Генералният директор на Българското национално радио (БНР) Андон Балтаков оттегля оставката си и остава на поста.

Това потвърди самият той пред Клуб Z.

В момента Балтаков провежда среща с членовете на Съвета за електронни медии, пред който бе депозирал оставката с искането тя да влезе в сила от 1 ноември.

Решението му е било взето след днешното общо събрание в радиото.

"Дори в момента не ме интересува - сега, когато започнах да мисля в дълбочина, дали този закон ще влезе или няма да влезе в Народното събрание. Има много по-важна работа, а тя е наистина БНР да стане обществено радио. Лешояди кръжат около БНР. Срещу нас има хора или позиции, които не отговарят на начина, по който ние искаме да работим и да живеем в това общество. В тази битка трябва да сме заедно. Отивам в СЕМ, да си (оттегля оставката - бел. ред.), наистина, накарахте ме, накарахме ме", цитиран е от БНР Балтаков да казва пред общото събрание.

Както е известно, от предложенията за изменения в ЗРТ са отпаднаха текстове, свързани с мандата на генералните директори на БНР и БНТ и работата на управителните съвети (УС). Тези промени са били предложени от радиото и одобрени от работната група, която заседава по закона близо девет месеца.

Това стана причина Балтаков да обяви публично, че подава оставка, но и да поиска тази на министъра на културата Боил Банов.

Промените бяха изготвяни под шапката именно на Министерството на културата (МК) в изпълнение на вмененото му със закона за бюджета за 2020 г. задължение - да се сложи ред във финансирането на обществените медии.

След като проектът бе изготвен, от МК го публикуваха за обществено обсъждане, преди да го внесат за одобрение на заседание на правителството, а оттам - за гласуване в Народното събрание. Балтаков обаче откри, че липсват текстовете за мандатите и УС, за което не е бил уведомен.

Проблем с мандатите в действителност има, но по-голям за Балтаков е проблемът с управителните съвети, тъй като в сегашния закон при предсрочно прекратяване на мандата на директора това не важи и за УС. Така новият директор остава да работи с екип, който той не е избрал. Самият Балтаков е в такава позиция, като той и управителният му съвет са в остро противоречие. Същото се случи и с новия генерален директор на БНТ Емил Кошлуков. 

Иначе предложението за мандатите е те да станат от 3 на 5 години, за да могат директорите да развият управленските си концепции дългосрочно. И по този въпрос отдавна има консенсус в гилдията. Както и за повторяемостта им.

Това лято обаче, докато работната група към МК заседаваше, председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов внесе изменения в закона, според които мандатите на шефовете на БНР и БНТ се увеличаваха от 3 на 5 години. Последва мигновена реакция на именити българи, но не заради самите предложения, а заради несъгласие с личността на Кошлуков и с водената от него в обществената медия политика - следователно от възможността мандатът му да бъде удължен. 1200 именити интелектуалци застанаха с имената си и се възпротивиха. В резултат Рашидов оттегли проекта си.

Работната група в министерството обаче одобри сходни текстове, като според Балтаков, без да се сложи ред в начина на управление на обществените медии останалите текстове - за начина на финансиране и пр., които са добри и консенсусни, губят смисъла си. По решение на Банов обаче те отпаднаха, а мотивът: министерството няма да внесе проект за изменения в закона, който не е обществено одобрен, т.е. заради подписката на интелектуалците.

Банов и Балтаков опитаха преди ден да изгладят противоречията. Проведоха онлайн разговор, който после бе качен в YouTube. Но министърът отказа да оттегли проекта и внесе нов - с липсващите текстове, и поиска от директора на радиото да внесе поправките си в процедурата по общественото обсъждане. Балтаков тогава не отстъпи.