Външен натиск от политически лица върху медиите – в пъти по-голям от този, който оказват икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции. Автоцензура, която се превръща в неписана норма. Пренебрежително и арогантно отношение от страна на институциите към критични медии. Почти всеки втори български журналист дава оценки ,"лоша" и "много лоша" за медийната среда в България през тази година, а ,"отлична" - едва 3%. Пандемията от COVID-19 рефлектира негативно и върху редакциите. 

Това са само част от изводите в годишния доклад за свободата на словото у нас на Асоциация на европейските журналисти – България - "Журналистика без маски", като към него са приложени и статистически данни, обработени от "Алфа рисърч". Проучването е с национален обхват. Не е представително. Данните са набрани чрез онлайн анкета. В него са участвали 204 журналисти и медийни експерти. Анкетата бе отворена на 3 май и затворена на 10 юни и бе анонимна.

Инициативата за трета поредна година е подкрепена от посолството на Нидерландия у нас, гост на днешното представяне на доклада бе посланик Беа тен Тъшър.

Не сте сами

"За съжаление животът ви не е лесен в момента. Всички сме наясно, че времената са трудни и България не прави изключение. Не сте сами, не сте сами, имате толкова много колеги по света. Журналистиката не трябва да бъде тиха и да работи в нечия услуга", заяви в словото си посланичната на Нидерландия, като подчерта, че журналистите са служители на гражданите.

Разказа как сама е искала да стане журналист, но не я приели в академията, защото не била достатъчно добра. И се пошегува, че затова станала дипломат.

Посланик Беа тен Тъшър обърна внимание на факта, че в доклада си за демокрацията в България ЕК постави специален акцент върху медийната среда в България, а след това заключенията присъстваха и в резолюцията на ЕП от вчера. По думите й ситуацията с медиите в България и позицията на честната журналистика е добре известна в Европа и се възприема. 

Проучването бе обобщено от председателя на АЕЖ Ирина Недева и представено от члена на УС на АЕЖ, университетски преподавател и наш колега в Клуб Z Илия Вълков. И ситуацията отново не е розова. Даже се влошава.

Културата на натиск

За първи път тази година АЕЖ-България включва два нови индикатора – отношението на държавни и общински институции към критичната журналистика и ефектите на коронавирусната пандемия върху медиите и работната среда в редакциите. 

„Наблюдава се притеснителна тенденция държавни институции да отказват да предоставят информация или да демонстрират различно, пренебрежително или арогантно отношение към критични медии. Над 80% от анкетираните журналисти заявяват, че са били обект на подобно отношение ,,често“ или ,,понякога“, отчитат от асоциацията.

Културата на натиск е обобщено понятие, което АЕЖ-България използва вече в няколко свои изследвания. Тук се търсят отговори на въпроси дали анкетираният е бил свидетел на неправомерен натиск, или той самият е бил обект на такъв. Има ли неправомерна намеса в неговата работа от ресорен редактор, главен редактор, собственик на медията, рекламен отдел на медията. Има ли случаи на външна намеса в редакционното съдържание от страна на политически, икономически, криминални субекти. В тази група от въпроси се разглежда и проблемът с автоцензурата. 

И без изненада, натиск има. Той също се увеличава.

През 2017 г. надделяват отрицателните отговори: 52,5% казват, че не са били обект на неправомерен натиск заради работата си, а другата графа е отбелязана от 47,5 на сто. Три години след това показателите се обръщат – 53% отговарят с ,,да“ срещу 47% с ,,не“. 

Тази негативна тенденция се отразява и на питането за оказван натиск към ,,колега журналист“. Ако в изследването на АЕЖ-България за свободата на словото през 2015 г. на този въпрос двама от трима (72%) са отговаряли положително, а през 2017 г. резултатите се задържаха с много малка разлика (69%), то през 2020 г. се наблюдава рязък скок с десет пункта – 81% от анкетираните са били свидетели на неправомерен натиск върху техен колега журналист – отчитат още от АЕЖ.

Натискът - 91%

И през 2020 г. се запазва усещането сред българските журналисти, участвали в проучването, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. В трето поредно изследване отговорите ,,по-скоро практика“ и ,,широко разпространена“ достигат над и около 91%. 

„Така че формите на външна и вътрешна намеса в работата на журналистите не може да се смятат за изолирано мнение или изключение, а са тревожно състояние“, посочват в заключение от АЕЖ.

Този извод се потвърждава и от значителния ръст на външните форми на натиск. Ако през 2017 г. ,,външният натиск“ е оценен на 59%, а ,,вътрешният“ е посочен от около 65% от респондентите, то три години по-късно има отново видим обрат. ,,Външният натиск“ върху редакциите става все подоминираща форма за намеса в редакционното съдържание.

Клеветите срещу журналисти

Клеветите срещу журналисти вече имат устойчиво присъствие. Ако през 2017 г. около 41% са посочили, че разпространяването на клевети срещу журналисти
и медии е най-често срещаната форма за оказване на външен натиск, то три години след това всеки втори извежда оклеветяването като водещ инструмент (49%). ,,Административният натиск“ е нареден на второ място (34,2%), трето е съдебното преследване. Близо 17% посочват и ,,физическите заплахи“. 

Пандемията пък се е отразила не само върху финансовото състояние на медиите. Наложила е промяна в режима на работа на журналистите. В анкетите се отбелязват и случаи на свръхнатоварване. Всеки втори респондент (52%) вижда ограничения върху свободата на словото от приложените мерки по време на извънредното положение, обявено през март 2020 г. Пандемията силно ограничава свободата на словото, смятат 16,3%, а за малко над 14,4% тя е засилила автоцензурата. Ограниченията не са се отразили на 22,3% от участниците в анкетата.

Задълбочава се още една тенденция от изминалите години – регионалната журналистика вече е изчезващ вид.

Регионалната журналистика - изчезващ вид

Централизацията на медийната среда в София вече се е превърнала в устойчива тенденция. Ако през 2015 г. двама от трима са посочили, че работят в столицата, през 2017 г. те са трима от четирима, или 76,3%. През 2020 г. резултатите се приближават до тези преди три години. Близо 70 на сто са посочили, че работят в София, 25,7% в друг областен град (в сравнение с 2017 г. те са малко над 17%). Голямо мнозинство от 75,7% от участниците са отбелязали, че работят в национална медия, а в регионална – 15,8 на сто. Едва 3% заявяват, че са кореспонденти на национална медия, а 5,4 на сто на международна медия в България. 

За проблемите на регионалната журналистика говори кореспондентът на "Дневник" във Варна Спас Спасов. Той посочи един от основните проблеми - местните медии са на ръба на финансовото оцеляване, налага се да получават финансиране от местните власти, което автоматично ги прави безкритични. Разказа за няколко известни случаи на независими журналистически разследвания на регионални журналисти, довели до натиск върху тях от страна на засегнатите лица и институции. И призова: да спасим сега регионалните медии, а после да мислим за тяхното оцеляване.

Непрозрачната собственост - все така е проблем

От 2015 г. насам остава непроменено отношението към непрозрачната собственост и разпространение на печатни издания. Тази проблемна линия е водеща сред анкетираните журналисти и през 2020 г.

Всеки втори я отбелязва като първа мярка за подобряване на медийната среда в страната (55%). 

Ето и пълния доклад: