Дори сега началството в Русия все още повтаря, че неговите победи над коронакризата са пример за останалото човечество.

"Изминахме този труден период... по-добре от цял ред страни... По динамика на БВП през второто, най-трудното тримесечие Русия изглеждаше по-примамливо от Германия, Италия, Франция, Великобритания и Испания... Икономиката се възстановява по-бързо от предвиденото...", заяви премиерът Мишустин в обръщение към инвеститори от чужбина.

Представете си, такива има даже и днес. Но суровият подбор в редиците им остави само хора, готови да изслушват всички възможни фантазии на чиновниците в Русия.

Нека обаче погледнем ситуацията в световната и руската икономика със собствените си очи.

Някои експерти предлагат да наричаме ковидната епоха не временна криза, а "нова реалност" или дори "нов живот" - в смисъл че миналото няма да се върне. Не съм много съгласен, но ще го приема като работна формулировка. С акцент, че правилата са променени не на шега - това помага да схванем много неща.

Вече се вижда кой печели в този "нов живот", а и кой губи. И защо. Ще използваме прогнозите на международни и национални икономически организации за 2020-2021 г. Предвижданията не са точни, но дават възможност за предварителни изводи.

По изчисления на руското икономическо министерство и централната банка през 2020 г. БВП на Русия ще спадне с около 4-5 на сто, а през 2021 г. ще нарасне с 3-4 процента. Тук не е взето предвид забавящото въздействие на втората вълна от коронавируса, също и твърде дълбокия спад в неформалния сектор, почти необхванат от статистиката. Затова ще смятаме тези скицирани преценки за възможно най-оптимистичните. Но дори и те показват, че през 2021-ва руската икономика няма да се върне на нивото на предковидната 2019-а.

Сега да видим как стоят нещата другаде. Михаил Мишустин с пълно право казва, че по формални числа Европа изглежда още по-зле. Според МВФ тази година БВП на еврозоната ще спадне с 8,3 на сто, а през 2021-ва ще нарасне с 4,7 на сто и съответно ще е доста по-нисък от предкризисния.

Според същата международна организация обаче световният БВП през 2020 г. ще спадне с 4,4 процента, а през 2021-ва ще се увеличи с 5,2 на сто, тоест осезаемо ще надхвърли нивото от 2019-а.

Причината е, че неевропейските страни се приспособяват към "новия живот" по-бързо, отколкото ЕС и Русия.

В САЩ, сочат прогнози на Федералната резервна система, спадът през 2020 г. ще е 3,7 на сто, а подемът през 2021 г. - 4 процента, значи ще бъде задминат резултатът от 2019 г.

В Китай след кратко, макар и рязко свиване през февруари производството месец след месец върви нагоре и за 2020 г. се очаква ръст от близо 2 процента.

В другите големи икономики от Далечния изток (Япония, Индонезия, Корея, Виетнам) тазгодишният спад явно няма да е голям (с 1-2 на сто), а ръстът през 2021 г. ще е ясно забележим.

В общността на страните без късмет, трудно възприемащи новите правила, виждаме и западни, и латиноамерикански, и азиатски държави. В момента обаче те вече не са мнозинство.

Пример за това е нестабилното, но забележимо стопанско оживление в САЩ. Нищо че "новият живот" удря особено силно богатите икономики с мощен сектор на услугите. Защото човек се ограничава днес в пътуванията, покупките и развлеченията - независимо от това предвиждат ли го държавните карантинни забрани. И щом острата фаза от пандемията приключи, изолационистките навици няма да изчезнат бързо. Въпреки това почти навсякъде хората се нагаждат към новата реалност.

Най-големи успехи обаче постига Китай. Той се чувства в "новия живот" като риба във вода. Още към края на лятото месечните темпове на растежа там (пресметнати за годината) се качиха до обичайните 6 на сто. Китай единствен сред великите икономически сили успя през 2020 г. да увеличи своя и без това огромен износ. Страната излезе готова да даде на света, обхванат от коронавирус, буквално всичко, от което той имаше нужда - от лаптопи и таблети, необходими за дистанционна работа, до маски, чийто износ от Китай нарасна 35 пъти по време на първия епидемичен пик. И всички това на фона на тоталитарни, но ефикасни мерки, които удушиха първата епидемична вълна и засега не допускат втора.

Едно сравнение с нещата в Русия. Надеждите на началството да повторим в нещичко поне китайския възстановителен скок се оказаха поредната фантазия.

Неенергийният износ на Русия като цяло не се увеличи, а по много позиции видимо намаля. Руската икономика не сварва да произведе стоките, внезапно станали жизнено необходими, дори за самата страна, камо ли за другите. А петролните доходи, осигурявали толкова години живот без лишения, спаднаха не само заради намалелите цени, но и заради пониженото световно търсене. И надеждите за възстановяване на това търсене са все по-слаби и по-слаби.

Колкото до сектора на услугите, началството у нас само подпомага неговото разпадане с мятания насам-натам, редуващи се "отваряния" и "затваряния", да не забравяме отказа да подкрепя фалиращите с пари.

И тук, и там по света "новият живот" удря вътрешната търговия, услугите и развлеченията, но разкрива покрай това и нови стопански възможности. Но не и за нашата путиномика. У нас приспособяването към епидемичната реалност означава пак същата стагнация, но на по-ниско равнище - и пак същото увеличаващо се изоставане от успешните страни.

* Преводът е на БТА.