Article_top

1 млрд. лв. Толкова по-малко са изпратили към страната ни нашите сънародници, живеещи в чужбина, от началото на кризисната 2020 година. Номинално трансферите са за 291 млн. евро, което с близо 65% по-малко от данните за същият период от време на миналата година. За първите 8 месеца на 2019 г. преводите са били в размер на 836 млн. евро, показват изчисления на Investor.bg по данни на БНБ.

Конкретно през август 2020 г. гастербайтерите са пратили 11,1 млн. евро, спрямо 91,6 млн. евро година по-рано, което е близо 90% спад.

Най-слабият месец за 2020 г. се оказва април, когато емигрантите са превели 10,5 млн. евро. Това е прецедент в статистиката от последните 10 години до момента (актуалните данни на БНБ започват от 2010 г.). Причината вероятно е в това, че в края на март пандемията от COVID-19 принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения с цел намаление на разпространението на вируса. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят именно имигранти.

Очаквано - проблемът вероятно ще се задълбочи с оглед на втората коронавирусна вълна, която заплашва сезонните работни места, особено тези в туризма. Това на практика намалява нуждата от работна ръка от по-бедни държави, каквато е България.

Проверката показва, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро. 

Защо това е проблем? Защото свежите пари от българските емигранти по принцип се вливат в крайното потребление на местна почва, а то от своя страна е основен икономически двигател в страната. По-голяматачаст от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница.

Поглед назад в годините показва, че през последните 10 години парите от сънародниците ни зад граница успяха да се възстановят на предкризисните си нива отпреди 2008 година. Нещо повече -  за периода 2007-2019 г. е налице близо двоен ръст. През 2007 г. постъпленията са били 634,7 млн. евро, а през 2019 г. – над 1,2 млрд. евро.

Трябва да се има предвид, че статистиката не може да бъде съвсем точна, защото не отчита парите донесени в брой, а и БНБ отчита само тези, които са за над 2500 евро. 

Ако се сравняваме с другите нови страни членки на ЕС, зависимостта на България от емигранските трансфери е най-сериозна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се съпоставяме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: у нас този дял е 3,8% от БВП, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигранските трансфери от латвийците се приближава да тази от българите – 3,7% от БВП.

Разпределение по държави

Италия е сред страните от ЕС, която бе най-силно засегната от пандемията. В края на второто тримесечие от там в страната си дошли едва 2,2 млн. евро, при 19,9 млн. евро за същия период на 2019 г., което е спад от почти 90%.

В Испания също има огромна българска диаспора. Българите, които работят и живеят там, са изпратили на близките си тук само 4,2 млн. евро в края на второто тримесечие, при 38,4 млн. евро за периода януари-юни 2019 г.

Преводите от Германия също драстично намаляват. От 69,5 млн. лв. за второто тримесечие на миналата година те достигат до едва 7,7 млн. евро в края на юни тази година.

От Великобритания са дошли 3,5 млн. евро, при 28,2 млн. евро година по-рано.

Българите в САЩ са изпратили в родината си 8 млн. евро в края на второто тримесечие, при 63,4 млн. евро година по-рано.

 

1 млрд. лв. Толкова по-малко са изпратили към страната ни нашите сънародници, живеещи в чужбина, от началото на кризисната 2020 година. Номинално трансферите са за 291 млн. евро, което с близо 65% по-малко от данните за същият период от време на миналата година. За първите 8 месеца на 2019 г. преводите са били в размер на 836 млн. евро, показват изчисления на Investor.bg по данни на БНБ.

Конкретно през август 2020 г. гастербайтерите са пратили 11,1 млн. евро, спрямо 91,6 млн. евро година по-рано, което е близо 90% спад.

Най-слабият месец за 2020 г. се оказва април, когато емигрантите са превели 10,5 млн. евро. Това е прецедент в статистиката от последните 10 години до момента (актуалните данни на БНБ започват от 2010 г.). Причината вероятно е в това, че в края на март пандемията от COVID-19 принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения с цел намаление на разпространението на вируса. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят именно имигранти.

Очаквано - проблемът вероятно ще се задълбочи с оглед на втората коронавирусна вълна, която заплашва сезонните работни места, особено тези в туризма. Това на практика намалява нуждата от работна ръка от по-бедни държави, каквато е България.

Проверката показва, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро. 

Защо това е проблем? Защото свежите пари от българските емигранти по принцип се вливат в крайното потребление на местна почва, а то от своя страна е основен икономически двигател в страната. По-голяматачаст от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница.

Поглед назад в годините показва, че през последните 10 години парите от сънародниците ни зад граница успяха да се възстановят на предкризисните си нива отпреди 2008 година. Нещо повече -  за периода 2007-2019 г. е налице близо двоен ръст. През 2007 г. постъпленията са били 634,7 млн. евро, а през 2019 г. – над 1,2 млрд. евро.

Трябва да се има предвид, че статистиката не може да бъде съвсем точна, защото не отчита парите донесени в брой, а и БНБ отчита само тези, които са за над 2500 евро. 

Ако се сравняваме с другите нови страни членки на ЕС, зависимостта на България от емигранските трансфери е най-сериозна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се съпоставяме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: у нас този дял е 3,8% от БВП, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигранските трансфери от латвийците се приближава да тази от българите – 3,7% от БВП.

Разпределение по държави

Италия е сред страните от ЕС, която бе най-силно засегната от пандемията. В края на второто тримесечие от там в страната си дошли едва 2,2 млн. евро, при 19,9 млн. евро за същия период на 2019 г., което е спад от почти 90%.

В Испания също има огромна българска диаспора. Българите, които работят и живеят там, са изпратили на близките си тук само 4,2 млн. евро в края на второто тримесечие, при 38,4 млн. евро за периода януари-юни 2019 г.

Преводите от Германия също драстично намаляват. От 69,5 млн. лв. за второто тримесечие на миналата година те достигат до едва 7,7 млн. евро в края на юни тази година.

От Великобритания са дошли 3,5 млн. евро, при 28,2 млн. евро година по-рано.

Българите в САЩ са изпратили в родината си 8 млн. евро в края на второто тримесечие, при 63,4 млн. евро година по-рано.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията