Article_top

Ситуацията в училищата в страната е пълен хаос заради въведените неадекватни мерки в борбата с коронавируса, които дори не се спазват. Това заяви Деси Петрова - преподавател по български език и литература в реномираното столично 32-ро ОУ „Св. Климент Охридски“ в предаването „По острието с Калоян Константинов“.

„Децата масово се движат по коридорите без маски, прави им се забележка, те си слагат маските, извиняват се – след което те подминават и пак ги свалят. Борбата е безмилостно жестока. Те самите не осъзнават достатъчно нуждата да ги носят“, коментира учителката.

Престъпят ли прага на училището, повечето веднага си свалят маските и се скупчват на приятелски групички. Превенцията е нулева.

Самите учители са принудени по цял ден да ходят с маска навсякъде, но рискът за тяхното здраве е огромен, тъй като децата не осъзнават нуждата да пазят учителите от заразяване. Няма подсигурени нито маски, нито тестове за преподавателите.

„Има колеги, които ходят с настинка на работа - никой не им казва да си направят тест. При кашлица, кихане, хрема си длъжен да отпратиш детето вкъщи. Започва се масово: "боли ме корем, лошо ми е", дори се спекулира с това. Ако деца са заявили желание да учат дистанционно, не е ясно как да постъпим“, твърди тя.

Трябва да се премине на онлайн обучение

Деси Петрова изтъква, че трябва да се премине към онлайн обучение, но не за всички възрастови групи. От 1-4 клас е редно децата да идват на училище, защото са твърде малки и нямат изградени навици и самостоятелност.

„За прогимназия – зависи от децата. За гимназията обаче не е никакъв проблем. Дори самите ученици предпочитат да е електронно обучението. Тези, които искат да учат, си учат и у дома. Тези, които не искат, идват на училище да се видят с приятелите си и пак не учат“, смята преподавателката.

Според нея оставането на горните класове вкъщи ще намали навалицата в градския транспорт, скупчването на ученици около училищата и коридорите, което ще намали риска от зараза. В момента навсякъде в сградите са отворени прозорците, за да се проветряват, но когато застудее – това няма да е вариант и училищата ще се превърнат в развъдници на COVID-19.

„Учителите са мързели с високи заплати“

Въпреки огромните извънредни усилия, които преподавателите полагат, те няма да бъдат възнаградени финансово. Вместо това се обещава от догодина стартовата им заплата да стане около 1260 лв., а средната 1700 лв. Въпреки това има значителна част от обществото ни, която смята, че и това е много за „даскалите“.

„Създава се впечатлението у хората, че учителите започват да вземат огромни заплати за това, което правят. Но всяко едно вдигане на заплатите ни е изяждано от инфлацията, увеличението на цените за консумативи, стоки и услуги. Стандартът ни на живот се вдига едва забележимо.

Преди 3-4 г. бях на обмен в Англия. Тогава учителка от Италия попита колко вземаме. Ние отвърнахме - 350 евро. „На седмица?“, запита тя. „Не, на месец“, отвърнахме. Тя не можа да повярва“, споделя учителката по БЕЛ.

Тя вижда, че доста млади искат да стават учители, но бързо се отказват, и то не само заради ниските заплати – отношението на родители, ученици и директори често е отблъскващо.

„На фона на всичкото това получаваш удар от обществото, което казва: „Е, та те по цяло лято са в отпуск, половин ден работят, само пари искат.“ Добре, след като е толкова хубаво – елате и бъдете учители. Вижте дали е лесно да лавираш между угодата на детето, на родителя, на собствените си ценности, на ръководството.“

Комплексирани учители и овластени ученици

Деси Петрова посочва, че лекарите и учителите са основата на едно общество, а в България те са унизени и отритнати:

„Ние трябва да изграждаме способни, мислещи и независими личности. Но някак си никой не го отчита това. Нито една професия няма да я има, ако ни няма нас. Въпреки това отношението на обществото не е добро.“

Но признава, че има и преподаватели, които си избиват комплексите върху учениците или не си вършат работата изобщо.

„Има изключително качествени учители, но има и такива, които дори аз самата не знам защо са там. Те се държат грубо към учениците, обиждат ги, унижават ги и не си вършат работата. Трябва да има механизъм, по който учителят да бъде освободен, ако не си върши работата качествено. Такъв де факто няма. Но дори да има, няма кой да дойде на негово място“, смята Петрова.

Сходно е и положението с късането на ученици. Механизмът да оставиш дете на поправка е изключително мъчен и безполезен. Така, вместо децата да се напасват спрямо критериите, МОН сваля критериите на нивото на учениците.

