През 60-те години на миналия век в Италия се заражда един нов жанр във филмовото изкуство. Жанр, който по различен от приетия за времето си начин интерпретира един от големите исторически моменти в сформирането на Съединените щати – покоряването на Дивия запад. Отвъд океана холивудските продукции наричат тези филми „уестърни“. Те са смесица между природни пейзажи, епични престрелки, морални ценности, борещи се за оцеляване заселници, смели мъже, тръгнали да възстановят реда, закона и справедливостта в една сурова действителност.

Режисьори като италианеца Серджо Леоне (и композитори като Енио Мориконе, разбира се) превръщат този вид филми в нещо по-различно. Към познатите уестърни италианските творци добавят комични, абсурдни, жестоки, безмилостни, разкрепостени морално теми, в които героите се отличават не толкова със своите достойнства, а със своите несъвършенства, със своите сложни и противоречиви характери.

Този вид филми остават в поп културата под името „спагети уестърн“. Най-популярният от тези филми е класиката на Серджо Леоне „Добрият, лошият и злият“ (оригиналното заглавие на филма е Il buono, il brutto, il cattivo  (The Good, the Bad and the Ugly), т.е. „Добрият, лошият и грозният“ – бел.ред.)

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е може би една от най-обсъжданите личности, влизали някога в Белия дом.

Мандатът му е белязан от свади с порнозвезди, съдебни процеси, импийчмънт, медийни и шпионски скандали и бунтове на расова основа. Бързо растяща икономика и още по-бързо сринала се. И още – безработица, сведена до минимум, а след това скочила до размери, невиждани от 30-те години на миналия век, данъчни облекчения за корпорациите и невиждани от времето на Голямата депресия спасителни финансови и социални пакети за справяне с кризата сред населението. Първите четири години от президентското управление на Доналд Тръмп ще се запомнят като неспирно залитане между доброто, лошото и злото. Също като един епохален спагети уестърн.

Добрият

По време на своето управление Доналд Тръмп направи нещо, което не се случва често на американските президенти. Той успя да се въздържи и не започна нова голяма военна офанзива из Близкия изток или където и да е по света.

Отчитайки, че Съединените щати са страна, която има един от най-високите проценти население в затворите, Тръмп започна реформа, чрез която хора, вкарани за леки престъпления зад решетките, започнаха да излизат на свобода.

А заради това, че президентът намали регулацията и данъците на корпорациите, на много места в страната заплатите на работниците започнаха да се покачват.

По време на пандемията Доналд Тръмп и останалите политически лидери на страната отпуснаха федерална помощ от 1200 долара на човек в САЩ. Дори добавиха към чековете за безработни по 600 долара от федералното правителство на седмица и удължиха от 3 до 4 месеца помощите за хора, останали без работа.

За разлика от много предишни американски президенти Тръмп успя да намери път към сърцата не само на най-богатите като него, намалявайки данъците на корпорациите, но и на консервативните слоеве от населението. Освен на бизнесмените, на евангелистите, на средната класа той намери път и към сърцата на най-бедните американци, които с години бяха оставени на произвола на съдбата.

Независимо дали тези американци бяха от развитите някогашни индустриални райони на Пенсилвания, Охайо, Индиана и Мичиган. Или от фермерските райони на Апалачите, Вирджиния, Уисконсин и Кентъки. Тръмп им даде обещания, даде им вяра, че животът им ще стане по-добър. По-смислен. Направи дори нещо повече – накара ги да мечтаят. И те го обикнаха истински. За тях той не е само политически лидер, а едва ли не някакво митологично божество. И те са готови да направят всичко за него. Дори и да умрат.

Лошият

Но освен с добро президентството на милиардера Тръмп бе белязано и с лошо. Когато влезе в Белия дом, той наследи от Барак Обама една възстановена от рецесията стабилна икономика. Престъпността в страната бе най-ниската от 50 години насам. Нелегалната имиграция бе сведена до минимум. Безработицата бе около 4%. Нямаше дори и бунтове на расова основа. Когато Тръмп влезе в Белия дом през януари 2017 г., дългът на САЩ бе около 19 трилиона долара. Само за две години от неговото управление през 2019-а той надхвърли 23 трилиона долара.

Със своите необмислени изказвания, изцепки в социалната мрежа, пускане на непроверени факти и подигравки и обиди към кого ли не, дори и към герои от войната като покойния вече сенатор Джон Макейн, Доналд Тръмп раздели не само страната си на бели и черни, на бедни и богати, но раздели и партията си, внесе несигурност и объркване сред традиционните партньори на САЩ от НАТО, ЕС и света.

Първото най-лошо, което Тръмп направи като президент, бе да извади САЩ от Парижкото споразумение за климатичните промени. После оряза функциите на агенцията за опазване на околната среда. Окастри силно правомощията на здравната администрация. Политизира институции като правното министерство. Загърби прозрачността. Започна активна война с медиите.

Провали се в обещанията си да осигури на избирателите си „най-доброто здравеопазване на най-ниската някога цена“. Провали се в започването на „мащабно строителство и подобряване инфраструктурата на страната си“. Провали се във възраждането на американското производство. От политиката му за намаляването на данъците тези, които най-много спечелиха, бяха най-богатите, а не средната класа, както той обещаваше. А според списание „Бизнес инсайдър“ въпреки намаляването на данъците корпорациите не реинвестираха обратно, както обещаха, в американската икономика парите, които спестиха от данъци, и с това само станаха още по-могъщи и недосегаеми.

Наистина, в много щати заплатите нараснаха, но те не са адекватно съобразени с инфлацията. Нещо повече, на федерално ниво най-ниската заплата продължава да бъде 7,25 долара на час. А това не е надница, с която можеш да преживееш.

Тръмп не направи нищо, за да промени това статукво.

Сделката му със Северна Корея пропадна и няма проблем за техните ракети. Сделката му за ядрената програма на Иран също се провали и сега в Техеран са по-близо от всякога до това да имат ядрено оръжие.

По време на президентството си Тръмп се забърка в скандали с конфликти на интереси – оказа се, че държавни служители са спали в неговите и на семейството му хотели. Залитна по авторитарното управление. Управлява с декрети. Дори от списание „Атлантик“ го определиха като „безразличен към конституцията на страната, която, изглежда, той не познава“. Дори бившият му съветник Джон Болтън написа в книгата си, че Тръмп е „некомпетентен да бъде президент“.

Злият

През 1787 г., когато в Съединените щати се обсъжда бъдещето на младата държава, един от лидерите на американската революция, д-р Бенджамин Франклин, излязъл от заседателната зала. Навън хората го наобиколили и попитали:

- Е, докторе, каква посока на управление ще имаме оттук нататък – република или монархия?
- Република – отвърнал Бенджамин Франклин.
Направил няколко крачки. Размислил за малко. После се обърнал към наобиколилите го хора и добавил:
- Ако успеете да я задържите!
 

(Из записките на доктор Джеймс Медисън – един от делегатите, присъствал на срещата във Филаделфия. Записките му се пазят в Библиотеката на Конгреса на САЩ.)

През всичките тези години на управление в поведението на Доналд Тръмп се забелязва още нещо – една опасна, тъмна и зла като в „спагети уестърните“ черта – неговата непредсказуемост. Може би му е помагала в бизнеса, но е много опасна в политиката.

В бизнеса ти пишеш законите, по които ти решаваш да играеш. И последствията – добри или лоши, са си за теб. В политиката действаш според законите, които други са написали преди теб. И ти трябва да се съобразяваш с тях. Не ги ли спазваш, последствията могат да бъдат катастрофални. Примери има колкото искате в историята. И точно към този модел залитна Тръмп. Далеч съм от мисълта, че е станал диктатор. Но определено го влече към авторитаризъм.

Нека не се заблуждаваме, демокрацията не е лека и приятна форма на управление. Всичко се движи трудно, хората се изнервят, губят вяра в управляващите. При демокрацията може и да очакваш да получиш 100% от това, което искаш, но рядко получаваш нещо голямо. Но върху малкото можеш да започнеш да изграждаш. Бавно, внимателно, съобразявайки се и с другите гледни точки. Така това, което е постигнато, ще бъде направено с компромис и консенсус, но точно затова ще е демократично, трайно и по-добро за цялото общество в дългосрочен план.

В този смисъл авторитарното управление, разбира се, е по-лесното управление. То дава възможност да постигнеш всичко, което искаш. Сега и веднага. Достатъчно е да видим как управляват Путин и Ердоган или какво се случва в Китай и Венецуела.

Вижте как управляват Путин и Ердоган. Диктаторите не се раждат, те се създават.

Представете си, че сте жител на Рим през 200 г. преди раждането на Христос. В този момент римската република е най-великата в човешката история и институциите ѝ са толкова стабилни, че никакви външни или вътрешни сили не биха могли да ги разклатят.

Но само век по-късно основите на тази република започват да се пропукват и в 27 г. пр. н. е. римската република вече не съществува. Държавата става прекалено голяма и хаотична. Влиянието на парите и частните интереси започват да разяждат обществените институции и социално-икономическото неравенство става толкова голямо, че хората изгубват вяра в системата и държавното управление бавно преминава в ръцете на демагози, тирани и диктатори.

Или както казва историкът от Калифорнийския университет в Сан Диего – д-р Едуард Уатс, автор на книгата „Смъртоносната република – как Рим падна под тиранство“, това, което проваля римската република, е невъзможността на римските сенатори да разберат как тяхната система бе създадена да работи, а именно чрез намирането на компромис и консенсус.

„Това, в което се провалиха римляните в римската република, е, че не оцениха бавността и сложността на процесите на управление, защото само така се предпазва обществото от катастрофални последствия. Това, което е направило силна римската република, е било във възможността да се съберат хората на масата на преговорите и взаимно да намерят компромис и решение“, смята д-р Уатс.

Въпреки всичките сътресения в политическия живот в САЩ Доналд Тръмп успява да се задържи на гребена на вълната и може и да спечели втори мандат. Но ако остане още четири години в Белия дом, той ще продължи практиката си да не се доверява на експерти, а на собствената си интуиция и на кръга от свои приближени като дъщеря му Иванка, зет му, синовете му и бизнес партньорите му.

Богатството им ще нарасне. Консенсус и компромиси едва ли ще има през следващите години не само заради Тръмп, но и заради ината на демократи и републиканци.

Поне ваксина срещу пандемията ще се намери. Ще има „хляб и зрелища“ и за бедните американци. Спагети уестърнът ще продължи.

Но какво ще е бъдещето на американската република и федералния съюз от 50 щата, вече не е лесно да се предвиди. От Калифорния вече се чуват сепаратистки гласове за „развод“. Дали пък думите на Бенджамин Франклин: „Република, ако успеете да я задържите“, няма да се окажат пророчески?

----

Този материал е публикуван в октомврийския брой на сп. "Клуб Z". Вижте още: "Вечният Байдън" от Христофор Караджов. А утре очаквайте: "Всички, свързани с Русия в България, се молят Тръмп да спечели" от Веселин Желев.