Article_top

Арменските и азербайджанските сили продължиха да разменят яростен огън за втори ден в понеделник, като всяка от двете страни обвини другата, че използва тежка артилерия, предаде Ройтерс.

Това са най-ожесточените сражения в етническия арменски анклав на територията на Азербайджан от 2016 г. Тогава имаше десетки жертви и страните бяха на ръба на войната.

Отцепилата се територия обяви най-малко 21 убити военни. Тя съобщи, че си е върнала част от територията, над която загуби контрол в неделя, и че азербайджанските войски използват тежка артилерия.

Азербайджанското министерство на отбраната пък каза, че арменските сили обстрелват със снаряди град Тертер.

В неделя Нагорни Карабах съобщи, че 16 негови военни са убити и над 100 са ранени, след като Азербайджан е извършил въздушно и артилерийско нападение.

Азербайджан обяви днес частична военна мобилизация. Вчера Армения и Нагорни Карабах обявиха военно положение и мобилизация. Азербайджан днес съобщи за шестима убити и 19 ранени азербайджански цивилни от началото на сегашните сблъсъци.

Русия призовава всички страни по конфликта в Нагорни Карабах към максимална сдържаност, заяви днес говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

"Призоваваме всички страни, преди всичко страните в конфликта, към максимална сдържаност, към отказ от военни средства на действие и отказ от всякакви стъпки, които могат да предизвикат допълнително изостряне на положението, което вече е на етапа на военно стълкновение", каза Песков.

Европейският съюз призовава за незабавно прекратяване на огъня между Армения и Азербайджан, заяви днес говорител на Европейската служба за външна дейност.

Призоваваме всички да направят всичко възможно, за да се избегне война, посочи той. Говорителят уточни, че това становище е било изразено по телефона пред външните министри на двете страни от европейския върховен представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви днес, че Армения трябва незабавно да се изтегли от земите на Азербайджан, които е окупирала, и че е време да се сложи край на кризата в Нагорни Карабах.

Ердоган също така критикува Минската група в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), включваща Русия, Франция и САЩ, за неспособността й да реши ситуацията в Нахорни Карабах, предаде ТАСС.

"САЩ, Русия и Франция до днешния ден, близо 30 години, не успяха да решат този проблем. А сега всички те дават съвети", заяви турският президент за телевизия НТВ.

Конфликт на 100 години

Армения и Азербейджан стават независими републики през 1918 г., но само няколко години попадат под властта на СССР. Въпреки че населението на Нагорни Карабах по това време е съставено от 94 процента арменци, Москва решава да остави територията в пределите на мюсюлманската страна. 

Комунистическата власт се стреми да сломи национализма сред отделните държави чрез интеграция в блока. Нагорни Карабах е само един от множеството примери за арена на "спящи конфликти" на територията на СССР, които избухват в края на 80-те и началото на 90-те.

С нелогичното териториално разпределение Кремъл също се стреми да подобри отношенията си със съседна Турция, която и до днес е в лошо отношения с Армения.

Отдавна натрупалото се етническо напрежение в региона между арменските християни и техните предимно мюсюлмански съседи довежда до избухването на насилие през 1988 г. Причината е отказ на съветската власт мирно да присъедини територията към Армения.

В последвалите военни действия народите помнят два прогрома - през 1988 г. в Сумгаит (азери срещу арменци) и през 1992 г. в Ходжали (арменци срещу азери). Стотици хиляди души са прогонени и от двете страни.

След разпада на Съветския съюз и до 1994 г. конфликтът прераства във война. В международното право Нагорни Карабах е признат за част от Азербайджан. Но не това се случва на бойното поле - през 1994 г. чрез международно сътрудничество е постигнато временно примирие, като азерите са принудени да го подпишат, тъй като армията на Армения бодро марширува към Баку.

Още през 1991 г. е създадена държавата Нагорно-Карабахска република. Тя е призната от три страни, също бивши територии на СССР, за които са се водили конфликти - Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. На практика обаче републиката се управлява от Армения.

Азербайджан се зарича да си върне контрола над територията, ако е нужно и с военна сила.

Направените през годините международни усилия за постигане на трайно мирно споразумение с посредници като Франция, САЩ и Русия не дават резултат.

