-скоро на неговите лични качества, отколкото на германската политика.“

 През април Зорге отплава за Хонконг като куриер на германското посолство – и разбира се, на московския Център. Посланик От му поверява секретни документи и за да облекчи пътуването му, му издава дипломатически пропуск. На връщане Зорге се отбива в Манила, за да предаде други документи – сред които почти сигурно са най-новите дипломатически кодове – в немското посолство във Филипините. Куриерската дейност на шпионската мрежа не само се финансира от Третия райх, но се осъществява под немска дипломатическа защита.

Зорге си придава вид, че не е притеснен от отказа на Гендин да му разреши да се върне у дома

 „Скъпи другарю, не се бойте за нас  – пише му той през октомври 1938  г., само дни преди Гендин да бъде арестуван по обвиненията в шпионаж, които вече традиционно слагат край на кариерата на всички ръководители на Четвърти отдел. – Макар да сме изтощени и напрегнати, ние сме все така дисциплинирани, изпълнителни и решителни, готови да доведем до успешен край задачите си в името на нашата велика кауза. Най-сърдечни поздрави на вас и приятелите. Бъдете така добър да предадете писмото, което изпращам, на съпругата ми и да я поздравите от мое име. Моля, грижете се за нея.“

На Катя той пише: „не ме забравяй ... и без това ми е тежко“. Оплаква се от жегата в Токио в сезона на мусоните  – „толкова трудно се понася, особено при нашата напрегната работа“  – и казва, че се страхува, че на съпругата му може да ѝ дотегне „това вечно чакане“. Надява се, че все още има „малък шанс да осъществим мечтата си да прекараме пет години заедно“.

В началото на 1939  г. Зорге прави нов опит да се върне у дома. Старите му другари и приятели по чашка, военният аташе майор Шол и военноморският му колега капитан Венекер, са отзовани от Токио, а това означава, че вече няма да има толкова добър ежедневен достъп до военна информация, какъвто те са му осигурявали. Зорге освен това твърди пред началниците си в Москва  – неоснователно  – че откакто е посланик, От няма толкова време за него. Може би е настъпил моментът да изпратят нов човек от Четвърти отдел и той да си създаде нови контакти?, намеква Зорге.

Моля ви, предайте сърдечни поздрави на Катя  – пише той в края на шифрованата телеграма.  – За нея е непоносимо да чака толкова дълго завръщането ми.“

По онова време обаче Зорге почти сигурно е знаел, че молбата му отново ще бъде отхвърлена. Японските военни са демонстрирали отново агресивните си намерения в Китай, като са превзели националистическата столица Нанкин, избивайки повече от 250 000 цивилни. В Европа Хитлер е анексирал Австрия, Судетите в Чехословакия и скоро след това  – цялата страна.

Опасността от голяма европейска война нараства и приоритетите на Кремъл са, от една страна, да направи така, че Хитлер да нападне когото и да е, но не Съветския съюз, и от друга, да попречи на Германия и Япония да сключат съюз, тъй като това би застрашило СССР и от изток, и от запад. Зорге е станал незаменим за националната сигурност. И знае, че няма да напусне Токио до края на войната.

През лятото на 1938  г. агентурната мрежа на Зорге е в апогея си. Одзаки е бил назначен за шокутаку, или неофициален съветник, към кабинета на министър-председателя принц Коное. Японските управници вече се вслушват в мнението на Одзаки и другите блестящи млади умове от мозъчния тръст на Коное  – поне по въпросите, които все още са под контрола на гражданското правителство на Япония. Одзаки напуска работата си в „Асахи Симбун“ и се премества в приземен кабинет в официалната резиденция на министър-председателя, където има достъп до всички правителствени документи, които попадат върху бюрата на колегите му.

Доверените секретари на Коное, Ушиба и Киши, започват да провеждат неофициални работни срещи на министри, експерти и съветници на традиционна японска закуска от супа мисо, с което работната група си спечелва прякора „Групата мисо“. Единствено участниците в заседанията на императорския Генерален щаб са по-близо от Одзаки до центъра, където се вземат решенията в японската държава.

