В психологията темата за въображението и фантазията има отношение към мотивацията нещо да постигнеш или да промениш. Проблемът е, че когато прекалено настойчиво искаш да сбъдваш фантазиите си и правиш чести опити за това, се превръщаш или в девиантен гражданин, или в неразбран идеалист (или гений), т.е. в асоциален тип.

Когато правиш обратното - не полагаш никакви усилия да постигаш фантазиите си, има риск да станеш натраплив невротик, който води постоянни вътрешни борби да удържа поривите си. И в крайна сметка ставаш неуверен и зависим индивид.

Ако приемем, че днешните протести са опит за сбъдване на груповата ни фантазия за добре уредена и справедлива държава, то всичко е в мярата и дозата на фантазията и в начина, по който управляваш случването й. Ако протестиращите не излъчат свое адекватно и разумно лидерство, ако не заявят конкретни и подредени политически искания за сбъдване на желаната държава, ако не артикулират ясно какво искат (а не само кого и какво не искат), рискът е протестът да се изроди или в асоциално и маргинално усилие (чрез радикални сблъсъци или пърформанси с ковчези и вуду ритуали), или да се затвори и да ни върне в предишното състояние на неувереност и зависимост.

Разбира се, в тази ситуация винаги ще има част от протестиращите, която ще триумфира, мислейки, че е спечелила дивиденти. Като например повехнали политически лидери или партии, които искат, протестирайки от дистанция, да станат забележим фактор в следващото управление. Тази въображаема победа обаче ще е временна и ще доведе донеустойчиво развитие, защото фантазията на автентично протестиращия човек ще е конюнктурно употребена от паразитни политически играчи.

Предизвикателството оттук нататък е дали без политическо лидерство и конструктивни искания протестът ще се радикализира, ще се маргинализира или ще се неутрализира. Време е от нивото на фантазиите да се мине на нивото на идеите и конкретните политически действия. И то от страна на автентично протестиращите. Защото иначе обичайно заподозрените политически кучета ще продължат да си лаят, а керванът ще продължи да си върви в обичайната посока. Протестът е необходимо, но недостатъчно условие за промяната. Нужно е и негово автентично политическо представителство. И действие...

* Авторът Иван К. Иванов е политически психолог, зам.-председател на 43-ото Народно събрание. 

** Заглавието и подзаглавието са на редакцията.