Може би наистина е рано да оценяваме правителството на Румен Радев. Публиката, медиите, опозицията все още реагират на неговите думи, а не толкова на делата му. Тях наистина предстои да видим и тогава да съдим дали отговарят на предизборните обещания, довели до внушителното му мнозинство.

Така изглеждат нещата от една страна. Но от друга, думите също са своебразни дела и противно на народната мъдрост могат да правят "дупки" - защото отразяват мироглед, намерения и създават очаквания. Думите на лидерите движат котировките на борсите и политическите рейтинги, затова комуникацията на правителствата е сред най-важните им дела.

Логично е да очакваме, че обещанието за промяна на Румен Радев ще обхване и начина, по който управляващите общуват с управляваните. Ако наистина главната им цел е да преборят корупцията и да измъкнат държавата от лапите на олигархията, това би трябвало да означава повече откритост, прозрачност и отговорност.

За съжаление, първите стъпки в комуникацията на правителството показват точно обратното. Виждаме още от старото и дори по-лошо. Няколко примера: 

След предизборната кампания министър-председателят рядко се появява пред журналисти и ако го прави, то е за изявления и то - без никакви или почти никакви възможности за въпроси. Това се отнася и за министрите.

Един от най-приближените му депутати, Слави Василев, малко след съставянето на правителството, откровено разясни на медиите как властта ще общува с тях - ще правят изявления без въпроси. А когато са готови да отговарят и на въпроси - ще си посочват двама-трима представители на медиите, които да ги питат.

Клуб Z изпрати списък от въпроси, свързани със законопроектите на депутатите Константин Проданов и Явор Гечев по ключовия за властта и обществото въпрос за "справедливите цени" на стоките на 15 май. Повече от две седмици по-късно нямаме отговори. Запитан от наш репортер кога ще ги получим, Проданов обясни, че не е видял изпратения мейл и че на електронната поща, на която го изпратихме, пристигали всякакви е-писма. 

Правителството и министерствата продължават да нямат говорители както през годините от 2009-а насам. Няма ги и редовните брифинги на кабинета и на министерствата, на които журналистите в далечното демократично минало можеха да задават въпроси. Говорителите, досущ както при "модела Борисов-Пеевски", са заменени с пиари. Разликата е огромна - за това малко по-късно. 

Да видим каква е практиката в останалия демократичен свят.

Прозрачност и отчетност

Една от най-ясните разлики между комуникационните практики на водещите демокрации и тези в периферията на Европа е степента, в която институциите институционализират говоренето – чрез официални говорители, редовни брифинги и постоянен диалог с ресорните журналисти. В ЕС, САЩ и Великобритания това не е въпрос на добра воля, а на демократична инфраструктура: правителствата и външните им министерства имат ясно разписани комуникационни протоколи, които гарантират прозрачност, предвидимост и отчетност.

В Брюксел Европейската комисия поддържа може би най-сложната говорителска система в света – централен говорител, тематични говорители по ресори и ежедневни обедни брифинги, които са задължителна спирка за европейските журналисти. Почти всички големи държави членки следват този модел. Германия провежда три пъти седмично легендарната Weltpressekonferenz, където говорителите на правителството и министерствата отговарят на въпроси без предварителен сценарий. Френското външно министерство прави седмични брифинги на Quai d’Orsay, а правителственият говорител в Париж излиза след всяко заседание на кабинета. В Италия, Испания, Нидерландия и Австрия също има централни правителствени говорители, които координират комуникацията на кабинета и поддържат постоянен контакт с медиите.

Великобритания е пример за висока професионализация: "Даунинг стрийт" 10 има официален правителствен говорител, който провежда ежедневни брифинги за акредитираните журналисти. Министерството на външните работи също има свой говорител и прави редовни седмични пресконференции, допълнени от background briefings – неформални, но санкционирани срещи, които дават контекст по чувствителни теми.

Съединените щати поддържат най-структурираната комуникационна архитектура. Белият дом провежда ежедневни брифинги, излъчвани на живо, водени от прессекретаря на президента. Държавният департамент има свой говорител, който също излиза почти всеки ден пред медиите, а Пентагонът, Министерството на финансите и други ключови ведомства имат собствени говорители и редовни пресконференции. Американската система работи на принципа на максимална публичност, освен когато става дума за класифицирана информация.

Общото между всички тези държави е ясно: има говорители, има брифинги, има предвидимост. Комуникацията не е импровизация, а институционална практика. Правителствата и външните им министерства поддържат постоянен, структуриран диалог с журналистите, защото това е част от демократичната отчетност.