„Да оставиш двойка на дете за срок или година е ходене по мъките. Първо, имаш проблем с родителя, второ, имаш проблем с ръководството, трето, трябва да минеш цяла бюрократична процедура.

Ако напишеш 2-ка на един-единствен ученик, си усложняваш живота неимоверно. Трябва да му правиш индивидуални програми, консултации, ангажират се класен ръководител, родител, педагогически съветник, психолог – една камара хора се ангажират около това, че един ученик просто го мързи да си научи“, категорична е Деси Петрова.

Българското образование е безполезна и отблъскваща теория

Отгоре на всичко българската образователна система не полага никакви усилия да привлече децата към ученето, напротив – отблъсква ги.

„Нашето образование няма никаква практическа насоченост и децата го забелязват и спира да им е интересно. Те учат напълно ненужна и неприложима теоретична материя.

Учениците искат да могат да си направят разчет на парите, да знаят от колко години могат да работят, какви видове договори да сключват, как да водят счетоводство, как да подават данъчна декларация – практически знания. Училището трябва да дава обща култура, но и да те научи да се справяш сам с живота си.

Децата завършват училище абсолютно неподготвени дори за университетите. Те излизат отегчени, отвратени от образователните институции и ученето. После казваме, че децата нямат мотивация да учат. Ами как да я имат?“

Учителката е категорична, че освен МОН и министрите през годините огромна вина за кухите реформи имат и учителските синдикати, които са напълно безполезни.

„Образователната ни система е една напарфюмирана бабка в хубави европейски дрехи. Не може само като смениш имената на предметите и включиш 1-2 урока – да кажеш, че си направил реформа. А ако нещо реално бива променяно, то обикновено не е за добро“, категорична е Деси Петрова.

 

 

Ситуацията в училищата в страната е пълен хаос заради въведените неадекватни мерки в борбата с коронавируса, които дори не се спазват. Това заяви Деси Петрова - преподавател по български език и литература в реномираното столично 32-ро ОУ „Св. Климент Охридски“ в предаването „По острието с Калоян Константинов“.

„Децата масово се движат по коридорите без маски, прави им се забележка, те си слагат маските, извиняват се – след което те подминават и пак ги свалят. Борбата е безмилостно жестока. Те самите не осъзнават достатъчно нуждата да ги носят“, коментира учителката.

Престъпят ли прага на училището, повечето веднага си свалят маските и се скупчват на приятелски групички. Превенцията е нулева.

Самите учители са принудени по цял ден да ходят с маска навсякъде, но рискът за тяхното здраве е огромен, тъй като децата не осъзнават нуждата да пазят учителите от заразяване. Няма подсигурени нито маски, нито тестове за преподавателите.

„Има колеги, които ходят с настинка на работа - никой не им казва да си направят тест. При кашлица, кихане, хрема си длъжен да отпратиш детето вкъщи. Започва се масово: "боли ме корем, лошо ми е", дори се спекулира с това. Ако деца са заявили желание да учат дистанционно, не е ясно как да постъпим“, твърди тя.

Трябва да се премине на онлайн обучение

Деси Петрова изтъква, че трябва да се премине към онлайн обучение, но не за всички възрастови групи. От 1-4 клас е редно децата да идват на училище, защото са твърде малки и нямат изградени навици и самостоятелност.

„За прогимназия – зависи от децата. За гимназията обаче не е никакъв проблем. Дори самите ученици предпочитат да е електронно обучението. Тези, които искат да учат, си учат и у дома. Тези, които не искат, идват на училище да се видят с приятелите си и пак не учат“, смята преподавателката.

Според нея оставането на горните класове вкъщи ще намали навалицата в градския транспорт, скупчването на ученици около училищата и коридорите, което ще намали риска от зараза. В момента навсякъде в сградите са отворени прозорците, за да се проветряват, но когато застудее – това няма да е вариант и училищата ще се превърнат в развъдници на COVID-19.

„Учителите са мързели с високи заплати“

Въпреки огромните извънредни усилия, които преподавателите полагат, те няма да бъдат възнаградени финансово. Вместо това се обещава от догодина стартовата им заплата да стане около 1260 лв., а средната 1700 лв. Въпреки това има значителна част от обществото ни, която смята, че и това е много за „даскалите“.

„Създава се впечатлението у хората, че учителите започват да вземат огромни заплати за това, което правят. Но всяко едно вдигане на заплатите ни е изяждано от инфлацията, увеличението на цените за консумативи, стоки и услуги. Стандартът ни на живот се вдига едва забележимо.

