Article_top

Даниел Фройнд е депутат в Европейския парламент от Групата на Зелените. Германският политик е съпредседател на смесената парламентарна група за борба срещу корупцията и член на Комисията по бюджетен контрол. На 22 септември той се включи в протестите в София, след като преди това се беше срещнал с редица политици, активисти и експерти в страната. Срещна се с Център за мониторинг на правосъдието, инициатива "Правосъдие за всеки", Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи и програма "Достъп до информация". В началото на август тази година осем неправителствени организации с дейност в сферата на правосъдието, сред които гореизброените, изпратиха писмо до Европейския парламент, в което описват политическа корупция, липсата на резултати в борбата с нея и превръщането на цели институции в инструменти за репресия.

Антикорупционната интергрупа се състои от 129 евродепутати и е надпартийно обединение, което има за цел да адресира проблеми, свързани с корупцията в Евросъюза. Фройнд взе участие и в деня на обявеното Трето велико народно въстание, като държа реч от трибуната пред фонтана на президентството.

Интервю с него за "Дойче веле" взе Александър Детев. Препечатваме го без съкращения.

Господин Фройнд, прекарахте три дни в България. Какво чухте и видяхте?

Говорих с много активисти, политици и журналисти. Говорих и с отговорен служител в едно министерство и от всички тях чух все едно и също: до какъв размер е стигнала корупцията. За мен беше особено важно да разбера как този факт се отразява на Европейския съюз, къде пропадат европейските пари и как се злоупотребява с тях, за да се укрепи властта на един корумпиран елит. Явно става точно обратното на онова, което се очаква от тези средства, които всъщност би трябвало да подкрепят българите за постигане на икономическо развитие и да финансират трансформацията към една по-устойчива икономика.

Казвате, че сте говорили с държавен служител. Какво научихте от този разговор?

Той ми разкри конкретните механизми, по които функционира корупцията. Как държавни търгове се организират, така че фирмите, които са предварително избрани, винаги да печелят. И как държавните служители са принудени да правят онова, което се иска от тях. Разказа ми например, че значителен дял от възнагражденията в държавния сектор се получава от бонуси, чрез които може да се контролира дали служителите правят точно това, което се иска от тях. Или как се подкопава съществуващият контрол на ОЛАФ.

С тази информация от София отлитате към Брюксел и Берлин. Какво ще направите, за да запознаете колегите си и европейската общественост с нея?

Първата стъпка е да разкажа всичко това на представители на медиите, преди всичко на тези в Германия. На 5 октомври в Европейския парламент ще имаме пленарна сесия за ситуацията в България. Преди нея ще се проведат много разговори и дискусии вътре в нашата фракция. Да имаш преки впечатления е нещо много хубаво, но ние ще проследим много конкретно всеки един случай, който ни беше назован тук, в София.

Какво се говори за България в Брюксел и в Германия? Запозната ли е Европа с българските проблеми?

До известна степен. Истинските последици от тези проблеми не са известни, също и на мен. А аз следя ситуацията. Чрез смесената работна група за борба срещу корупцията ние редовно разговаряме с граждански организации от цяла Европа, включително и България, но все пак бях много изненадан да чуя на място от толкова много хора колко е зле ситуацията.

Посетихте наскоро Унгария. Къде виждате приликите и разликите между ситуацията там и в България?

В началото на годината бях и в Чехия, за да се запозная отблизо с конфликтите на интереси на Андрей Бабиш. Виждаме, че във все повече държави има систематичен проблем с употребата на европейските средства. Гарантирането на правовите принципи и основните ценности, борбата срещу корупцията и медийната свобода трябва да станат онези фундаментални предпоставки, от които зависи получаването на европейски пари. България е поредният пример за недостатъците, които трябва да коригираме. Има редица паралели между България и Унгария, когато става въпрос за корупция и медийна свобода. Но бих казал, че в Унгария разграждането на демокрацията и правовата държава е много по-напреднало, отколкото в България. А това показва още по-ясно, че е нужна по-ранна намеса - още преди ситуацията да излезе извън контрол.

Протестиращите в България критикуват Европейската народна партия и преди всичко германските ХДС и ХСС, че си затварят очите пред корупцията в България. Смятате ли, че имат право, и ако да, забелязва ли се промяна в поведението им през последните седмици и месеци?