Когато въоръжените стълкновения при възвишенията Чанкуфен започват, Одзаки например има достъп до информацията, която се получава в правителството, съобщенията от генерал-губернатора на Корея и официалните доклади на армията. Инцидентът не е преднамерена провокация от страна на японското военно командване, съобщава Одзаки на Зорге, и правителството и Генералният щаб нямат намерение да ескалират конфликта. Информацията от Зорге е тактически важна за съветските командири при Чанкуфен, които засилват военния натиск, тъй като знаят, че няма опасност да предизвикат мащабна война. Но разкритията на Одзаки предвещават и много лоши неща.

Скоро след като в Манджурия започват сраженията със съветските войски, „контактът между правителството и военните бе напълно преустановен“, съобщава Одзаки. С други думи, японският Генерален щаб постепенно се превръща в държава в държавата, която до такава степен не подлежи на цивилен контрол, че дори не си прави труда да докладва за действията си на номиналните си началници в правителството.

Одзаки междувременно се е прочул като експерт по китайските въпроси. През 1937  г. пише две високо оценени книги: „Китай срещу бурята: Международните отношения, политиката и икономиката на Китай в повратен момент“ и „Китай от гледна точка на международните отношения“, както и четиринайсет авторитетни статии. Намерил е време да преведе още една книга от Агнес Смедли: „Макао: перлата на Изтока“, отново под псевдонима Джиро Ширакава. На всичко отгоре Одзаки е един от авторите – заедно с колегите си Рояма Масамичи и Мики Кийоши – на смел икономически план за развитието на цяла Азия, ръководен, естествено, от Япония.

„Източноазиатската група за сътрудничество“ очертава „един нов ред... на базата на антикапиталистическото, антиимпериалистическо освобождение на колонизираните народи в Азия и създаването на паназиатска култура“. Замислена от Одзаки и съмишлениците му в социалистически дух, идеята за „сфера на общ просперитет“, колкото и да е странно, скоро ще бъде възприета от ултранационалистите и ще стане чернова и идеологически смокинов лист за японската експанзия в цяла Югоизточна Азия.

Репутацията на Одзаки като специалист по Китай води пряко до ново назначение, което го поставя в сърцето на логистичните операции на Квантунската армия. На 1 юни 1939 г. той е нает от Изследователския отдел на Южноманджурската железница, или „Мантетсу“. Железницата е икономическият двигател на Манджурия от построяването си от руснаците през 1898–1903 г. Квантунската армия всъщност първоначално е създадена като допълнение към всемогъщата администрация на железницата.

А откакто японците са окупирали Манджурия през 1931 г., железницата е станала централната военна артерия за японската експанзия. От кабинета си на четвъртия етаж в сградата на „Мантетсу“ в токийския район Тораномон Одзаки има изключителна възможност да следи японските военни действия в Китай. Невинно нареченият Изследователски отдел включва Съвет за оценка на китайските съпротивителни сили, който докладва за придвижването на китайски войски; Съвет за анализ на международното положение, който събира информация за китайската политика, и Отдел за материалното състояние, който наблюдава китайската икономика.

„Получавах голямо количество информация и материали за политиката, икономиката, международните отношения и т.н. – ще признае Одзаки по-късно пред японските разследващи. – Освен това получавах информация и за някои от операциите на Квантунската армия, както и за движенията на японските въоръжени сили.“ С други думи, няма по-добро място, откъдето Одзаки да следи дали японците не се готвят за офанзива срещу СССР.

Ентусиазираните, макар безразсъдни усилия на Мияги да вербува сътрудници също се увенчават с невероятна находка. Четвърти отдел е поискал от Зорге да намери японски офицери на активна военна служба, които да работят за агентурната мрежа – „много трудна задача“, както Зорге отбелязва, когато Клаузен му предава съобщението. Армията е идеологическият дом на ултранационализма и яростния антикомунизъм. Военните неотдавна са създали своя собствена политическа полиция, Кемпейтай, която бързо се превръща в най-ревностния отряд за борба с контрашпионажа в Япония. Всякакви опити да бъдат вербувани сътрудници измежду офицерския корпус следователно са крайно рисковани.


 

 

Историята на Зорге е необичайно предизвикателство за биографите. Син на немски бизнесмен и рускиня, той става ревностен комунист и е най-добрият таен агент на Съветския съюз. Като шпионин е безупречен; прекарва по-голямата част от живота си в свят на тайни и предателства, но същевременно е непоправим донжуан и безразсъден авантюрист. Оставайки скрит пред очите на всички, успява да проникне сред висшите ешелони в нацистката партия и японския императорски двор в навечерието и по време на Втората световна война.