Преди 3-4 г. бях на обмен в Англия. Тогава учителка от Италия попита колко вземаме. Ние отвърнахме - 350 евро. „На седмица?“, запита тя. „Не, на месец“, отвърнахме. Тя не можа да повярва“, споделя учителката по БЕЛ.

Тя вижда, че доста млади искат да стават учители, но бързо се отказват, и то не само заради ниските заплати – отношението на родители, ученици и директори често е отблъскващо.

„На фона на всичкото това получаваш удар от обществото, което казва: „Е, та те по цяло лято са в отпуск, половин ден работят, само пари искат.“ Добре, след като е толкова хубаво – елате и бъдете учители. Вижте дали е лесно да лавираш между угодата на детето, на родителя, на собствените си ценности, на ръководството.“

Комплексирани учители и овластени ученици

Деси Петрова посочва, че лекарите и учителите са основата на едно общество, а в България те са унизени и отритнати:

„Ние трябва да изграждаме способни, мислещи и независими личности. Но някак си никой не го отчита това. Нито една професия няма да я има, ако ни няма нас. Въпреки това отношението на обществото не е добро.“

Но признава, че има и преподаватели, които си избиват комплексите върху учениците или не си вършат работата изобщо.

„Има изключително качествени учители, но има и такива, които дори аз самата не знам защо са там. Те се държат грубо към учениците, обиждат ги, унижават ги и не си вършат работата. Трябва да има механизъм, по който учителят да бъде освободен, ако не си върши работата качествено. Такъв де факто няма. Но дори да има, няма кой да дойде на негово място“, смята Петрова.

Сходно е и положението с късането на ученици. Механизмът да оставиш дете на поправка е изключително мъчен и безполезен. Така, вместо децата да се напасват спрямо критериите, МОН сваля критериите на нивото на учениците.

„Да оставиш двойка на дете за срок или година е ходене по мъките. Първо, имаш проблем с родителя, второ, имаш проблем с ръководството, трето, трябва да минеш цяла бюрократична процедура.

Ако напишеш 2-ка на един-единствен ученик, си усложняваш живота неимоверно. Трябва да му правиш индивидуални програми, консултации, ангажират се класен ръководител, родител, педагогически съветник, психолог – една камара хора се ангажират около това, че един ученик просто го мързи да си научи“, категорична е Деси Петрова.

Българското образование е безполезна и отблъскваща теория

Отгоре на всичко българската образователна система не полага никакви усилия да привлече децата към ученето, напротив – отблъсква ги.

„Нашето образование няма никаква практическа насоченост и децата го забелязват и спира да им е интересно. Те учат напълно ненужна и неприложима теоретична материя.

Учениците искат да могат да си направят разчет на парите, да знаят от колко години могат да работят, какви видове договори да сключват, как да водят счетоводство, как да подават данъчна декларация – практически знания. Училището трябва да дава обща култура, но и да те научи да се справяш сам с живота си.

Децата завършват училище абсолютно неподготвени дори за университетите. Те излизат отегчени, отвратени от образователните институции и ученето. После казваме, че децата нямат мотивация да учат. Ами как да я имат?“

Учителката е категорична, че освен МОН и министрите през годините огромна вина за кухите реформи имат и учителските синдикати, които са напълно безполезни.

„Образователната ни система е една напарфюмирана бабка в хубави европейски дрехи. Не може само като смениш имената на предметите и включиш 1-2 урока – да кажеш, че си направил реформа. А ако нещо реално бива променяно, то обикновено не е за добро“, категорична е Деси Петрова.

 

Коментари

Darina Ivanova's picture
Darina Ivanova
SummerDreams

.

Това е ясно. А още по-абсурдно е, че навън и в училищата с маски, а в дискотеките - не!!!!
Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

И тази я мързи

Никакво онлайн обучение. Защото не е обучение. Децата ще ви го кажат. Нищо не остава в главите им. Но въпросната преподавателка, както се кичи всъщност учителката, има интерес от онлайн. Бърка манджите в къщи, кога гледа кога не монитора, около нея тишина, няма вечно говорещ клас, домашен уют, няма да си къса нервите с ученик, който не знае, няма да си къса нервите да следи ходят ли децата с маски, няма да се тъпче сутрин, обед или вечер по трамваи и автобуси, не знам дали даже преглежда домашни. Гледах на екрана на внучката пролетта- цифрите изписани ръкописно, но л-топа на внучката няма тази програма за подобно изписване. Така и не разбрах как процедира. Питах я как върви историята- тя се смее иронично. Тая даскалица да се събере партакешите и да отиде да продава сандвичи.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията