Още с появата си изготвяният в продължение на осем месеца проект за изменения в Закона за радиото и телевизията хвърли в смут част от основните субекти и обекти по него. Както е известно, генералният директор на Българското национално радио Андон Балтаков обяви, че хвърля оставка, изразявайки несъгласие с част от текстовете, както и заради липсата на други, които са били консенсусни, но не са отразени в проекта. Той поиска и оставката на министъра на културата Боил Банов, под чиято шапка се разработваха новите текстове. Брожения има и в Съвета за електронни медии (СЕМ). Но пък от БНТ приветстват новите предложения в ЗРТ.

Макар проектът засега да е само публикуван за обществено обсъждане, т.е. има дълъг път по законодателния процес, преди да бъде приет на второ четене, днес той предизвика и политически реакции.

Бившият депутат от левицата, сега независим - Красимир Янков, поиска изслушване на директорите на двете обществени медии - за да се направи сравнителен анализ между техните искания и финалния вариант на проекта. След което обяви, че се прави опит за натиск върху обществените медии и подчиняването им.

В същия дух бе и изказването на депутата от БСП Александър Симов, част от комисията по култура и медии в парламента, който обвини управляващите в опит да заглушат националното радио и свободната журналистика и призова да се спре "гаврата" с БНТ и БНР. И също от името на левицата поиска оставката на Банов.

В защита на проекта излезе колегата му в комисията и депутат от ГЕРБ Тома Биков (какво казаха Симов и Биков - виж долу).

Проблемите

Както е известно, с приемането на закона за бюджета за тази година депутатите приеха да се разработи и нов модел на финансиране на обществените медии. Проблемите в обществените медии се трупат с години - по-точно дефицитите им, и това "лъсна" много видимо, когато стана ясно, че БНТ е задлъжняла със сума, почти равна на годишната й държавна субсидия. Голямо е и перото за разпространение на програмите, като се налага отпускане на допълнителни средства за покриване на задълженията към мултиплексите, но това става с "прошения" и с постановления на Министерския съвет.

Най-общо в момента БНР и БНТ се финансират на база архаичния норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет. Средствата обаче никога не са достатъчно. Проверки на държавната финансова инспекция в БНТ пък откриха и поемането на необезпечени задължения за филми, скъпи развлекателни предавания, спортна програма и др.

Друг проблем са кратките мандати на генералните директори - 3 години, за което време те не могат да развият управленските си концепции, но най-вече - че ако бъдат предсрочно сменени, се налага новите началници да "наследят" управителните съвети от предшествениците си. С този проблем се сблъскаха и Емил Кошлуков (БНТ), и Балтаков. УС блокира действията им понякога, стигна се и до сезиране на прокуратурата от този на радиото по отношение на директора.

В СЕМ пък от години се оплакват от хроничното недофинансиране и от невъзможността да изпълняват заради това вменените им по закон функции.

Проектът

По нищо обаче не личи, че законопроектът, публикуван сега за обществено обсъждане, ще разреши всички тези проблеми накуп, но опит се прави. Основната цел бе да се уреди така въпросът с финансирането, че то да се съгласува с европейските правила за държавна помощ, но най-вече да се осигурят адекватни средства за издръжката, поддръжката и развитието на двете медии.

Отдавна и БНТ, и БНР, и СЕМ настояват за откачане на финансирането от критерий "час програма" и видимо това в проекта е отразено. От националната телевизия го определят като голяма победа в коментар за Клуб Z. Вече ще се финансира "мисията" на обществените медии, а не час програма. "Субсидията" ще се нарича "бюджетен трансфер".

Какво обаче означава това? 

Според новите текстове ръководствата на обществените медии ще изготвят проектобюджети, които ще трябва да се съгласуват със СЕМ и тогава ще се изпращат на Министерството на финансите. Ще се прави своеобразна план-сметка, БНТ и БНР "ще прилагат счетоводно отчитане на медийните услуги и дейности по обществената услуга и дейностите, които не са свързани с обществената услуга". С други думи - ще трябва да се изготви методология, в която да се калкулират както заплатите на оператори, водещи и пр., така и какви предавания ще се реализират и колко ще струва това. 

Тук обаче опираме до фактора Министерство на финансите, който може да одобри, а може и да не одобри така предложените бюджети на обществените медии. Защото "трансферът на БНР, съответно на БНТ, от държавния бюджет се определя ежегодно със закона за държавния бюджет за съответната година и се предоставя за компенсиране на нетните разходи от осъществяваните от БНР и БНТ медийни услуги и дейности". Т.е., както и сега бюджетите на двете медии ще зависят от волята на финансовото министерство. 

Представителите МФ в работната група са отхвърлили предложенията, около които се бяха обединили големите медии при обсъждането на измененията и в работна група към МК, и в тази, която бе създадена паралелно в парламента - като такса "кабелен оператор", както и премахване на рекламните блокове, но и финансовото им компенсиране. Не е била възприета и идеята за бюджети на радиото и телевизията като проценти от БВП.

Има все пак една добра новина - финансовото ведомство се е съгласило да заложи парите за разпространението като перо в републиканския бюджет.

