Генералният директор на Българското национално радио (БНР) Андон Балтаков обяви, че вече е направил резервация за полет до САЩ, където живееше преди да поеме ръководството на обществената медия. С други думи - напуска поста. Както е известно, той хвърли оставка със заявката, че освобождава длъжността, считано от 1 ноември, а причината: в проекта за изменения на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) липсват текстове, които са били консенсусни и предложени от него. Става въпрос, най-общо, за уреждането на мандатите на генералните директори на БНР и БНТ, на управителните съвети и връзката им с директорите, за изискванията към ръководството на обществените медии. Измененията в ЗРТ бяха готвени в продължение на близо девет месеца в работна група под шапката на Министерство на културата (МК) и накрая МК ги постави за обществено обсъждане. Балтаков обаче откри липсата на исканите текстове и освен своята декларирана оставка, поиска тази на министъра Боил Банов.

За всеки, който следи темата, това е известно. Неизвестно обаче остава това може ли да се разреши тази поредна криза в обществените медии. Според министерството може, като за утре е предвидена среща с Балтаков, а после - и с директора на БНТ Емил Кошлуков, и със Съвета за електронни медии (СЕМ) - трите основни субекта по закона. Идеята: БНР, БНТ и СЕМ да се обединят около общо предложение за внасяне на невлезлите в проекта текстове. С всичките рискове на това да предизвикат обществено недоволство. Защото такова имаше - заради мандадтите на генералните директори, специално този на Кошлуков. Но дали това е възможно?

Крайъгълният камък

Крайъгълният камък е сегашният мандат на директорите на БНР и БНТ - 3 години. В медиите има консенсус за това, че времето е твърде кратко, за да развият ръководителите на обществените радио и телевизия управленските си концепции и затова отдавна се предлага мандатите да бъдат увеличени на 5 години.

Проблем са и взаимоотношенията с управителните съвети (УС) и това стана съвсем видимо, след като и Кошлуков, и Балтаков поеха постовете си след предсрочното освобождаване на предшествениците им Константин Каменаров и Светослав Костов. Те наследиха УС на Каменаров и Костов, като по закон нямаха право сами да изберат членовете им - т.е. екипите, с които да ръководят. Така се стигаше до ситуации, в които съветите блокираха действията на директорите понякога, стигна се и до сезиране на прокуратурата от УС на радиото по отношение на Балтаков.

Поправката "Вежди Рашидов"

Както стана ясно, консенсус по исканите и от Балтаков поправки има. И то отдавна. Нямало обаче обществен консенсус около Кошлуков като генерален директор на БНТ и изобщо цялата сага с липсващите текстове и хвърлената от Балтаков оставка води началото си от това. А текстовете биха удължили мандатите и на двамата с по още две години.

Малко преди конкурса за нов директор на БНР, предсрочно обявен заради свалянето от поста на предходния директор заради скандала със заглъхването на "Хоризонт", от ГЕРБ бяха внесли изменение в ЗРТ в тази посока. Тогава обаче сами оттеглиха текста си с мотива: да не се възприеме като лично отношение. Така темата остана за работните групи, които започнаха да заседават и в Министерството на културата, и в парламента. 

Ни в клин, ни в ръкав обаче това лято председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов внесе изменения в закона. С тях мандатите на директорите на БНР и БНТ се увеличаваха от 3 на 5 години, като се занижаваха обаче изискванията за заемане на длъжността от "трудов стаж" до "професионален опит". С измененията се даваше и възможността не само за удължаване на сегашните мандати, но и директорите да си назначат нови управителни съвети. Т.е. реши да внесе (макар и не изцяло) консенсусните текстове.

По информация на Клуб Z въпросните внесени от Рашидов поправки са били "солово изпълнение", което не е било дискутирано в групата на ГЕРБ с изключение на една поправка за безплатни излъчвания на заседанията на Народното събрание в ефира на БНТ. Но това бе достатъчно, за да взриви критиците на Кошлуков.

Оставка!

Веднага близо 60 именити бивши и настоящи журналисти в БНТ, актьори, музиканти, композитори, писатели, режисьори и университетски преподаватели поискаха оставката на генералния директор на телевизията тогава - но не заради самите предложения, а заради несъгласие с личността му и с водената от него в медията политика. Предложението бе просто повод - заради удължаването на мандата на този генерален директор. Стигна се и до протести. А в резултат Рашидов оттегли поправката си. 

На 1 октомври обаче последва нов "залп" - и по Кошлуков, и по Рашидов. 1200 интелектуалци, сред които Александър Морфов, Александрина Пендачанска, Георги Господинов, Захари Карабашлиев и мн. други именити режисьори, актьори, писатели, музиканти и пр., поискаха оставките им. Както и тези на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев и председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.

Между чука и наковалнята

Така се връщаме в началото на този текст - за липсващите поправки в ЗРТ. От Министерство на културата решават, че няма как да заемат страна в спора "за" и "против" Емил Кошлуков и да си навлекат гнева на искащите оставката на генералния директор на БНТ интелектуалци и партийни централи. В резултат текстовете за мандатите и УС отпадат, разказаха пред Клуб Z участници в работната група.

От МК щели да настояват сега Балтаков да внесе такава поправка, заедно с Кошлуков и СЕМ - за да е ясно за обществото кой я предлага. 

От БНТ обаче коментираха, че в нито един момент от работата по законовите изменения не са предлагали удължаване на мандата на генералния директор и няма да го направят и сега. Макар не на хартия да подкрепят поправката.

От СЕМ заявиха, че трябва да се вземе колективно решение и такова на този етап няма, защото на практика не се е и реализирала среща с Банов и нямат такова официално запитване.

Самият текст на проекта на този етап няма да се оттегля. По процедура в момента е подложен на обществено обсъждане и становищата по него ще бъдат взети предвид и отразени и чак тогава финалният ЗРТ ще бъде внесен в Народното събрание (НС) за гласуване. План Б е да се оттегли проектът, да се ремонтира и отново да се пусне за обществено обсъждане, което просто би забавило процеса по приемане в НС.

В този смисъл днес Балтаков излезе с отворено писмо до Боил Банов, което публикува в профила си във фейсбук. То е в контекста на уговорената утре среща между двамата.

"За да се подготвим за този разговор ще посоча, че аз имам един единствен въпрос, който би предопределил насоката на дискусията, а именно дали ще оттеглите предложения за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, като го замените с проекта изработен от експертната група", пише Балтаков.

Така излиза, че кръгът се затваря - ако Андон Балтаков поиска текстът да бъде включен, той ще бъде включен и ще замине така към парламента. От което би трябвало да следва, че ще отмени самолетната си резервация за САЩ.