Най-много средства от европейския фонд за възстановяване от пандемията ще отидат за "Зелена България" - 37% от общо над 12 млрд. евро безвъзмездно финансиране. Това предвижда проектът на правителството, представен от вицепремиера Томислав Дончев днес.
В този стълб на плана влизат проекти за енергийна ефективност, дигитализиране на електроенергийния системен администратор, както и създаване на фонд за декарбонизация.
"Джон Ленън беше казал, че животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето. Явно не се е сетил за друг класик - Мечо Пух - според когото "когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде", започна своето представяне Дончев.
Той изтъкна, че българският Национален план за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде предаден на ЕК до 30 април 2021 г., не трябва да се гледа в изолация, а като част от многогодишната финансова рамка на ЕС за следващите 7 години (2021 - 2027 г.), която пък възлиза на 16 млрд. евро. В нея влизат финансирането за кохезионна политика на стойност 9 млрд. евро, Европейският фонд за развитие на селските райони - за 1,8 млрд. евро., преките плащания по общата селскостопанска политика, 56 млн. евро за АЕЦ "Козлодуй" и други.
Планът за възстановяване има по-амбициозни цели, подчерта вицепремиерът.
"Не само да даде отговор на кризата и да се справи с пандемията, стратегическата цел след пандемията е тези средства да бъдат инвестирани по такъв начин, че да създадат дългосрочни предпоставки за растеж", обясни той. "Това не са просто едни нови пари към ОП, които трябва да усвоим, както казват някои."
"Иновативна България"
В този стълб влизат инвестиции за образование, научни изследвания, иновации, разработка на "интелигентна индустрия".
712 млн. лв. се предвиждат за модернизация на образователните институции.
650 млн. лв. - за изграждане на образователна STEM среда (за наука, технологии, инженерство и математика), което включва създаването на 1680 кабинета в толкова училища за STEM обучение в страната, както и закупуване на устройства за учители и ученици.
70 млн. лв. ще отидат за изграждане на центрове за личностно развитие.
410 млн. лв. - за програма за ускоряване на икономическото възстановяване и 490 млн. лв. за развитие на индустриалните паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност.
"Трябват ни уникални стоки, които са произведени тук", отбеляза Дончев.
"Зелена България"
В този стълб на финансиране, който е 37% от общия пакет, на първо място са заложени 3 млрд. лв. за повишаване на енергийната ефективност в сградния фонд - продължение, по думите на Дончев, на програмата за саниране на правителството.
"Разбира се, направена по друг начин. Това не е опаковане на сградите с изолация и смяна на дограмите. Трябва да мислим за по-нови системи, фотоволтаични и слънчеви панели, други авангардни решения, в контекста на обновяване на градската среда, българите да плащат по-малко за електричество", изтъкна той.
511 млн. лв. отиват за дигитална трансформация на Електроенергийния системен оператор.
848 млн. лв. - за подобряване и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура в страната - системите за напояване.и отводняване.
102 млн. лв отиват за дигитално земеделие.
38 млн. лв - за опазване на зоните от Натура 2000.
Предвижда се и създаване на фонд за декарбонизация, като се имат предвид плановете за намаляване на въглеродните емисии в ЕС с 55% до 2030 г. и 100% до 2050 г.
"Свързана България"
В третия стълб, в който отива 22% от общото финансиране, са заложени проекти за подобряване на инфраструктурата - физическа и дигитална.
"Колкото и да са важни автомобилните и железопътните магистрали, не по-малко важни са и дигиталните", подчерта Дончев.
806 млн. лв. ще отидат за "широкомащабно разгръщане" на цифровата инфраструктура.
267,7 млн. лв. - за дигитализация на железопътния транспорт.
"Нови влакове, вагони, мотриси, по ремонтираните трасета да се грижат адекватни, приветливи влакове. След тези инвестиции се надявам да качим българина отново на влак - защото това е бърз, евтин и ефективен транспорт", отбеляза вицепремиерът.
За това са предвидени 320 млн. лв.
188 млн. лв. отиват за преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси, а още 273,2 млн. лв. - за модернизация на тягови подстанции и секционни постове.
Предвиждат се и 159 млн. лв. за цифровизация на комплексното управление, контрол и ефективно ползване на водите, както и 575 млн. лв. за изграждане на ВиК системите.
"Справедлива България"
Последният стълб включва редица проекти за социалното включване на гражданите, финансиране на здравеопазването, но и дигитализация на съдебната система.
"Всеки лист хартия в държавната администрация да бъде сведен до машинно четим формат, за това огромно усилие са предвидени 150 млн. лв.", описа първия проект Дончев.
Още 192 млн. лв. ще отидат в проекта за електронна идентификация - която трябваше да е завършен в изтичащия вече мандат на това правителство.
23 млн. лв. са предвидени за цифровизация на преписките по административни дела и разработване на система за комуникация между административните съдилища. 15 млн. лв. отиват за е-услуги в съдебната система. Единната информационна система на съдилищата ще бъде финансирана с 53 млн. лв.
168,9 млн. лв. ще бъдат инвестирани в системи за противодействие на корупцията.
150 млн. лв. са предвидени за дигитализиране на регистрите.
755 млн .лв. отиват за деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания. Още 150 млн. лв. ще се инвестират в развиване на личната мобилност и достъпност за хората с увреждания.
21,5 млн. лв са предвидени за финансиране на социалните системи, 80 млн. лв. ще се инвестират в програма за обучение на възрастни.
За достъп до европейското културно съдържание отиват 60 млн. лв., още 120 млн. лв. са предвидени за дигитализация на музейни и библиотечни фондове у нас.
Предвижда се и финансиране за здравната система. 607,1 млн. лв. отиват за модернизация на държавните и общински лечебни заведения. 73,7 млн. лв. са за укрепване на Медицинския институт към МВР. Предвижда се инвестиция от 33,6 млн. лв. за подобряване на психиатричната помощ у нас, както и 56,7 млн. лв. за развитието на системата за спешен номер 112.
"Това трябва да е план на българското общество"
"Моля ви, четете, критикувайте ни, предлагайте редакции на текста, друг обхват на проекта, предложете нови идеи", подчерта Дончев на финал.
И заяви, че иска всички министерства да са на разположение на гражданите, да слушат критики, да събират идеи.
"Това не е просто план на българското правителство, трябва да е план на българското общество. Ще бъде изпълняван поне от още 2 правителства, а ефектите от него ще се усещат десетилетия напред", подчерта той.
И начерта накратко какво предстои - а именно обществено обсъждане на програмата, предварителни консултации с ЕК, изпращане на първоначален проект през декември, одобрението му в рамките на 2 месеца и финално изпращане до април 2021 г.
Ето го и пълният документ, представен за обществено обсъждане:
С коментар след представянето на Дончев излезе и премиерът Бойко Борисов:
Ето и видео от самото представяне:
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