Пожелавам си ХДС и ХСС да приемат ситуацията по-сериозно. През последните месеци, макар и предпазливо, гласовете в Европейската народна партия по отношение на върховенството на закона стават по-силни. За съжаление обаче те са особено сдържани, когато става въпрос за партия, която членува в ЕНП. От години вече съществува ситуацията с Унгария, но в ЕНП не са в състояние да изключат унгарската “Фидес” от фракцията. И виждаме абсолютно същите рефлекси по отношение на България, където Манфред Вебер и Ангела Меркел бранят Бойко Борисов. Ние сме един съюз на приятелски държави, но би трябвало да е възможно да се упражнява открита критика, когато нещо не върви както трябва. И, ако е нужно, да се увеличи натискът, за да се стигне до промяна. Не бива да се толерират корупцията и посегателствата над правовите принципи заради теснопартийни интереси.

Включихте се в протестите на 22 септември. Какво ви изненада най-много?

Намирам за положително това, че тези протести обхващат широки и различни слоеве на обществото - без значение от политически и партийни пристрастия. Също и това, че хората не са изгубили надеждите си в Европейския съюз. Те не се надяват ЕС да разреши всички проблеми в България, но очакват оттам поне подкрепа, за да бъде ограничена корупцията.

 

Даниел Фройнд е депутат в Европейския парламент от Групата на Зелените. Германският политик е съпредседател на смесената парламентарна група за борба срещу корупцията и член на Комисията по бюджетен контрол. На 22 септември той се включи в протестите в София, след като преди това се беше срещнал с редица политици, активисти и експерти в страната. Срещна се с Център за мониторинг на правосъдието, инициатива "Правосъдие за всеки", Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи и програма "Достъп до информация". В началото на август тази година осем неправителствени организации с дейност в сферата на правосъдието, сред които гореизброените, изпратиха писмо до Европейския парламент, в което описват политическа корупция, липсата на резултати в борбата с нея и превръщането на цели институции в инструменти за репресия.

Антикорупционната интергрупа се състои от 129 евродепутати и е надпартийно обединение, което има за цел да адресира проблеми, свързани с корупцията в Евросъюза. Фройнд взе участие и в деня на обявеното Трето велико народно въстание, като държа реч от трибуната пред фонтана на президентството.

Интервю с него за "Дойче веле" взе Александър Детев. Препечатваме го без съкращения.

Господин Фройнд, прекарахте три дни в България. Какво чухте и видяхте?

Говорих с много активисти, политици и журналисти. Говорих и с отговорен служител в едно министерство и от всички тях чух все едно и също: до какъв размер е стигнала корупцията. За мен беше особено важно да разбера как този факт се отразява на Европейския съюз, къде пропадат европейските пари и как се злоупотребява с тях, за да се укрепи властта на един корумпиран елит. Явно става точно обратното на онова, което се очаква от тези средства, които всъщност би трябвало да подкрепят българите за постигане на икономическо развитие и да финансират трансформацията към една по-устойчива икономика.

Казвате, че сте говорили с държавен служител. Какво научихте от този разговор?

Той ми разкри конкретните механизми, по които функционира корупцията. Как държавни търгове се организират, така че фирмите, които са предварително избрани, винаги да печелят. И как държавните служители са принудени да правят онова, което се иска от тях. Разказа ми например, че значителен дял от възнагражденията в държавния сектор се получава от бонуси, чрез които може да се контролира дали служителите правят точно това, което се иска от тях. Или как се подкопава съществуващият контрол на ОЛАФ.

С тази информация от София отлитате към Брюксел и Берлин. Какво ще направите, за да запознаете колегите си и европейската общественост с нея?

Първата стъпка е да разкажа всичко това на представители на медиите, преди всичко на тези в Германия. На 5 октомври в Европейския парламент ще имаме пленарна сесия за ситуацията в България. Преди нея ще се проведат много разговори и дискусии вътре в нашата фракция. Да имаш преки впечатления е нещо много хубаво, но ние ще проследим много конкретно всеки един случай, който ни беше назован тук, в София.

Какво се говори за България в Брюксел и в Германия? Запозната ли е Европа с българските проблеми?

До известна степен. Истинските последици от тези проблеми не са известни, също и на мен. А аз следя ситуацията. Чрез смесената работна група за борба срещу корупцията ние редовно разговаряме с граждански организации от цяла Европа, включително и България, но все пак бях много изненадан да чуя на място от толкова много хора колко е зле ситуацията.

Посетихте наскоро Унгария. Къде виждате приликите и разликите между ситуацията там и в България?

В началото на годината бях и в Чехия, за да се запозная отблизо с конфликтите на интереси на Андрей Бабиш. Виждаме, че във все повече държави има систематичен проблем с употребата на европейските средства. Гарантирането на правовите принципи и основните ценности, борбата срещу корупцията и медийната свобода трябва да станат онези фундаментални предпоставки, от които зависи получаването на европейски пари. България е поредният пример за недостатъците, които трябва да коригираме. Има редица паралели между България и Унгария, когато става въпрос за корупция и медийна свобода. Но бих казал, че в Унгария разграждането на демокрацията и правовата държава е много по-напреднало, отколкото в България. А това показва още по-ясно, че е нужна по-ранна намеса - още преди ситуацията да излезе извън контрол.

Протестиращите в България критикуват Европейската народна партия и преди всичко германските ХДС и ХСС, че си затварят очите пред корупцията в България. Смятате ли, че имат право, и ако да, забелязва ли се промяна в поведението им през последните седмици и месеци?

Пожелавам си ХДС и ХСС да приемат ситуацията по-сериозно. През последните месеци, макар и предпазливо, гласовете в Европейската народна партия по отношение на върховенството на закона стават по-силни. За съжаление обаче те са особено сдържани, когато става въпрос за партия, която членува в ЕНП. От години вече съществува ситуацията с Унгария, но в ЕНП не са в състояние да изключат унгарската “Фидес” от фракцията. И виждаме абсолютно същите рефлекси по отношение на България, където Манфред Вебер и Ангела Меркел бранят Бойко Борисов. Ние сме един съюз на приятелски държави, но би трябвало да е възможно да се упражнява открита критика, когато нещо не върви както трябва. И, ако е нужно, да се увеличи натискът, за да се стигне до промяна. Не бива да се толерират корупцията и посегателствата над правовите принципи заради теснопартийни интереси.

Включихте се в протестите на 22 септември. Какво ви изненада най-много?

Намирам за положително това, че тези протести обхващат широки и различни слоеве на обществото - без значение от политически и партийни пристрастия. Също и това, че хората не са изгубили надеждите си в Европейския съюз. Те не се надяват ЕС да разреши всички проблеми в България, но очакват оттам поне подкрепа, за да бъде ограничена корупцията.

Коментари

"Дойче веле" - без съкращения

"България: Голямата подмяна, за която работи Русия
Политиката на Кремъл към България си поставя две цели, облечени в камуфлажа на русофилството. А в България сантиментът по Русия е силен. На тази емоционална основа пред очите ни става извращаване на историята и подмяна.
Коментар на Петър Чолаков

В навечерието на 22 септември, когато се чества независимостта на България, лидерът на „Русофили” Николай Малинов произведе новина, която противоречи на духа и смисъла на този светъл празник. Г-н Малинов обяви намерението си до края на годината да създаде и оглави нова „русофилска” партия.

Въпросният проект още не е видял бял свят, но съдейки по инициаторите му, можем да откроим политическата му природа. Заявената партия всъщност е „прокремълска” и „пропутинска”, макар замисълът да е маскиран като „русофилски”. През септември 2019, г-н Малинов бе в центъра на шпионски скандал в полза на Русия.

През октомври заподозреният в шпионаж лидер на „Русофили” бе „пуснат” от съдия Миталов да отпътува за 5 дни до Русия, без това да бъде съгласувано с прокуратурата. Последва безпрецедентна реакция от Държавния департамент на САЩ: през февруари 2020 Миталов стана първият високопоставен българин, който бе санкциониран от Вашингтон за корупция. Този дипломатически жест е ясна оценка от ключов стратегически партньор на България в НАТО - не само за г-н Миталов, а преди всичко за личността на г-н Малинов.

Кой е Николай Малинов?

Г-н Малинов е бивш издател на „Дума”, за кратко е депутат от социалистите, член на Изпълнителното бюро на НС на БСП. По-важното е друго: БСП се оказва „твърде мека” за него. През 2015 той напуска „столетницата” поради „ценностни различия”. За какви ли ценности става дума?
Докато през 2014 външният министър социалист Вигенин изразява подкрепа за суверенитета и независимостта на Украйна, а лидерът на ПЕС Станишев (тогава председател и на БСП) защитава „проевропейската” ориентация на разкъсваната от политическа криза Украйна, г-н Малинов приветства резултатите от режисирания от Кремъл референдум в Крим, с който полуостровът се присъединява към Русия. За Малинов това е „победа в Третата кримска война“.

Правителството в лицето на външния министър Вигенин, тогавашният президент Плевнелиев и лидерът на ПЕС Станишев не признават за легитимен референдума. Веднага след неговото провеждане ЕС налага санкции на 21 длъжностни лица от Русия и Украйна, за които се смята, че са „способствали анексията” на Крим.

На референдума обаче присъстват (и така фактически го легитимират) петима депутати от „Атака” и журналистът от „Дума” Александър Симов. Любопитен факт: г-н Симов е член на „Русофили”, а на депутата от „Атака” Явор Нотев сега е отредена задачата да организира „международно русофилско движение”.

Заслугите на Николай Малинов към Русия

Г-н Малинов е носител на висши руски държавни отличия, с които е удостоен лично от г-н Путин и г-н Медведев.
Показателно е, че първа за новия му политически проект съобщи не българска информационна агенция, а ТАСС.

Разбира се, агентите за влияние на Кремъл не от вчера използват камуфлажа на „русофилството”. В България сантиментът към Русия е силен. На тази емоционална основа пред очите ни се извършава извращаване на историята и подмяна. Руската култура е едно, а авторитарният, репресивен режим на Владимир Путин – съвсем друго. Нима е справедливо да се поставя знак за равенство между дисиденти като Солженицин и Сахаров, от една страна, и апологети на силната власт на президента-цар, като „неоевразиеца” Дугин, от друга?

Аз съм от поколението, което масово изучаваше руски в училище. Възхищавам се от стиховете на Пушкин, от романите на Достоевски и Толстой, обичам да се потапям в мистицизма, който струи от филмите на Тарковски. В този смисъл, аз съм русофил, но категорично не приемам употребяването на руската култура като кукичка, поставена на дългите въдици на Кремъл.

Русия има противоречива роля в българската история: на нейните имперски амбиции и велики интереси дължим както Освободителната война (1877-1878), така и проклятието на деветосептемврийския преврат (1944) и последвалите десетилетия „научен социализъм”, които се опитаха да умъртвят, да изкоренят демократичния инстинкт на милиони българи. Недъзите на съвременна България, 30 години след политическите промени, показват, че до голяма степен този зловещ експеримент е бил успешен.

Какви цели си поставя Кремъл

Днешната политика на Кремъл като програма максимум си поставя за цел откъсването на България от мястото ѝ в НАТО и ЕС, а като минимум – дестабилизация. Хибридните инструменти на Кремъл са разнообразни: опити за „културно влияние” (чрез „настъплението” на руски медии – Малинов е представител за България на „Первый канал. Всемирная сеть“, ТВ „Центр“, „Охота и рыбалка“, „Дом кино“, „Время“ и др. – чрез проекти като „Камчия“; енергийни проекти („Турски поток”, „Белене” и други); политически формации-пети колони, като „Атака” и „Възраждане”; кибератаки и "old school” терористични актове срещу институции и/или физически лица.

В много случаи корумпирането на длъжностни лица и високопоставени политици обаче е водещият инструмент, който отваря широко вратите за всички останали средства в арсенала на Москва. Случаят „Гебрев”, аферата „Скрипал”, опитът за отравянето на Навални и др. показват, че през последните години режимът в Русия интензифицира атаките си срещу своите противници.

Всеки нов политически проект, който очевидно е заченат в Кремъл, трябва внимателно да се следи от българските власти. При най-малкото съмнение, че нарушава конституцията и законите той следва да бъде спрян. Съдейки по хаоса в съдебната система и други институции, съм скептичен, че българската държава е способна адекватно да отговори на предизвикателството."

:)

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?