Скъпи братя и сестри от Република Северна Македония,

Вие винаги ще имате твърдо "да" от България за членство в ЕС. Югославия обаче винаги ще има твърдо "не". Ако искате да влезете в ЕС първо трябва да излезете от Югославия.

Това не е заяждане, а споделяне на опит, каквото задължение имаме по договора за добросъседство с вас. Когато рухна комунизмът и ние дълго време се опитвахме хем да си останем в СССР, хем да влезем евентуално в ЕС. Мина време, разбрахме, че това е невъзможно, дадохме гаранции - с дела, а не с декларации -  че излизаме от СССР и чак тогава започнахме преговори с ЕС. Затваряхме съветски реактори, отваряхме небето си за натовски самолети и т.н.

Да излезете от Югославия за вас означава да помирите настоящата си македонска идентичност с българската идентичност на вашите предци. Да, не е лесно, нужно е време.

Но не е коректно да ни обвинявате в нетърпение и недоброжелателност. В крайна сметка близо 30 години ние плътно ви подкрепяме независимо, че според вас все още сме татари, фашисти и окупатори. Плътна подкрепа - от момента, в който първи ви признахме като държава до момента на вашето членство в НАТО, за което имаме основна заслуга. Запънахме се чак като дойде време за преговори с ЕС.

Като стана дума за членство в НАТО ние навремето толкова искахме хем да сме в СССР, хем в ЕС, че дори се надявахме ако може изобщо да не влизаме в НАТО. А само в ЕС. Дълъг път сме извървели, както се вижда.

Всъщност ние още вървим по пътя. Ще е пресилено да се твърди, че вече сме напълно извън СССР - ако схващаме СССР като влияние на Москва. Една голяма част от българските политици официално твърдят, че ние сме не част от Запада, каквато би трябвало да бъдем според договорите, които сме подписали, а мост между Русия и Запада. И докато говорят това официално те задкулисно обслужват Москва - по енергийни теми, по теми, свързани със сигурността и т.н.

В главите на немалка част от българските граждани все още гърми залпът на "Аврора". И те възторжено се кланят пред многобройните паметници на съветската армия, които все още са по централните площади на нашите градове, а не в музеите.

Разликата с вас е, че все пак според по-голямата част от българското обществено мнение България трябва да е твърдо част от Запада. А за обслужването на Москва нашите политици губят рейтинг. Докато у вас обслужването на Югославия - което пак си е обслужване на Москва всъщност - се приема с възторг и патриотизъм.

Основните критики към нашите политици по казуса със Северна Македония, например, са не толкова за това, че ви отказват зелена светлина, за да започнете преговори с ЕС. А за това, че с този си отказ те - волно или неволно - пак обслужват Москва.

От друга страна обаче ако вкараме в ЕС настоящите си неразрешени противоречия, то Москва ще бъде обслужена още по-добре. Единствената възможност да не обслужим Москва по казуса със Северна Македония е вие да излезете най-после от Югославия.

Решение има. Трябва да приемем, че ние сме един народ, който живее в две държави, без тези държави да имат каквито и да било претенции една към друга. Просто това е реалността и трябва да се придържаме към нея. Това няма да е прецедент, има много такива примери по света.

Ясно е, че за подобна промяна във вашето мислене е необходимо време. Съзнаваме, че комунистическа България също има сериозна вина за вашето настоящо мислене и настоящите ни недотам добри отношения.

Комунистическа България обаче не беше България. Беше си Москва. Отвсякъде. Ни повече, ни по-малко. В целия й блясък. Въпреки всичките ни русофилски недостатъци все пак днешна България е доста по-различна.

И вие ще трябва да се промените. Разбира се бихте могли да си останете и в Югославия. Но за всички, и най-вече за вас, ще бъде по-добре ако изберете промяната. Може да разчитате на подкрепа - най-вече от България - ако промяната се случи. Или поне започне да се случва.