Article_top

Българската държава се управлява така, че тези, които са на власт, се интересуват единствено от това да задържат властта колкото е възможно по-дълго; властимащите не желаят, а и нямат капацитет да обсъждат и решават най-острите проблеми на нацията. Борбата за оставане на власт на всяка цена обаче не укрепва, а допълнително дестабилизира управлението, руши съпричастността към държавата и политиката. Най-сериозната негативна последица е продължаващият спад на доверието на българските граждани към държавата и нейните институции, достигнал критична фаза, изразена в масовите граждански протести срещу модела на управление.

Това е една от констатациите във втора част на доклад, наречен "Проект за национанелн стратегически документ", писан от Стратегическия съвет към президента Румен Радев. Въпросният съвет се председателства от проф. Александър Маринов, а сред членовете му са икономистите Атанас Пеканов и Румен Гълъбинов, енергийният експерт Еленко Божков, социологът Живко Георгиев, дипломатите Владимир Шейтанов и Петър Воденски и др. Документът е обявен са обществено обсъждане. 

Според анализа, въпреки че по Конституция властта произтича от народа, българските граждани на практика нямат ефективни инструменти за участие в управлението и за контрол и въздействие върху органите на властта и длъжностните лица.

„Границата на разумната независимост и управленска автономност е премината по посока на властова недосегаемост, а това означава, че в нарушение на основните принципи на демокрацията народът не е върховен суверен“, обобщават от Стратегическия съвет.

Неосъществянетането на дори долре написани на хартия политики в годините, според документа, се корени в следното: 

„Причините трябва да търсим най-вече в порочния начин на управление, който се отличава с некомпетентност, корупция, злоупотреба с власт, липса на отчетност, неефективен контрол и практическа безотговорност“. 

Отчита се, че наложеният и упорито защитаван неприемлив начин на управление се превръща в препятствие за дългосрочното развитие на страната и за пълноценна европейска интеграция.

Дадени са и конкретни примери за лошото функциониране на институциите, което води до трайни обществени проблеми. Един от тях е начинът, по който се прави законодателство в Народното събрание в последните мандати. Постоянно и масово неспазване на Закона за нормативните документи от парламента е онагледено и с решение №15 на Конституционния съд от 2013 г., в която самият съд задара въпроса: "Правова ли е държавата, в която парламентът не спазва собствените си закони?“

„Не се спазва базисното демократично изискване всеки орган на властта, всяка администрация и всяко длъжностно лице да се отчита пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати“, пише още в проекта на Стратегическия съвет. 

За съдебната власт

„Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност. В това отношение ключови са функциите на съдебната власт, но и там се наблюдават сериозни проблеми, които са сред основните причини за кризата на държавността в България“, е един от изводите на Съвета. 

Като проблеми са набелязани липсата на ясно позициониране на правомощията на главния прокурор във функционалната рамка на прокуратурата, включително при разследване спрямо него; политическото влияние в управлението на съдебната власт; затруднени възможности за обществен контрол върху действията на прокуратурата; липсата на видими резултати за преодоляване на дисбалансите при натовареността на магистратите, актуализиране на съдебната карта, преодоляване на кадровите дефицити в съдилищата и съдебната администрация и отстояването на обществения интерес.

Припомня се също, че до момента Конституцията е променята в частта й за съдебната власт 4 пъти (от общо 5 промени в основния закон от приемането му). 

"Въпреки това съдебната реформа не е приключила, което се доказва от масовата обществена оценка, че у нас няма върховенство на правото и гаранции за справедливост при нарушаване на закона."

Спорес документа проблем е запазването на парламентарното влияние в управлението на съдебната власт - то поражда основателни съмнения за политически обвързаности на членовете на колегиите; на практика участието на съдебна и законодателна власт във ВСС е посредством политическите квоти на парламентарното статукво; общественото участие е подменено с политическо.

Заложените конституционни съотношения в създадените през 2015 г. две колегии на ВСС не отчитат структурата и особеностите на прокуратурата, като единна част от съдебната власт. Увеличеното професионално участие в прокурорската колегия води до нарастване на ролята на главния прокурор и засилване на централизма в прокуратурата.

(Това са промените в конституцията, зараи които Христо Иванов подаде оставка като правосъден министър, а част от Реформаторския блок тогава - ДСБ - напусна управлението, въпреки че коалицията бе част от властта, заедно с ГЕРБ. След това РБ се разпадна, като СДС остана от страната на партията на Бойко Борисов)

За изборите

„Органите, които трябва да следят за недопускане и отстраняване на нарушенията на изборните права на гражданите, прилагат двоен стандарт и често прикриват тези нарушения“, пише още в анализа.  

Според Статегическия съвет на президента "на основата на множество факти и доказателства в обществото се е установила масова нагласа, че изборите отдавна не са нито честни, нито свободни, т.е. не са демократични".

В проекта на документ се говори още, че "човекът е на последно, а не „на първо място” за държавата и тези, които я управляват. Политиката и държавното управление са дехуманизирани. Това се усеща безпогрешно от мнозинството от българите и води до отчуждение, чувство за безпътица и недоверие в институциите.  

Анализът завършва с призив за дискусия, която да стигне до причините и условията, довели до неизпълнението на Националната програма за развитие България 2020 и за кризата на модела на управление на българската държава. 

Пълния тект на документа можете да видите ТУК

 

 

Българската държава се управлява така, че тези, които са на власт, се интересуват единствено от това да задържат властта колкото е възможно по-дълго; властимащите не желаят, а и нямат капацитет да обсъждат и решават най-острите проблеми на нацията. Борбата за оставане на власт на всяка цена обаче не укрепва, а допълнително дестабилизира управлението, руши съпричастността към държавата и политиката. Най-сериозната негативна последица е продължаващият спад на доверието на българските граждани към държавата и нейните институции, достигнал критична фаза, изразена в масовите граждански протести срещу модела на управление.

Това е една от констатациите във втора част на доклад, наречен "Проект за национанелн стратегически документ", писан от Стратегическия съвет към президента Румен Радев. Въпросният съвет се председателства от проф. Александър Маринов, а сред членовете му са икономистите Атанас Пеканов и Румен Гълъбинов, енергийният експерт Еленко Божков, социологът Живко Георгиев, дипломатите Владимир Шейтанов и Петър Воденски и др. Документът е обявен са обществено обсъждане. 

Според анализа, въпреки че по Конституция властта произтича от народа, българските граждани на практика нямат ефективни инструменти за участие в управлението и за контрол и въздействие върху органите на властта и длъжностните лица.

„Границата на разумната независимост и управленска автономност е премината по посока на властова недосегаемост, а това означава, че в нарушение на основните принципи на демокрацията народът не е върховен суверен“, обобщават от Стратегическия съвет.

Неосъществянетането на дори долре написани на хартия политики в годините, според документа, се корени в следното: 

„Причините трябва да търсим най-вече в порочния начин на управление, който се отличава с некомпетентност, корупция, злоупотреба с власт, липса на отчетност, неефективен контрол и практическа безотговорност“. 

Отчита се, че наложеният и упорито защитаван неприемлив начин на управление се превръща в препятствие за дългосрочното развитие на страната и за пълноценна европейска интеграция.

Дадени са и конкретни примери за лошото функциониране на институциите, което води до трайни обществени проблеми. Един от тях е начинът, по който се прави законодателство в Народното събрание в последните мандати. Постоянно и масово неспазване на Закона за нормативните документи от парламента е онагледено и с решение №15 на Конституционния съд от 2013 г., в която самият съд задара въпроса: "Правова ли е държавата, в която парламентът не спазва собствените си закони?“

„Не се спазва базисното демократично изискване всеки орган на властта, всяка администрация и всяко длъжностно лице да се отчита пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати“, пише още в проекта на Стратегическия съвет. 

За съдебната власт

„Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност. В това отношение ключови са функциите на съдебната власт, но и там се наблюдават сериозни проблеми, които са сред основните причини за кризата на държавността в България“, е един от изводите на Съвета. 

Като проблеми са набелязани липсата на ясно позициониране на правомощията на главния прокурор във функционалната рамка на прокуратурата, включително при разследване спрямо него; политическото влияние в управлението на съдебната власт; затруднени възможности за обществен контрол върху действията на прокуратурата; липсата на видими резултати за преодоляване на дисбалансите при натовареността на магистратите, актуализиране на съдебната карта, преодоляване на кадровите дефицити в съдилищата и съдебната администрация и отстояването на обществения интерес.

Припомня се също, че до момента Конституцията е променята в частта й за съдебната власт 4 пъти (от общо 5 промени в основния закон от приемането му). 

"Въпреки това съдебната реформа не е приключила, което се доказва от масовата обществена оценка, че у нас няма върховенство на правото и гаранции за справедливост при нарушаване на закона."

Спорес документа проблем е запазването на парламентарното влияние в управлението на съдебната власт - то поражда основателни съмнения за политически обвързаности на членовете на колегиите; на практика участието на съдебна и законодателна власт във ВСС е посредством политическите квоти на парламентарното статукво; общественото участие е подменено с политическо.

Заложените конституционни съотношения в създадените през 2015 г. две колегии на ВСС не отчитат структурата и особеностите на прокуратурата, като единна част от съдебната власт. Увеличеното професионално участие в прокурорската колегия води до нарастване на ролята на главния прокурор и засилване на централизма в прокуратурата.

(Това са промените в конституцията, зараи които Христо Иванов подаде оставка като правосъден министър, а част от Реформаторския блок тогава - ДСБ - напусна управлението, въпреки че коалицията бе част от властта, заедно с ГЕРБ. След това РБ се разпадна, като СДС остана от страната на партията на Бойко Борисов)

За изборите

„Органите, които трябва да следят за недопускане и отстраняване на нарушенията на изборните права на гражданите, прилагат двоен стандарт и често прикриват тези нарушения“, пише още в анализа.  

Според Статегическия съвет на президента "на основата на множество факти и доказателства в обществото се е установила масова нагласа, че изборите отдавна не са нито честни, нито свободни, т.е. не са демократични".

В проекта на документ се говори още, че "човекът е на последно, а не „на първо място” за държавата и тези, които я управляват. Политиката и държавното управление са дехуманизирани. Това се усеща безпогрешно от мнозинството от българите и води до отчуждение, чувство за безпътица и недоверие в институциите.  

Анализът завършва с призив за дискусия, която да стигне до причините и условията, довели до неизпълнението на Националната програма за развитие България 2020 и за кризата на модела на управление на българската държава. 

Пълния тект на документа можете да видите ТУК

 

Коментари

Явочник Майстора

да ме налива ъкъл - НЕ, МЕРСИ!

Лустрация за всички путинки!
Оставка за Румен Решетников!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?