В Индия е отчетен първи случай на "сестриче спасител" - дете, родено, за да дари костен мозък на по-големия си брат, съобщи Би Би Си. 

Абиджит Соланки се ражда преди 7 години, на 10 месеца родителите му установяват, че страда от рядко и смъртоносно забовяване - остра форма на таласемия, при която хемоглобинът е много нисък и пациентът се нуждае от редовни кръвопреливания.

На всеки 20 дни Абиджит се нуждае от една банка кръв. До 6-годишна възраст получава над 80 преливания. Но това не е решение, а отлагане на неизбежното.

Бащата на Абиджит - Сахдев Соланки - започва да рови в медицинската литература и открива, че перманентно решение е даряване на здрав костен мозък. Но никой в семейството не е подходящ за донор на малкия Абиджит. Намирането на донор за костен мозък е изключително трудно - трябва да съвпадат много повече фактори, отколкото при даряването на кръв или дори основни органи.

Малкият Абиджит вече се чувства добре.

През 2017 г. бащата на Абиджит открива статия за т. нар. деца спасители - бебета, родени за да дарят органи, клетки или костен мозък на по-голямо дете.

Малката Кавя Соланки се ражда през октомври 2018 г. и през март част от костния ѝ мозък е изваден и трансплантиран в Абиджит. Момчето дава всички признаци да се е оттървало завинаги от болестта - хемоглобинът му е в добро състояние и не се нуждае повече от кръвопреливания.

"Обичаме я повече от другите си деца. Тя не е само нашето дете, тя е спасителят на нашето семейство", обяснява бащата на Кавя.

Семейство Соланки имат и друга дъщеря - по-голяма и от Абиджит. За тях обаче е важно да имат здрав син - за да продължи семейството.

Именно такива причини притесняват специалистите по медицинска етика по отношение на този тип медицински процедури. Даряването на костен мозък може да е напълно безопасно - но даряването на бъбрек например не само е сериозна рискова операция, а и води до перманентни последици за дарителя. Малката Кавя не е могла да избере дали да дари костен мозък на брат си. Възможно ли е друго дете да бъде родено, за да дари орган на братче или сестриче, и да няма избор дали да прекара живота си със сериозни ограничения? Нужна е регулация на този подход в медицината, а такава в момента не съществува.