Миналата седмица премиерът Румен Радев защити нацистите в Банско, които викаха „Хайл Хитлер“ пред детски международен лагер за деца от еврейски произход. В специално изявление премиерът заяви, че чужденците трябвало да спазват българските закони, прехвърляйки вината за станалото върху 13-годишни тийнейджъри, за които дотук се доказа, че са счупили една лампа, една маса и са влезли веднъж в чужд двор.

За младите мъже, облечени в черно и крещящи нацистки лозунги, не намери дори дума критика. Обвини чуждестранните медии, които се възмутиха от станалото, че не са се запознали добре със случая – един вид нацистките лозунги имат оправдание в България. И за капак обяви, че българинът бил толерантен и по принцип едно време спасил евреите.

Затова е странно да чуем, че тази седмица господин Румен Радев вече има коренно различна теза, когато става дума за убийството в Пловдив, където жертвата на подобни пронацистки групи се оказа етнически българин.

Той обяви, че убийството в Пловдив е фашистко изстъпление, което е причинено от бутането на антифашистки паметници от опозицията, и я обвини директно за убийството, казвайки, че тези убийци са „нейни креатури“! Напълно игнорирайки факта, че именно либералната опозиция защитава всички обществени групи и бе атакувана от него години наред като враг на „традиционните ценности“. Не го смути дори фактът, че убийците от Пловдив са извършили зверството точно под погледа на „антифашисткия монумент“ Альоша, като акт на защита на „традиционни ценности“, „морал“, „здрав юмрук срещу недъзите“ и прочие лозунги от репертоара на популистите и нацистите в България.

Репертоар, впрочем, копиран едно към едно от „руский мир“, където „ловът на педофили“ е силно разпространен.

Обвинението на Радев към опозицията, че тези „безпросветни насилници“ са техни „креатури“, не е нищо друго освен колективно политическо приписване на отговорност. Премиерът всъщност не "осъжда" извършителите, а прехвърля моралната и политическата вина върху опозицията. А това е похват, познат ни от политиците в Хитлерова Германия, Сталинска Русия или България на Георги Димитров.

С обвинението си Радев за пореден път създава разделение в обществото и се опитва да изолира и обезкърви опозицията, говорейки за „ние, които защитаваме закона“ и „те“ – политическите противници, представени като отговорни за общественото зло.

 „Цялото ни общество е редно да застане обединено зад жертвата и близките, зад закона и морала“, казва премиерът. Разбира се, нормално е да се призове обществото да осъди едно толкова жестоко убийство. Но след като е посочил опозицията за виновна за престъплението, това „единство“ може да означава вече само, че всички трябва да приемат политическата интерпретация на властта и несъгласието с нея е нелоялност към обществото.

В предвоенна Германия националсоциалистическата пропаганда постоянно изгражда идеята за единна Volksgemeinschaft – народна общност, в която обществото трябва да бъде мобилизирано около обща цел. Нацистите също представят себе си като сила, която възстановява реда след „разложението“ на Ваймарската република.

Или, за да не прибягваме до чужбинските примери, можем да погледнем и към реторичните похвати на Георги Димитров и БКП. Радев говори за „насажданото години наред беззаконие и безнаказаност“ и „очевидни социални недъзи“. Точно както десетилетия наред комунистическата партия ни говореше за общество, което е било разложено от предишния режим, след което новата власт е трябвало да го „изчисти“ и „оздрави“. Димитров през 1948 г. описва 9 септември като момент, в който антифашисткото въстание „разчиства пътя“ за изграждането на социализма.

Какво съвпадение, че Радев обяви, че „в България няма място за фашистки изстъпления и ние ще сторим необходимото“, след което ни осведоми, че правителството приема своята управленска програма.

„Наша цел е и смяна на изчерпания вече модел на развитие, основан на потребление, разпределение и евтин труд, с нов модел на ускорено икономическо развитие чрез активно привличане на инвестиции, намаляване на регулациите и подкрепа на българския бизнес чрез повишена производителност и развитие на експортно ориентирани високотехнологични производства“, посочи премиерът.

Тоест, очаква ни за пореден път смяна на модела, което се аргументира с "разложението на обществото" и "проваленото развитие".

Заявката, че Радев „ще стори необходимото“, звучи още по-стряскащо на този фон. Един премиер в демократична държава не отправя подобни закани, а говори по същество – ще има повече пари за социалните служби, за училищата, за родителите в нужда, програми за рехабилитация на проблемни младежи или пък разследване на това кой стои зад съдържанието в социалните мрежи, подтикнало младежите да стигнат дотам.... Той не само не каза нищо от това, но в досегашната политика на правителството му всичко това бе орязано от бюджета.

Така че след тази напълно скандална реч господин Радев трябва да излезе пред медиите и обществото и да отговори на един, жизненоважен въпрос.

Според него:

  • Ако подрастващите нацисти са толерантни българчета, когато заплашват еврейски деца, но са креатура на демократичната опозиция, когато убиват българин;
  • Ако призовава очевидно за възстановяването на Паметника на Съветската армия с размахан автомат над главите на гражданите в София;
  • Ако опитва да представи убийство, извършено от пронацистки, очевидно организирани в групи младежи, като дело на либералната опозиция, въпреки че произхождат от среди, свързани с „традиционните ценности“;
  • Ако привиква украинската посланичка за паднал дрон, който никой не видя;
  • Ако мълчи за взрива в "ЕМКО", където дори прокуратурата взе да признава, че няма как да няма външна намеса...

Тоест при реална външна заплаха за България се крие, при недоказана такава – излиза на сцената с гръмки изявления.

Тогава възниква въпросът:

Господин премиер, а вие чия креатура сте?