Неговата трагедия е, че в решаващия момент господарите му в Москва се усъмняват в лоялността му. През 60-те и 70-те години на XX век Съветският съюз го провъзгласява за герой, пренебрегвайки факта, че през 1941 г., когато е арестуван в Токио, държавата го е изоставила.

Черпейки от архивите на съветското военно разузнаване, Оуен Матюс успява да вплете неговата драматична история в хрониката на най-бурните десетилетия от миналия век. 

Оуен Матюс е известен британски журналист и писател с руски корени. Отразявал е събитията в някои от най-горещите точки на света през последните десетилетия – Югославия, Чечения, Афганистан, Ирак. От 2006 до 2012 г. ръководи сп. „Нюзуик“ в Москва. „Безупречен шпионин“ е сред финалистите за Наградата за 2020 г. на лондонския независим център за руска култура „Пушкин Хаус“.
 

Клуб Z публикува откъс от "Безупречен шпионин" на Оуен Матюс (изд. "Изток-Запад").

 

Освен от самота няма от какво да се оплача. 
Рихард Зорге в писмо до Катя

    

В Москва безумството на Голямата чистка сякаш е поутихнало  – поне достатъчно, та Зорге да реши, че вече може да поиска разрешение да се върне у дома. През февруари 1938  г. пише на Катя, за да ѝ се извини, че не е успял да се прибере предната есен и да ѝ обещае, че още преди лятото ще е отново в Москва. През април Зорге изпраща официално искане до най-новия си началник, генерал Семьон Гендин, да прекрати мисията му в Япония. Сестрата на Катя, Марина-Муся  – си спомня, че Катя дори отпратила съквартирантката си Марфа преди 1 май 1938  г., убедена, че Рихард ще пристигне навреме за празника. Гендин обаче отхвърля молбата на Зорге. Агент Рамзай никога няма да се завърне у дома.

Зорге е станал жертва на собствения си невероятен успех. В трескавата атмосфера на чистките Гендин публично е изразил съмнения в политическата благонадеждност на агент Рамзай. В същото време обаче Гендин се е противопоставил на искането на предшественика си да бъде разформирована агентурната мрежа на Зорге в Токио. Вероятно директорът на Четвърти отдел е осъзнавал, че голяма част от фантастичните обвинения, изпратили на смърт толкова много негови колеги, са, както се изразява Гудз, „измишльотини“. Гендин е принуден на думи да се нагажда към атмосферата на всеобща мнителност, за да оцелее, но като професионален разузнавач той си дава сметка колко ценна е информацията, изпращана от Зорге. На това се дължи парадоксалното отношение на Четвърти отдел към Зорге, смятан за изключително важен източник и същевременно потенциален предател. Ако Зорге все още е лоялен, позицията му в германското посолство го прави най-добре внедрения съветски таен агент в света. Никой шпионин, изпратен от Москва, не би могъл да се надява да извоюва такава невероятна позиция. С една дума, Зорге е станал незаменим. А ако може да се разчита на него, то информацията, която изпраща, е решаваща за сигурността на Съветския съюз. Това „ако“ ще се превърне във въпрос на живот и смърт не само за Зорге, но и за Русия.

През февруари 1938  г. посланик Дирксен напуска поста си, тъй като от влагата в Токио астмата му се е влошила. Предлагат на От да го замести. Още преди да сподели това със съпругата си, От се съветва със своя приятел Зорге дали да приеме предложението. Зорге настоява той да откаже. Вероятно причините Зорге да не желае най-близкият му приятел и най-добър източник на информация да стане най-високопоставеният дипломат на Германия в Япония са били важни. Зорге може би се е опасявал, че в новата си роля От ще бъде по-предпазлив и ще престане да споделя военни тайни с него.

Много по-вероятно е обаче Зорге да се е страхувал, с основание, че повишението на От ще намали собствените му шансове някога да му разрешат да се върне в Съветския съюз. Този път обаче От пренебрегва съвета на приятеля си. В ясното пролетно утро на 28 април 1938  г. От, в парадна униформа и с Ордена на свещеното съкровище, 2-ра степен, който по-рано е получил, преминава в открита каляска покрай разцъфналите вишневи дървета в градините на императорския дворец, за да връчи акредитивните си писма на император Хирохито.

