Джо Байдън е в политиката от половин век и този факт се споменава често от съперника му Доналд Тръмп като един от доводите на републиканците срещу промяна в Белия дом. Този стаж е опорна точка и на демократите, но с точно противоположния извод.

„Какво е направил Байдън за всичкото това време?“, реторично пита Тръмп.

„Кой по-добре от него да изведе САЩ към възстановяване след двойния удар на пандемията и икономическата криза и в момент, когато нацията е незапомнено разединена?“, отговарят със същия плам демократите.

Дори в самата партия същата биография се тълкува по различен начин – в зависимост от това дали питате някой привърженик на Бърни Сандърс и Александрия Окасио-Кортес или лявоцентрист от демократическия естаблишмънт.

Байдън започва като общински съветник в щата Делауеър през 1970 г., влиза в американския Сенат през 1973 г. и от 2009 до 2017 г. е вицепрезидент на Барак Обама. Но той е родом от Скратън, Пенсилвания - щатът, благодарение на който премина заветните 270 електори, за да спечели президентските избори през 2020 г.

Понеже има сериозен стаж в ключови сенатски комисии като законодателната и по външната политика, той трудно може да се смята за символ на революционерите в партията. От друга страна, самият Байдън винаги се е асоциирал с наемните работници във фабриките много повече, отколкото с патрициите в партията като семейство Кенеди, и дълги години беше един от най-бедните сенатори (заедно с Бърни Сандърс и в рязко отличие от Дайан Файнстайн, а вече и от Камала Харис). Дори Обама, който го взе за партньор по време на изборите през 2008 г., искаше най-вече да тушира представата за себе си като за чаровен оратор без особен управленски опит. Той рискува с Байдън, макар че последният бе гласувал през 2002 г. в подкрепа на войната в Ирак, а по времето на Бил Клинтън бе застанал зад закони, проблематични от гледна точка на по-прогресивната фракция демократи.

Коронавирусът изигра ключова роля за победата на Байдън в първичните избори над основния му конкурент Сандърс. В крайна сметка през март електоратът на демократите предпочете някой, който вече имаше опит в изпълнителната власт. Един анализатор го сравни със залога на черно или червено в рулетката – най-малка печалба, но и най-малък риск. Дали това е било оправдано, ще стане ясно съвсем скоро.

Сандърс отстъпи с условието да запази влиянието си върху позициите на демократите и почеркът му определено се забелязва в партийната платформа (пълният текст е достъпен от сайта www.democrats.org). Дори изказването на Байдън от партийната конференция през миналия месец, че „бъдещето е направено в САЩ“, има вкуса на борбите на лявото крило на демократите срещу международните споразумения за свободна търговия от сорта на НАФТА. В тази си неприязън и „сандърсистите“, и тръмпистите са странно единодушни и затова Байдън бе атакуван и отляво, и отдясно по време на първичните избори. В крайна сметка левицата се обедини, защото урокът от 2016 г. е твърде пресен и якобинският плам за идейна чистота не може да замести прагматизма на изборната победа.

Кампанията на Байдън–Харис през август набра 364 милиона долара, което е абсолютен рекорд в историята на президентските надпревари. В повечето проучвания кандидатите на демократите водят пред сегашния президент с десетина пункта на национално ниво, а и в някои от ключовите щати, но всички са предпазливи в прогнозите си. Отново се припомня, че по същото време преди четири години Хилъри Клинтън беше обявена за сигурен победител. Най-фрапиращата прогноза в началото на септември направи статистикът Нейт Силвър, който предупреди, че ако Байдън спечели само с 2-3% пред Тръмп – напълно възможно, съществува почти 50-процентна вероятност да загуби Избирателната колегия.

Така или иначе, в нормални условия кандидатите за президент щяха да хвърчат из континента и да говорят пред 10-20 хиляди привърженици по няколко пъти на ден. Сегашната избирателна кампания не предложи подобен класически спектакъл и затова очакванията бяха насочени към предизборните диспути между Тръмп и Байдън.

Байдън печели сърцата с умението си да слуша и да съчувства. Тръмп е бомбастичен, но политиката – особено в американския ѝ вариант – е и шоу, а никой не успява да го направи по-добре досега от него.

 

Камала Харис – прокурор на ръба на историята

Кандидат-вицепрезидентката може да се превърне в най-важния избор на американците тази есен

На последния митинг в началото на март, преди коронавирусът да затвори предизборните кампании в САЩ, Джо Байдън се появи в Детройт с две изгряващи звезди в партията – губернаторката на Мичиган Гретчен Уитмор и сенаторката от Калифорния Камала Харис. Той току-що беше минал през тежки първични избори, в които стартира неубедително, преди да набере скорост не без съучастието на коронавирусната пандемия. Мичиган е ключово важен щат и един от трите (заедно с Пенсилвания и Уисконсин), където по-малко от 100 хиляди гласа костваха президентството на Хилъри Клинтън през 2016 г.

Въпреки това Уитмор не бе предпочетена и от 11 август Харис е официален подгласник на Байдън като кандидат-вицепрезидент. Тандемът им е едновременно триумф на статуквото и обещание за промяна.

Изборът на Харис не беше неочакван въпреки няколкото остри сблъсъка между нея и Байдън по време на кампанията. Тя надделя над Уитмор и над бившата съветничка по националната сигурност на Обама Сюзан Райс, беше предпочетена пред сенаторката и ранен ветеран от войната в Афганистан Тами Дъкуорт и победи още няколко съпернички. Байдън изпълни обещанието си от март да вземе жена за кандидат-вицепрезидент.

Харис беше любимка на Обама, който дори си изпати преди години, защото неразумно се включи с комплимент за външния ѝ вид. Далече по-важното е, че тя беше главен прокурор на Калифорния по същото време, по което Бо Байдън заемаше същата позиция в Делауеър. Младият амбициозен син на вицепрезидента почина от рак на мозъка през 2015 г. и тази лична трагедия доста вероятно допринесе за решението на Байдън да не се изправя срещу Хилъри Клинтън в предишните избори.

Американският политическият спектакъл има своите традиции.

В САЩ до 1804 г. кандидатите за президент и вицепрезидент не се състезават като тандем, а като съперници в чаровно мъглявата юридическа атмосфера на първоначалната конституция на републиката. Въпросът е уреден с 12-ата поправка и след това практиката налага вицепрезидентът да се избира според шансовете да донесе електорат, който иначе не е толкова сигурен за титуляря. Класически пример е севернякът Джон Ф. Кенеди, който се съюзява с тексасеца Линдън Джонсън през 1960 г. Понякога вицепрезидентът е умишлено търсен технократ (Джорж Буш за Роналд Рейгън през 1980 г.), понякога е сродна душа (Ал Гор и Бил Клинтън през 1992 г.), понякога е неуспешен опит за политическо маневриране (Джо Либърман с Ал Гор през 2000 г. или Сара Пейлин за Джон Макейн през 2008 г.). Не липсват случаите, когато човек трябва да се замисли дълбоко кой е бил кандидат-вицепрезидент изобщо. Никой не помни подгласника на Ричард Никсън през 1968 г. или дори Тим Кейн, партньор на Хилъри Клинтън през 2016 г.

Като цяло още не може да се каже дали бившата главна прокурорка на Калифорния ще помогне на демократите сред жените и малцинствата, където Байдън си има сериозно предимство и без друго. Месецът до изборите е цяла вечност, но извън политическата стратегия Харис е може би по-важна в много отношения от всеки друг скорошен избор.

„Първият ми критерий е да имам някой, който да може да ме замести веднага, ако ме сполети същото, което се случи със сина ми“, обясни Байдън мисленето си през пролетта. „Вторият критерий е да избера някой, който да представлява шарената ни държава – някой, идващ от малцинство, жена, с биография като Америка.“

Никой не си прави илюзиите, че ако Байдън спечели, неговите 78 години към идния януари ще са особен актив. Самият той заяви, че се вижда като „мост“, т.е. едва ли ще търси традиционния втори мандат през 2024 г., което беше доста необичаен ход.

Изборът на Харис е исторически по няколко причини. От една страна, тя има сериозна биография зад гърба си въпреки относителната си младост – главен прокурор на най-големия щат, сенатор, член на ключови законодателни комисии. От друга, тя е първата цветнокожа и третата жена изобщо, предлагана на подобна позиция от една от двете основни партии. Майка и е от Индия, баща ѝ е от Ямайка. Доста предвидимо тя вече беше атакувана, че не е „естествено роден американски гражданин“ въпреки очевидния конституционен текст на 14-ата поправка и прецедентите на Върховния съд. Президентът Тръмп, който започна политическата си кариера с конспиративната теория относно произхода на предшественика си Барак Обама, изглежда склонен да раздуха още една на изборите сега. Той веднага успя да я нарече „гадна“, „ужасна“, „подла“ и „неуважителна“.

Самата Харис има много положителни качества, но и някои проблеми, най-вече в прокурорското си минало, което буди подозрение у лявото крило в Демократическата партия. Корпоративните титани от Уолстрийт я харесват, защото Харис, както и Байдън не е революционерка, но изненади винаги са възможни. Харис твърди, че е еволюирала във възгледите си и ако успее да убеди критиците си вляво, може да се окаже точно нужният баланс между прогресивните и умерените сили в партията.

----

Този материал е публикуван в октомврийския брой на сп. "Клуб Z". Вижте още: "Доналд Тръмп - между добрия, лошия и злия" от Симеон Гаспаров. А утре очаквайте: "Всички, свързани с Русия в България, се молят Тръмп да спечели" от Веселин Желев.