СЕМ - отговорности, отговорности

В проекта видимо са заложени спирачки пред неразумните и необезпечени финансово харчове, като тук е увеличена и ролята на СЕМ като надзорник. С регулатора ще трябва да се съгласуват на практика нови услуги, които обществените медии искат да предоставят. Те ще трябва да защитят пред регулатора обществената им полза. 

Не се виждат обаче гаранции нито за кадровото, нито за финансовото обезпечаване на самия медиен регулатор. Неотдавна председателката на СЕМ Бетина Жотева описа потресаваща картина в работата, като заяви в прав текст, че в СЕМ дори не могат да я вършат. Не могат да закупят техника, не могат и да привлекат служители с ниските заплати, които позициите предлагат.

От регулатора настояваха бюджетът им да е процент от БВП или процент от бюджетите на радиото и телевизията, да имат достъп до финансиране от еврофондовете, да получават част от наложените на нарушителите глоби и др.

Мандатите - спорът продължава

Една от причините генералният директор на радиото да изрази вчера публичното си недоволство стана липсата на текста, който урежда мандатите на ръководството на обществените медии и възможността да работят с избрани от тях членове на управителните съвети. Факт, текстът липсва, въпреки че по него е имало консенсус в работната група, споделиха участниции в нея.

Каква е причината?

Малко преди конкурса за нов директор на БНР, предсрочно обявен заради свалянето от поста на предходния директор заради скандала със заглъхването на "Хоризонт", от ГЕРБ бяха внесли изменение в ЗРТ в тази посока. Тогава обаче сами оттеглиха текста си с мотива: да не се възприеме като лично отношение. Така темата остана за работните групи, които започнаха да заседават и в Министерството на културата, и в парламента. 

Ни в клин, ни в ръкав обаче това лято председателят на парламентарната комисия Вежди Рашидов внесе изменения в закона. С тях мандатите на директорите на БНР и БНТ се увеличаваха от 3 на 5 години, като се занижаваха обаче изискванията за заемане на длъжността от "трудов стаж" до "професионален опит". С измененията се даваше и възможността не само за удължаване на сегашните мандати, но и директорите да си назначат нови управителни съвети.

По информация на Клуб Z въпросните внесени от Рашидов поправки са били "солово изпълнение", което не е било дискутирано в групата на ГЕРБ с изключение на една поправка, с която се даваше право за безплатни излъчвания на заседанията на Народното събрание в ефира на БНТ. Но това бе достатъчно, за да взриви критиците на Кошлуков.

Близо 60 именити бивши и настоящи журналисти в БНТ, актьори, музиканти, композитори, писатели, режисьори и университетски преподаватели поискаха оставката на генералния директор на телевизията тогава - но не заради самите предложения, а заради несъгласие с личността му и с водената от него в медията политика. Предложението бе просто повод - заради удължаването на мандата на този генерален директор. Стигна се и до протести. А в резултат Рашидов оттегли поправката си. От ГЕРБ обаче сега дават заявка, че тя пак ще намери място в текстовете за обсъждане в Народното събрание, защото е консенсусна.

Кой оказва натиск над обществените медии

Днес този "епизод" припомни Тома Биков. Като обвини "Демократична България" в натиск над обществените медии, натиск, в който опозицията обвинява ГЕРБ. Изказването на Биков бе в резултат от декларацията на Александър Симов. 

"Не приемаме обвиненията, че върху БНР е оказван политически натиск и че изобщо е имало симптоми за такъв през последната година. В случая става въпрос за нещо, което вероятно нито вие, нито г-н Балтаков разбирате. Става въпрос за законодателен процес.

Законодателният процес все още е в своето начало. Доколкото разбираме, генералният директор на БНР е възмутен от това, че от законопроекта са отпаднали предложенията за увеличаване на мандатите на генералните директори на БНТ и БНР и възможността те лично да предлагат управителните съвети на двете медии. Ние оттеглихме тези предложения поради протестите и политическия натиск, който оказаха "Демократична България" и другите протестиращи, включително БСП, пред БНТ. Когато г-н Вежди Рашидов внесе тези две предложения, протестиращите отидоха пред БНТ и започнаха да протестират срещу тези предложения", заяви Биков.

И още няколко пъти повтори, че ДБ е тази, която оказва натиск върху медиите.

Преди него пък Симов заяви, че МК "изключително арогантно не се е съобразило с предложенията на хората от радиото за промените в Закона за радиото и телевизията" и "това вече е целенасочена атака срещу БНР". 

"На Боил Банов явно БНР му пречи", посочи депутатът от левицата. И допълни: "С промените буквално се слага намордник на БНР и БНТ. Излъчването на тишина в ефир вече получава юридическа маска и се превръща в правителствена цензура."

Какво следва?

Общественото обсъждане на спорния проект трябва да приключи в средата на ноември, след което становищата по него би трябвало да бъдат отчетени. Паралелно в парламента се готви още един проект за изменение на ЗРТ - от работната група към Рашидов. Има обаче и още един - и той е заради директивата за аудио-визуалните услуги, с която ще се вменят на СЕМ допълнителни отговорности - да следи и за видеосъдържанието.