 

Арменските и азербайджанските сили продължиха да разменят яростен огън за втори ден в понеделник, като всяка от двете страни обвини другата, че използва тежка артилерия, предаде Ройтерс.

Това са най-ожесточените сражения в етническия арменски анклав на територията на Азербайджан от 2016 г. Тогава имаше десетки жертви и страните бяха на ръба на войната.

Отцепилата се територия обяви най-малко 21 убити военни. Тя съобщи, че си е върнала част от територията, над която загуби контрол в неделя, и че азербайджанските войски използват тежка артилерия.

Азербайджанското министерство на отбраната пък каза, че арменските сили обстрелват със снаряди град Тертер.

В неделя Нагорни Карабах съобщи, че 16 негови военни са убити и над 100 са ранени, след като Азербайджан е извършил въздушно и артилерийско нападение.

Азербайджан обяви днес частична военна мобилизация. Вчера Армения и Нагорни Карабах обявиха военно положение и мобилизация. Азербайджан днес съобщи за шестима убити и 19 ранени азербайджански цивилни от началото на сегашните сблъсъци.

Русия призовава всички страни по конфликта в Нагорни Карабах към максимална сдържаност, заяви днес говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

"Призоваваме всички страни, преди всичко страните в конфликта, към максимална сдържаност, към отказ от военни средства на действие и отказ от всякакви стъпки, които могат да предизвикат допълнително изостряне на положението, което вече е на етапа на военно стълкновение", каза Песков.

Европейският съюз призовава за незабавно прекратяване на огъня между Армения и Азербайджан, заяви днес говорител на Европейската служба за външна дейност.

Призоваваме всички да направят всичко възможно, за да се избегне война, посочи той. Говорителят уточни, че това становище е било изразено по телефона пред външните министри на двете страни от европейския върховен представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви днес, че Армения трябва незабавно да се изтегли от земите на Азербайджан, които е окупирала, и че е време да се сложи край на кризата в Нагорни Карабах.

Ердоган също така критикува Минската група в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), включваща Русия, Франция и САЩ, за неспособността й да реши ситуацията в Нахорни Карабах, предаде ТАСС.

"САЩ, Русия и Франция до днешния ден, близо 30 години, не успяха да решат този проблем. А сега всички те дават съвети", заяви турският президент за телевизия НТВ.

Конфликт на 100 години

Армения и Азербейджан стават независими републики през 1918 г., но само няколко години попадат под властта на СССР. Въпреки че населението на Нагорни Карабах по това време е съставено от 94 процента арменци, Москва решава да остави територията в пределите на мюсюлманската страна. 

Комунистическата власт се стреми да сломи национализма сред отделните държави чрез интеграция в блока. Нагорни Карабах е само един от множеството примери за арена на "спящи конфликти" на територията на СССР, които избухват в края на 80-те и началото на 90-те.

С нелогичното териториално разпределение Кремъл също се стреми да подобри отношенията си със съседна Турция, която и до днес е в лошо отношения с Армения.

Отдавна натрупалото се етническо напрежение в региона между арменските християни и техните предимно мюсюлмански съседи довежда до избухването на насилие през 1988 г. Причината е отказ на съветската власт мирно да присъедини територията към Армения.

В последвалите военни действия народите помнят два прогрома - през 1988 г. в Сумгаит (азери срещу арменци) и през 1992 г. в Ходжали (арменци срещу азери). Стотици хиляди души са прогонени и от двете страни.

След разпада на Съветския съюз и до 1994 г. конфликтът прераства във война. В международното право Нагорни Карабах е признат за част от Азербайджан. Но не това се случва на бойното поле - през 1994 г. чрез международно сътрудничество е постигнато временно примирие, като азерите са принудени да го подпишат, тъй като армията на Армения бодро марширува към Баку.

Още през 1991 г. е създадена държавата Нагорно-Карабахска република. Тя е призната от три страни, също бивши територии на СССР, за които са се водили конфликти - Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. На практика обаче републиката се управлява от Армения.

Азербайджан се зарича да си върне контрола над територията, ако е нужно и с военна сила.

Направените през годините международни усилия за постигане на трайно мирно споразумение с посредници като Франция, САЩ и Русия не дават резултат.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?