Но подобна практика имат и недемократични държави като Русия и Китай. И в двете страни най-малко правителствата и външните министерства имат говорители, които редовно, по установена практика, общуват с медиите и отговарят на техните въпроси.

Разликата между говорител и пиар

Разликата между говорител и пиар е фундаментална и в развитите демокрации тя е строго разграничена, защото определя докъде стига политическото послание и откъде започва институционалната отчетност. Говорителят е официалният глас на институцията – правителство, министерство, агенция. Той не „продава“ политика, а предава решения, обяснява процеси, отговаря на въпроси и носи отговорност за точността на информацията. Говорителят е част от държавната администрация, работи по правила, подлежи на контрол и е длъжен да бъде достъпен за медиите. Затова в САЩ, Великобритания, Германия или Франция говорителите излизат на редовни брифинги, където журналистите могат да задават остри въпроси, а институцията е длъжна да отговори. Говорителят е лице на прозрачността.

Пиарът – независимо дали е на политическа партия, министър или институция – има съвсем друга функция. Той е стратег на имиджа, чиято задача е да изгражда позитивен образ, да управлява репутационни рискове, да подготвя послания, да съветва политическото ръководство как да комуникира. Пиарът не е длъжен да отговаря на всички въпроси, не е задължително да бъде публичен, а често работи „зад кадър“. Той обслужва интересите на политическия субект, а не на обществото. В много държави пиарите дори не участват в брифинги – това е работа на говорителя, защото говорителят представлява институцията, а пиарът представлява политическото ръководство. В България това разграничение липсва.

В развитите демокрации тези роли не се смесват, защото смесването води до непрозрачност. Ако пиарът играе ролята на говорител, институцията започва да звучи като партия. Ако говорителят се държи като пиар, журналистите губят достъп до информация. Затова Белият дом има прессекретар, а президентът – отделен политически екип. "Даунинг стрийт" има правителствен говорител, а премиерът – свои комуникационни съветници. В Германия правителственият говорител е държавен служител, а партийните пиари работят за партиите.

Това разграничение е ключово за демокрацията: говорителят гарантира прозрачност, пиарът гарантира политическа стратегия. Когато двете роли се смесват, обществото губи яснота кой говори – институцията или партията. А сливането на партията с държавата е един от белезите на тоталитаризма.

Резултатът

Премиерът Радев съобщава при първото си посещение в Брюксел, че ЕС е размразил 370 милиона евро по плана за възстановяване и устойчивост на България, които бяха блокирани заради липсата на комисия за борба с корупцията. На другия ден научаваме, че всъщност средствата още не са размразени, а ще бъдат, когато комисията бъде създадена, тоест - приетото от нея законодателство бъде прието на второ четене и не само прието, но и приложено. 

Това ще рече, че изявлението на Радев на пресконференцията с председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен в Брюксел на 28 май 2026 г. е дезинформация. Има още път до отблокирането на парѝте и когато той бъде изминат, правителството ще има основание да се хвали. Процедурата за „размразяване“ на блокирани средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) не се изчерпва само с решение на Европейската комисия. Тази процедура е многостепенна и включва задължително оценка на Комисията, становище на Икономическия и финансов комитет и формално изпълнително решение на Съвета на ЕС, който има последната дума дали дадена държава ще получи плащане. 

Ако Радев имаше истински говорител и пътуваше с него, или ако благоволеше да отговаря на въпросите на акредитираните български журналисти, тази дезинформация нямаше да бъде възможна. Нямаше да бъде възможно и с един ден закъснение България за разбере това, за което Урсула фон дер Лайен го е предупредила в Брюксел - че Комисията започва процедура за свръхдефицит срещу страната ни.

Ако това е промяната, която ни носи "Прогресивна България", тя определено е промяна към по-лошо. Удобното парламентарно мнозинство не е картбланш да лъжеш или да премълчаваш. То предполага пропорционална на властта ти отговорност. При всички укори, които можем да имаме към Бойко Борисов, трябва да му признаем, че той поне не се криеше от медиите и сам си беше говорител. Поне до някое време.

С досегашната си комуникационна политика "Прогресивна България" показва неуважение към цялото общество, включително - към своите избиратели. Тя високомерно си присвоява привилегията да избира дали да им говори, кога и как да го прави и изглежда не се чувства длъжна да им отговаря на въпросите. Това поведение се разминава с базисни демократични изисквания и практики.

То напомня разбиране за властта от времена, които джен зи поколението (чийто протест проправи пътя на ПБ към властта) не помни, но по-старите като мене не могат да забравят - на еднопосочната, избирателна, пропагандна комуникация, която в крайна сметка издълба пропаст между управляващи и управлявани, пропаст, в която режимът се срути.