Article_top

Лятото си отиде и започват дългите тъмни месеци, в които вали проливно, духа вятър и стъпваш по плочки, които коварно се отместват и запращат струя кал в очите ти. С една дума, доста неприятно време, което може да се преживее само с червено вино, крехки пържолки и ласката на някой прекрасен господин.

За да съм подготвена, помолих тате да зареди още през август мазето с червено вино, мама докара от село прясно заклано прасе и то почива в мир във фризера, а за мен остана само да набавя третото условие за лека и мирна зима – някой прекрасен господин.

Та звъннах аз вчера в президентството и викам на господин Радев:

- Алооо, кой?

- Добър ден, президентството на република България, телефон за граждани. Какво обичате?

- Аз какво обичам ще кажа само на президента, президента лиииий?  - провикнах се аз, че от „Красно село“ до „Дондуков“ е бая далечко и не съм сигурна дали се чува добре.

- Президентът на телефона – леко сопнато ми отговори гласът в слушалката.

- Радев, ти ли си бе, човек, кво стана, и телефонистките ли те напуснаха вече, че ти вдигаш телефона?

- В предизборна кампания сме, затова аз вдигам, искам лично да приемам всякакви въпроси, оплаквания и сигнали от гражданите.

- Много хубаво, Радев, аз не точно с оплакване, ми с една поръчка се обаждам.

- Не, госпожо, с поръчките при премиера, тук не работим така.

- Не, не, аз за нещо по твоята част. Слушай сега, нали е септември?

- Септември е... – объркано отговори президентът.

- А след септември какво идва?

- Октомври – отговори отлично той.

- А след октомври?

- Ноември... Ама Вие сега на луд ли ме правите, знам месеците на годината – отново се ядоса държавният глава.

- Точно така, октомври, ноември, декември, зима, студ, тъмнина, а аз сама. Схващате ли накъде бия, господин президент?

- Не – призна объркано Радев.

- Обаждам се да си поръчам и аз един прекрасен господин, разбрах, че пращате по домовете. Предпочитам брюнети, на ръст високи, средна възраст, спортна фигура, по професия – може актьор, ако се затруднявате, ще Ви подскажа, искам Джордж Клуни.

- Моля?

- Джордж Клууни – провикнах се пак в слушалката, че май не ме чу. – Оня, актьорчето, сещаш ли се?

- Сещам се кой е Джордж Клуни, но не мога да Ви пратя Джордж Клуни.....

- Не можете? Изпревариха ли ме вече? Знаех си аз, оная кучка  все за него приказва и наскоро се разведе, сигурно тя го е поръчала.

- Не, госпожо, аз мисля, че не ме разбрахте, тук е президентството на република България...

- Е да де! Аз затова се обаждам. Щом не може Джордж Клуни, Брад Пит става ли?

- Госпожо, отново Ви повтарям, не сте разбрала правилно, президентството не праща никакви господа по домовете.

- Значи така, а? Госпожи може, а господа не може!!! През 21-ви век. Сексисти! Шовинисти! Потисници!!!

- Не пращаме нито госпожи, нито господа, по дяволите! – кресна президентът и чак слушалката на телефона се изчерви от гняв.

- Ооооо, сега разбирам, разбирам. Не бях достатъчно дискретна. Пратете ми просто някой, който да донесе... еми едно нощно шкафче. Ако може да е висок, брюнет, спортен тип.... – започнах отново аз.

- Какво нощно шкафче, бе госпожа? Нямаме нощни шкафчета!

- И те ли свършиха? – почти се разплаках аз. Бе какъв е тоя самотен народ наесен, бе, септември още не е свършил и са разграбили и шкафчетата, и госпожите, и господата, всичко! Вижте, господин президент! Може и без нощно шкафче, пратете го господина с комплект чаршафи, ако може да не са като на премиера, обаче, че са много грозни. Ма не, Радев, ти наистина ли остави човека да нанка сладко в тия големи бархетени кафеви петна? Аз разбирам, че няма кой да го пере, но все пак – кафяви чаршафи? Поне за снимките нещо по-свежичко да беше отпуснал, бяло, зелено, червено или и трите? Тъкмо и коалиционните партньори щяха да са доволни. А сега, даже и те подвиват опашката. Ало, ало? Радев, чуваме ли се?- Затвори ми. Ей, това да не поискаш нещо от нашите политици, бе, големи мошеници. Особено па президента! Ама какъв обединител е това на нацията? За едни може прекрасни госпожи, за други не може! Казаха хората, че нарушава конституцията, че ни разделя и ето на. Уверих се лично. Къде сега да го търся тоя Джордж, не знам. Дали да не звънна на премиера? Той, ако не друго, поне много хубаво обещава.

- Алоооо, кой? Бойко, ти ли си? Слушай сега....

 

Лятото си отиде и започват дългите тъмни месеци, в които вали проливно, духа вятър и стъпваш по плочки, които коварно се отместват и запращат струя кал в очите ти. С една дума, доста неприятно време, което може да се преживее само с червено вино, крехки пържолки и ласката на някой прекрасен господин.

За да съм подготвена, помолих тате да зареди още през август мазето с червено вино, мама докара от село прясно заклано прасе и то почива в мир във фризера, а за мен остана само да набавя третото условие за лека и мирна зима – някой прекрасен господин.

Та звъннах аз вчера в президентството и викам на господин Радев:

- Алооо, кой?

- Добър ден, президентството на република България, телефон за граждани. Какво обичате?

- Аз какво обичам ще кажа само на президента, президента лиииий?  - провикнах се аз, че от „Красно село“ до „Дондуков“ е бая далечко и не съм сигурна дали се чува добре.

- Президентът на телефона – леко сопнато ми отговори гласът в слушалката.

- Радев, ти ли си бе, човек, кво стана, и телефонистките ли те напуснаха вече, че ти вдигаш телефона?

- В предизборна кампания сме, затова аз вдигам, искам лично да приемам всякакви въпроси, оплаквания и сигнали от гражданите.

- Много хубаво, Радев, аз не точно с оплакване, ми с една поръчка се обаждам.

- Не, госпожо, с поръчките при премиера, тук не работим така.

- Не, не, аз за нещо по твоята част. Слушай сега, нали е септември?

- Септември е... – объркано отговори президентът.

- А след септември какво идва?

- Октомври – отговори отлично той.

- А след октомври?

- Ноември... Ама Вие сега на луд ли ме правите, знам месеците на годината – отново се ядоса държавният глава.

- Точно така, октомври, ноември, декември, зима, студ, тъмнина, а аз сама. Схващате ли накъде бия, господин президент?

- Не – призна объркано Радев.

- Обаждам се да си поръчам и аз един прекрасен господин, разбрах, че пращате по домовете. Предпочитам брюнети, на ръст високи, средна възраст, спортна фигура, по професия – може актьор, ако се затруднявате, ще Ви подскажа, искам Джордж Клуни.

- Моля?

- Джордж Клууни – провикнах се пак в слушалката, че май не ме чу. – Оня, актьорчето, сещаш ли се?

- Сещам се кой е Джордж Клуни, но не мога да Ви пратя Джордж Клуни.....

- Не можете? Изпревариха ли ме вече? Знаех си аз, оная кучка  все за него приказва и наскоро се разведе, сигурно тя го е поръчала.

- Не, госпожо, аз мисля, че не ме разбрахте, тук е президентството на република България...

- Е да де! Аз затова се обаждам. Щом не може Джордж Клуни, Брад Пит става ли?

- Госпожо, отново Ви повтарям, не сте разбрала правилно, президентството не праща никакви господа по домовете.

- Значи така, а? Госпожи може, а господа не може!!! През 21-ви век. Сексисти! Шовинисти! Потисници!!!

- Не пращаме нито госпожи, нито господа, по дяволите! – кресна президентът и чак слушалката на телефона се изчерви от гняв.

- Ооооо, сега разбирам, разбирам. Не бях достатъчно дискретна. Пратете ми просто някой, който да донесе... еми едно нощно шкафче. Ако може да е висок, брюнет, спортен тип.... – започнах отново аз.

- Какво нощно шкафче, бе госпожа? Нямаме нощни шкафчета!

- И те ли свършиха? – почти се разплаках аз. Бе какъв е тоя самотен народ наесен, бе, септември още не е свършил и са разграбили и шкафчетата, и госпожите, и господата, всичко! Вижте, господин президент! Може и без нощно шкафче, пратете го господина с комплект чаршафи, ако може да не са като на премиера, обаче, че са много грозни. Ма не, Радев, ти наистина ли остави човека да нанка сладко в тия големи бархетени кафеви петна? Аз разбирам, че няма кой да го пере, но все пак – кафяви чаршафи? Поне за снимките нещо по-свежичко да беше отпуснал, бяло, зелено, червено или и трите? Тъкмо и коалиционните партньори щяха да са доволни. А сега, даже и те подвиват опашката. Ало, ало? Радев, чуваме ли се?- Затвори ми. Ей, това да не поискаш нещо от нашите политици, бе, големи мошеници. Особено па президента! Ама какъв обединител е това на нацията? За едни може прекрасни госпожи, за други не може! Казаха хората, че нарушава конституцията, че ни разделя и ето на. Уверих се лично. Къде сега да го търся тоя Джордж, не знам. Дали да не звънна на премиера? Той, ако не друго, поне много хубаво обещава.

- Алоооо, кой? Бойко, ти ли си? Слушай сега....

Коментари

Пьотр Толстой да беше поискала...

:) Със здраве.
Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Иво Ганев

Пьотр Толстой ще бъде за теб!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?