Вместо да изгуби достъпа си до информация, Зорге става още по-доверен приближен на новия посланик. А като представител на най-близкия външнополитически съюзник на Япония и благодарение на усърдието си От скоро ще стане най-добре поставеният и най-добре осведомен член на дипломатическия корпус в Токио. „От всички чуждестранни колеги единствено От имаше реален достъп до японските политици и управници – признава американският посланик Джоузеф Грю пред Ян Зибърг. – И това се дължеше по-скоро на неговите лични качества, отколкото на германската политика.“

 През април Зорге отплава за Хонконг като куриер на германското посолство – и разбира се, на московския Център. Посланик От му поверява секретни документи и за да облекчи пътуването му, му издава дипломатически пропуск. На връщане Зорге се отбива в Манила, за да предаде други документи – сред които почти сигурно са най-новите дипломатически кодове – в немското посолство във Филипините. Куриерската дейност на шпионската мрежа не само се финансира от Третия райх, но се осъществява под немска дипломатическа защита.

Зорге си придава вид, че не е притеснен от отказа на Гендин да му разреши да се върне у дома

 „Скъпи другарю, не се бойте за нас  – пише му той през октомври 1938  г., само дни преди Гендин да бъде арестуван по обвиненията в шпионаж, които вече традиционно слагат край на кариерата на всички ръководители на Четвърти отдел. – Макар да сме изтощени и напрегнати, ние сме все така дисциплинирани, изпълнителни и решителни, готови да доведем до успешен край задачите си в името на нашата велика кауза. Най-сърдечни поздрави на вас и приятелите. Бъдете така добър да предадете писмото, което изпращам, на съпругата ми и да я поздравите от мое име. Моля, грижете се за нея.“

На Катя той пише: „не ме забравяй ... и без това ми е тежко“. Оплаква се от жегата в Токио в сезона на мусоните  – „толкова трудно се понася, особено при нашата напрегната работа“  – и казва, че се страхува, че на съпругата му може да ѝ дотегне „това вечно чакане“. Надява се, че все още има „малък шанс да осъществим мечтата си да прекараме пет години заедно“.

В началото на 1939  г. Зорге прави нов опит да се върне у дома. Старите му другари и приятели по чашка, военният аташе майор Шол и военноморският му колега капитан Венекер, са отзовани от Токио, а това означава, че вече няма да има толкова добър ежедневен достъп до военна информация, какъвто те са му осигурявали. Зорге освен това твърди пред началниците си в Москва  – неоснователно  – че откакто е посланик, От няма толкова време за него. Може би е настъпил моментът да изпратят нов човек от Четвърти отдел и той да си създаде нови контакти?, намеква Зорге.

Моля ви, предайте сърдечни поздрави на Катя  – пише той в края на шифрованата телеграма.  – За нея е непоносимо да чака толкова дълго завръщането ми.“

По онова време обаче Зорге почти сигурно е знаел, че молбата му отново ще бъде отхвърлена. Японските военни са демонстрирали отново агресивните си намерения в Китай, като са превзели националистическата столица Нанкин, избивайки повече от 250 000 цивилни. В Европа Хитлер е анексирал Австрия, Судетите в Чехословакия и скоро след това  – цялата страна.

Опасността от голяма европейска война нараства и приоритетите на Кремъл са, от една страна, да направи така, че Хитлер да нападне когото и да е, но не Съветския съюз, и от друга, да попречи на Германия и Япония да сключат съюз, тъй като това би застрашило СССР и от изток, и от запад. Зорге е станал незаменим за националната сигурност. И знае, че няма да напусне Токио до края на войната.

През лятото на 1938  г. агентурната мрежа на Зорге е в апогея си. Одзаки е бил назначен за шокутаку, или неофициален съветник, към кабинета на министър-председателя принц Коное. Японските управници вече се вслушват в мнението на Одзаки и другите блестящи млади умове от мозъчния тръст на Коное  – поне по въпросите, които все още са под контрола на гражданското правителство на Япония. Одзаки напуска работата си в „Асахи Симбун“ и се премества в приземен кабинет в официалната резиденция на министър-председателя, където има достъп до всички правителствени документи, които попадат върху бюрата на колегите му.

Доверените секретари на Коное, Ушиба и Киши, започват да провеждат неофициални работни срещи на министри, експерти и съветници на традиционна японска закуска от супа мисо, с което работната група си спечелва прякора „Групата мисо“. Единствено участниците в заседанията на императорския Генерален щаб са по-близо от Одзаки до центъра, където се вземат решенията в японската държава.

Когато въоръжените стълкновения при възвишенията Чанкуфен започват, Одзаки например има достъп до информацията, която се получава в правителството, съобщенията от генерал-губернатора на Корея и официалните доклади на армията. Инцидентът не е преднамерена провокация от страна на японското военно командване, съобщава Одзаки на Зорге, и правителството и Генералният щаб нямат намерение да ескалират конфликта. Информацията от Зорге е тактически важна за съветските командири при Чанкуфен, които засилват военния натиск, тъй като знаят, че няма опасност да предизвикат мащабна война. Но разкритията на Одзаки предвещават и много лоши неща.

Скоро след като в Манджурия започват сраженията със съветските войски, „контактът между правителството и военните бе напълно преустановен“, съобщава Одзаки. С други думи, японският Генерален щаб постепенно се превръща в държава в държавата, която до такава степен не подлежи на цивилен контрол, че дори не си прави труда да докладва за действията си на номиналните си началници в правителството.

Одзаки междувременно се е прочул като експерт по китайските въпроси. През 1937  г. пише две високо оценени книги: „Китай срещу бурята: Международните отношения, политиката и икономиката на Китай в повратен момент“ и „Китай от гледна точка на международните отношения“, както и четиринайсет авторитетни статии. Намерил е време да преведе още една книга от Агнес Смедли: „Макао: перлата на Изтока“, отново под псевдонима Джиро Ширакава. На всичко отгоре Одзаки е един от авторите – заедно с колегите си Рояма Масамичи и Мики Кийоши – на смел икономически план за развитието на цяла Азия, ръководен, естествено, от Япония.

„Източноазиатската група за сътрудничество“ очертава „един нов ред... на базата на антикапиталистическото, антиимпериалистическо освобождение на колонизираните народи в Азия и създаването на паназиатска култура“. Замислена от Одзаки и съмишлениците му в социалистически дух, идеята за „сфера на общ просперитет“, колкото и да е странно, скоро ще бъде възприета от ултранационалистите и ще стане чернова и идеологически смокинов лист за японската експанзия в цяла Югоизточна Азия.

Репутацията на Одзаки като специалист по Китай води пряко до ново назначение, което го поставя в сърцето на логистичните операции на Квантунската армия. На 1 юни 1939 г. той е нает от Изследователския отдел на Южноманджурската железница, или „Мантетсу“. Железницата е икономическият двигател на Манджурия от построяването си от руснаците през 1898–1903 г. Квантунската армия всъщност първоначално е създадена като допълнение към всемогъщата администрация на железницата.

А откакто японците са окупирали Манджурия през 1931 г., железницата е станала централната военна артерия за японската експанзия. От кабинета си на четвъртия етаж в сградата на „Мантетсу“ в токийския район Тораномон Одзаки има изключителна възможност да следи японските военни действия в Китай. Невинно нареченият Изследователски отдел включва Съвет за оценка на китайските съпротивителни сили, който докладва за придвижването на китайски войски; Съвет за анализ на международното положение, който събира информация за китайската политика, и Отдел за материалното състояние, който наблюдава китайската икономика.

„Получавах голямо количество информация и материали за политиката, икономиката, международните отношения и т.н. – ще признае Одзаки по-късно пред японските разследващи. – Освен това получавах информация и за някои от операциите на Квантунската армия, както и за движенията на японските въоръжени сили.“ С други думи, няма по-добро място, откъдето Одзаки да следи дали японците не се готвят за офанзива срещу СССР.

Ентусиазираните, макар безразсъдни усилия на Мияги да вербува сътрудници също се увенчават с невероятна находка. Четвърти отдел е поискал от Зорге да намери японски офицери на активна военна служба, които да работят за агентурната мрежа – „много трудна задача“, както Зорге отбелязва, когато Клаузен му предава съобщението. Армията е идеологическият дом на ултранационализма и яростния антикомунизъм. Военните неотдавна са създали своя собствена политическа полиция, Кемпейтай, която бързо се превръща в най-ревностния отряд за борба с контрашпионажа в Япония. Всякакви опити да бъдат вербувани сътрудници измежду офицерския корпус следователно са крайно рисковани.


 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията