Вместо да спори със Северна Македония за историята България трябва да поиска специлна преговорна глава, в която да бъдат записани условия, без изпълнението на които Скопие да не може да се присъдеини към ЕС. Това каза пред Дарик радио бившият премиер Иван Костов. Според него такъв вариант би бил по-приемлив за настоящите политици в Скопие, а ще е и гаранция, че ще бъде спазвано който и да дойде на власт.

Костов препоръча България да засили дипломатическата си активност в ЕС с "ясни аргументи на основата на европейските принципи". Той даде за пример Дания, Норвегия, Естония и Финландия, които също имат обща история, но гражданите им се самоидентифицират като представители на различни нации.

"Страните - членки на ЕС са в състояние да разберат, че проблемът е техен, защото не могат да приемат за член страна с такива огромни дефицити", каза Костов, имайки предвид зависимостите на Северна Македония, наследени от комунистическото минало в рамките на бивша Югославия.

И допълни:

"Каквито и договори да се подпишат, в Македония няма да бъдат положени съответните усилия те да се изпълняват".

Костов даде за пример нашия прегoвoрен процес с ЕС.

"Първо се поиска да се реформираме и след това да бъдем приети. Ние почти всичко изпълнихме, нещичко не изпълнихме и затова ни наблюдават вече 13 години", коментира Костов.

Според него изключително важно е да се стартират инфраструктурните проекти - Коридор №8 и ж.п. линията между двете държави и факта, че до този момент това не се е случило е едно от доказателствата, че Скопие не разбира добросъседството така, както то се разбира в европейските страни.

Като министър-председател през 1997 г. Костов, заедно с колегата си Любчо Георгиевски подписаха в София Съвместна декларация, с която бе открита реална възможност за решаване на спорните проблеми и нормализацията на отношенията.

На 17 ноември ще се проведе Съвет по общи въпроси на ЕС, на който трябва да се вземе решението за евентуалното начало на преговорите на Северна Македония.