"Слава Богу, съм нормално. На тези години се чувствам все още добре. Мисля за спорта, най-вече за футбола. В последните години изостава, в засада е. Трябва да се стегнем, да бъдем в атака - по-добри мачове, по-добро класиране. Мисля, че по-важно е да има доверие и на по-младите, и на по-опитните футболисти, за да излезем от този застой. Имаме кадри. Най-важното е ръководството и треньорите да са в една посока, да не прескачат редовете."

Това каза тази сутрин Димитър Пенев пред бТВ. Легендарният бивш футболист и треньор гостува по повод излизането на новата му автобиография "Стратега" по повод 75-ата му годишнина, и не остави зрителите и без прословутите си "бисери" с чувство за хумор.

Книгата на един от най-великите треньори, заслужил прозвището си Стратега, ще бъде представена днес. А всенародният любимец е оптимист, че и след 10 години ще допълни това издание с нови истории.

"Благодарение и на родители, на семейство, на подкрепата. През тези 75 години сме минали много етапи. Оставил съм история още като дете, като юноша, като младеж. Доста време преминах във футбола - и като треньор, и в други страни. Това всичко е оставило спомени в мен. Доста мои близки колеги и приятели казват: "Драсни няколко реда, ние ще допълним."

До последно футболът ще бъде моят живот. Доста перипетии са ми минали през главата. Мисля, че след 10 години, ако сме живи и здрави, отново да допълним тази книга с няколко реда."

И въпреки многото въпроси, величието на ЦСКА не каза нито една лоша дума по адрес на сегашните "звезди", нито пък за ценностите им или начина им на живот.

Пенев коментира разликите между своето поколение и днешните футболисти, като посъветва да се отделя по-голямо значение на спорта в училищата.

"Имаме много добри деца. Ръководните органи - Футболният съюз, клубовете, трябва да възвърнат няколко точки по отношение на училищата. Последните 10 години няма първенство на футбол. Има първенство на криене да пушим цигари и да не се явяваме на предметите. Това е точка 1, която ми се набива в погледа, когато минавам по улицата и виждам, че децата не са на площадките, а с цигарата и със сокове. Когато имаш качества и желание, а и желание на родителите да отиваш на даден вид спорт..."

А има ли все още възможности да твори на футболния терен като някога?

"На снимката съм младеж, но вече съм над средна възраст. Тези движения може да ги направя и сега, но зависи как ще се чувствам след това - коляното, кръстът. Трябва да имам добър масажист да ме изправи. Спомени много, десетки, хиляди... Винаги съм имал примера на батковците."

Въпреки че футболът се е превърнал в бизнес в днешно време, Пенев с удоволствие си спомня и първата си по-сериозна премия от 100 лева.

"От някоя сладкарница, магазин сме купили някоя вафличка. Българинът обича да задава въпрос: "Колко вземаш?" 1963 г., когато станахме шампиони - 100 лв., много пари за възрастта, на която бях аз. Смятам, че бяха по-спокойни и дисциплинирани футболистите. Селският труд е доста тежък, градският - също.

Свободата не беше толкова лесна за младите деца, защото винаги има 1-2 точки, които трябва да се свършат. Ако не си ги свършил, има някакво наказание."

А по повод успехите си като треньор?

"Бях вече след 33 години, когато ми казаха, че трябва да спра да тренирам. Какво ще правим? Един от началниците каза, че ще бъда в двора на работа. Такива наредби са излезли - на съвещание, по двойки, по тройки, да направят на някой младеж, близък роднина на началството. Моята схема беше точна - много мачове, национален отбор, клубно... Има си правила. Един треньор трябва да има авторитет, да има много примери от футбола. Да не го пишем в книгите, трябва да се предават етапи, поколения", заяви той.

Пенев е и един от хората, дали път на Христо Стоичков за големия футбол, припомня бТВ.

"В сегашно време талантите се виждат от много хора. По-малко бяха рекламите в телевизия, радиото. Всичко това, което се стига до даден футболист - качествата се виждат, предават се. Той вече играеше в пловдивските отбори. Най-близкото запознанство - в "Харманли", отиде от Пловдив. Срещнахме се, когато "Харманли" би "Димитровград" с гол от дузпа. Последваха разговори с вратаря Йорданов и след края на първенството премина като редовен войник", разказа той. 

Пенев се върна и в лятото на 1994 г., когато националните станаха четвърти в света.

"Вярвахме, защото тогава моите момчета играеха в много силни европейски отбори - в Испания, Англия, Португалия. Бяха титуляри и това даваше добър пример за младото поколение. Припомних им техните разговори, приказки, когато индивидуално разговаряха, когато правихме анализи, разбор след дадена тренировка или мачовете. Този мач с Нигерия неочаквано в този етап да загубим (загуба с 0:3, б.р.). Случват се тези неща.

Следващия мач показахме, че имаме добър материал, добър колектив и не изпуснахме отношението да сме треньори и ръководители, а не се вляхме в тяхното мислене на футболисти. Това беше една разлика, която допринесе за крачката напред", спомни си Пенев.

Той призна, че са пекли кюфтета от българска кайма дори в САЩ.

"Това са настройка и изненада. Беше интересен случай. Дори американците в градинката искаха да плащат по едно кюфтенце. Имахме почивка този ден и накарахме майстора в сътрудничество с хотела да запалят скарата. Те бяха замразени още при пътуването. Всеки един отбор си има майстор-готвач. Той все още е жив, в Търново живее. Това беше едно разтоварване.

Всичко е работа и взаимоотношения. Треньорът да си знае своите задължения и власт, а изпълнителите също. Това е един колектив, който трябва да бъде не железен, а стоманен - точни приказки, точно отношение, да няма сърдитковци!"

Пенев коментира днешното състояние и на българския футбол, и на БФС, като заяви, че забавянето на конгреса за избор на нов президент на родната централа и неяснотата се отразяват на развитието на този спорт у нас, но дипломатично не посочи свой фаворит за наследник на Борислав Михайлов.

"Истинските ръководства трябва да се виждат. Тук сега работим малко под прикритие. След 3 години ли ще бъде конгресът? Как се решават въпросите за клубните отбори? Виждате, че клубните отбори имат нужда от помощ. 1 година се коментира - конгрес, няма конгрес, изпълнение на министъра на спорта, той взема отношение. Всеки може да застане начело на Българския футболен съюз. Не мога да определя. Българинът обича: "Аз, пък след мен мой приятел и роднина."

В това число няма да се слагам. Крайно време е да се решат тези въпроси, за да има някаква яснота в българския футбол. Единствено виждате българските юноши, които вървят добре от 1-2 години. Ние сме българи и чакаме да направим успех."