Пенсии, доходи, социална политика, отбрана - това са основните приоритети на проектобюджета на Републиката за 2021 г., пуснат късно следобед днес от Министерството на финансите. Най-важният закон в държавата, който се обновява всяка година, показва, че властта не смята да променя своята данъчна политика, въпреки сериозния натиск за това от синдикалните организации  в страната. 

Най-важното - според МФ и догодина хазната ще завърши на дефицит, тоест ще похарчи повече отколкото ще събере. Планираната "дупка" е от 3,9%, което са още почти 5 млрд. лв. Прави впечатление, че през законопроекта за бюджет за 2021 г. се прави и актуализация на плана за дефицит през тази, като той е вдигнат на 5,2 млрд. лв. или 4,4% от БВП. Промяната е наложителна заради неизпълнение на данъчните приходи с близо един милиард лева и завишаването на разходите с приблизително 900 млн. лв. 

Тоест - общият дефицит за двете години ще достигне 10 млрд. лв. Такъв обаче е заложен и за следващите 2022 г. и 2023 г.  По принцип правителството няма право да преминава прага от 3%, но след дерогация на това основно правило от ЕК и България промени своя закон временно, така че да може да се впише в рамката. Дефицитът за 2020 г. обаче е много по-голям от заложения в актуализацията от април, който беше за 3,5 млрд. лв. Според МФ, ако обаче се изключат мерките по овладяването на COVID-19, то тазгодишният и следващият бюджет ще се движат в рамките на дефицит до 2%. Припомняме, че в началото на годината идеята бе да имаме балансирана хазна, тоест да изхарчим, колкото изкараме. 

В същото време от ресорното ведомство предполагат, че до 2023 г., какъвто е хоризонтът на средносрочната бюджетна рамка, държавният дълг може да  достигне невижданите от години почти 40 млрд. лв. Причината е очаквана - коронавирусната криза и наложителните след това социално-икономически мерки. Таванът на възможния изтеглен дълг за другата година е закован на 4,5 млрд. лв. 

Във финансовата рамка за следващата година се залагат 47,17 млрд. лв. приходи. При данъчните приходи ще има постъпленията от ДДС - 11,22 млрд. лв., следват приходите от акцизи - 5,58 млрд. лв. и тези от данъци върху доходите на физически лица 4,42 млрд. лева. Планираните разходи за 52,5 млрд. лв. Най-голямото разходно перо е за социална политика - 18 млрд. лв. Нещо интересно - ведомството на Кирил Ананиев смята да остави детските надбавки без подоходен критерий, но само до... 2022 г. 

В конкретика - обещаното увеличение на минималната работна заплата от 1 януари на 2021 г. до 650 лв. ще се състои, но следващите две години тази точка ще бъде замразена. Ще се удвоят възнагражденията на педагогическите специалисти, ще има увеличение и за непедагогическия персонал в училища и детски градини. 

Остават планираните увеличения с 30% на разходите за служители в администрациите, които са били на първа линия в борбата с короанвируса, които вече са известни на обществеността. 

През 2021 г. е разписано и увеличение на парите за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и заетите в системата на съдебната власт. 

Както вече е известно - в бюджет 2021 е разписано, че минималната пенсия става 300 лв. или увеличение с 20%. Другите пенсии ще растат по швейцарското правило с по 5%. това ще струва на държавата малко над 1,2 млрд. лв. и ще създаде "дупка" в НОИ от 5,6 млрд. лв. Тоест - финансирането на пенсиите ще бъде още повече дотирано през данъчните постъпления, вместо през осигурителните вноски. Вдига се таванът на пенсиите до 1440 лв., запазва се нивото на максималния осигурителен доход.

Образование -  през 2021-2023 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители, като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование за постигане на по-високи образователни резултати, прилагане на интегрирани политики за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за успешно реализиране на пазара на труда, пишат от МФ.

Политиката в областта на здравеопазването е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус осигуряване на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, като същевременно се предпази здравето на работещите. Допълнителните средства за НЗОК са малко над 360 млн. лв. 

Политиката в областта на отбраната - осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.

 В бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия, съгласно механизма за нейното разпределение през 2021 г. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто по данни от отчета за касово изпълнение на бюджетите им към деветмесечието на 2020 г. спрямо отчета им за същия период от предходната година.

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Генерално, според МФ, в годините до 2023 г. ще има номинално увеличение на приходите, както и на разходите. Това обаче важи при условие, че се изключват всички разходи покрай кризата през тази и следващата година. 

При всички положения обаче приходите, като процент от БВП, ще намаляват с около един процентен пункт. През 2021 г. те трябва да възлизат на малко над 52 млрд. лв.