Различието и инклузивността вече няколко години са фокус в Американската филмова академия, ако се съди по политиката за приемане на нови членове. Днес организацията предприе още една стъпка в тази посока и въведе специални критерии за различие, които ще повлияят на избора на най-добър филм.

Новите стандарти ще влязат в сила още през 2021 г. – тогава и през 2022-ра всички филми, които кандидатстват за голямата надпревара, трябва да предадат протокол, че са спазили всички стандарти за инклузивност. Документът ще бъде достъпен само за Академията и ще остане конфиденциален. 2024 г. е първата, в която филмите вече ще може да кандидатстват за голямата награда „Оскар“ само ако са изпълнили поне два от стандартите заедно с някои от критериите им.

Първото изискване се отнася до представянето на малцинствата на екран и за да го постигне, една продукция трябва да отговаря на един от следните критерии: актьорът в главна роля или в някоя от важните поддържащи роли трябва да бъде азиатец, испанец, чернокож, да идва от Близкия изток, Хавай, Тихия океан или да е представител на друго малцинство; поне 30% от актьорския екип да бъде съставен от жени, ЛГБТ хора, хора с психически или физически увреждания или представители на някое от малцинствата; основната сюжетна линия или тема трябва да е с фокус върху жените, малцинствата, ЛГБТ хората и хората с психически и физически увреждания.

Вторият стандарт, познат в индустрията като Стандарт Б, трябва да включва един от следните критерии – поне двама души от творческия екип на продукцията трябва да са жени, да идват от малцинствата, да са от ЛГБТ общността или да имат психически или физически увреждания. Поне един от тях трябва да е азиатец, испанец, чернокож или от друго малцинството. Поне шестима от техническия екип трябва да са от етническа или малцинствена общност. Най-малко 30% от целия екип трябва да е съставен от жени, ЛГБТ представители, хора с физически или психически увреждания и хора от малцинствата.

Третият стандарт покрива изискванията за „достъп до индустрията и до възможности“, тоест гореизброените групи трябва да имат достъп до платени стажове. За големите студиа това изискване остава за постоянно и не важи само за дадена продукция. Позициите, на които може да се стажува, обхващат процеса на работа както по време на снимките на дадена продукция, така и по обработката ѝ след това, връзките с комуникацията, дистрибуцията и т.н.

Четвъртият последен стандарт се отнася за прожекцията на филмите – студиото или филмовата компания, които разпространяват продукцията, трябва да имат мениджъри (отговорни за маркетинга, връзките с медиите или дистрибуцията), които са от малцинствените групи или са жени, азиатци или представители на някои от другите непредставени групи в бранша.

Изискванията за всички останали категории остават същите. Анимационните, документалните и международните заглавия, които може да получат номинация за най-добър филм, ще бъдат разглеждани като отделни случаи.

От няколко години Академията получава сериозни критики, че не успява да разпознае таланта при жените и сред хората от малцинствата, които вземат участие както пред екрана, така и в творческия екип. През 2016 г. нямаше нито един чернокож актьор сред номинациите за най-добро изпълнение в главна и поддържаща роля при жени и мъже и Шерил Бун Айзък, тогавашният директор на организацията, даде обещание да удвои броя на жените и цветнокожите си членове до края на 2020 г. Това обещание бе изпълнено.

Промяната в правилата на Американската академия идва седмици след като „Берлинале“ взе историческото решение вече да не разделя актьорските изпълнения по пол и вместо четири награди за актьори да връчва само две – за главна и за поддържаща роля.

"Площад Славейков"