Лидерите на страните от ЕС постигнаха тази нощ съгласие за налагане на санкции на беларуски представители заради потушаването на протестите президентските избори и манипулации на вота.

А Турция бе предупредена, че могат да ѝ бъдат наложени санкции, ако продължи с едностранните си действия и провокациите в Източното Средиземноморие.

Това се съдържа в приетите рано тази сутрин заключения на специалния Европейски съвет в Брюксел. Той продължава и днес.

Санкциите срещу Беларус ще засегнат около 40 представители на режима в Минск. Днес ЕС ще изготви черен списък с имената на тези хора. В него обаче не фигурира името на президента Александър Лукашенко, уточни председателят на Съвета Шарл Мишел. Но допълни че това може да се промени.

Как бе осигурена единодушна подкрепа

До споразумението за Турция се стигна, след като Кипър оттегли ветото си по въпроса. Никозия искаше първо да бъдат наложени санкции на Анкара заради сондажните й дейности в Източното Средиземноморие.

По тази причина Шарл Мишел промени дневния ред на срещата на върха. Според първоначалния план турският въпрос щеше да се обсъжда чак на вечерята. Мишел обаче бе наясно, че е необходима единодушна подкрепа, и затова изтегли напред темата.

Кипър настояваше ЕС да прояви последователност, когато реагира на нарушаването на основни принципи.
До пробив в Брюксел се стигна, след като лидерите се съгласиха да отправят послание, съчетано със заплахи за санкции към Турция, ако тя не престане с незаконните си сондажи в териториалните води на Кипър. Така бе удовлетворена и Гърция, която е най-близкият съюзник на Кипър по съвсем естествени причини.

Председателятн на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви, че Турция може да спечели от едно силно сътрудничество с ЕС. Тя обаче предупреди Анкара да се въздържа от едностранни действия. В противен случай Брюксел ще използва всички средства, с които разполага.

Шарл Мишел заяви, че Съветът не е наложил санкции срещу Турция, както е искал Кипър, а се е договорил да даде шанс на политическия диалог.

„Съгласувахме подход, който отваря пътя за двойна стратегия. Решихме, че искаме да дадем шанс на политическия диалог заради общите интереси. От друга страна, изразихме привързаност към нашите ценности и пълна солидарност с Гърция и Кипър", каза Мишел на пресконференция рано тази сутрин.

В посланието на европейските лидери до Анкара се казва:

„Ако Турция продължи с усилията си за спиране на незаконните дейности, европейските лидери се съгласиха да поставят началото на един позитивен политически дневен ред в отношенията на ЕС с нея."

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че санкции срещу Турция заради Кипър могат да бъдат обявени в началото на декември, ако няма конструктивно движение от страна на Анкара в отношенията й с Острова на Афродите, а също така с Гърция, и ако Анкара не се откаже от едностранните действия и не откликне на призива за конструктивен диалог, идващ от ЕС.

Червени линии за Москва и Анкара

Макрон обаче не се ограничи с Турция Френският президент изтъкна, че ЕС трябва да се стреми към водене на ефективен стратегически диалог с нея, а също така с Русия, но с отчитане на авторитарните злоупотреби от страна на тези държави. И затова според него Съюзът трябва твърдо да им обозначи червените си линии – необходимостта от пълно уважаване на суверенитета и интересите на страните от ЕС и спазване.

Литовският президент Гитанас Науседа пък отправи чрез туитър послание към тези, които искат „презареждане“ на отношенията с Русия. Той настоя да ѝ бъде поставено изрично условието да спре да убива хора. Явният намек бе към скорошното отравяне на опозиционния лидер Алексей Навални.

Страните от ЕС осъждат опита да убийството на Навални с боен химически нервен агент от групата „новичок“, се казва в заключенията на Съвета. Изтъква се, че употребата на такова вещество е нарушение на международното право. Лидерите на страните от ЕС настояват за независимо международно разследване и изплавяне на виновните пред съда. Ѝ Русия трябва да сътрудничи на Организацията за забрана на фимическите оръжия (ОЗХО). Въпросът за отравянето на Навални ще бъде разгледан на следващия Европейски съвет след две седмици.

Съветът призова за незабавно прекратяване на огъня в Нагорни Карабах. Ръководителите на страните членки настояха страните да подновят ангажимента си за мирно уреждане на конфликта. Те изтъкват, че конфликтът не може да бъде решен с външна намеса. Явно и тук се имаше предвид Турция, която ясно обяви на чия страна е. Според заключенията Баку и Ереван трябва да започнат преговори по същество без предварителни условия.

Сред обсъжданите теми бе и Китай. Главната цел на ЕС е финализиране до края на годината на преговорите за амбициозно всеобхватно споразумение за инвестиции. С него ще се преодолеят съществуващите асиметрии в достъпа до пазара и ще бъде даден принос за за еднакви условия на конкуренция.

Същевременно Съветът изтъкна отново загрижеността си за човешките права в Китай, включително събитията в Хонконг, както и третирането на малцинствата.