Article_top

Проф. Николай Генов е международно известен социолог. Завършил е докторантура в Лайпциг. Бил е гост-изследовател и гост-професор в университети в Берлин, Билефелд, Бъркли, Варшава, Лунд,  Москва, Рим, Сеул и другаде. Автор е на повече от 350 научни публикации в 28 страни. През последните пет години е публикувал монографиите Global Trends in Eastern Europe (Routledge, 2016), Challenges of Individualization (Palgrave Macmillan, 2018)  и „За социологията“ ( Изток-Запад, 2019). Бил е вицепрезидент на Международния съвет за социални науки (Париж). 

Последното му работно място е в Свободния университет в Берлин.

Проф. Генов, как коронакризата променя обществата в Европа? 

Промените са съществени и трайни. За няколко месеца станаха очевидни проблеми, които бяха отминавани десетилетия наред. Това важи най-напред за организационната, материалната и кадровата подготовка за справяне с тежки епидемии. Изведнъж се оказа, че микроскопичен феномен на границата между живата и неживата природа разтърси европейските общества и най-силно най-богатите и организираните между тях. Тази травма ще се помни като чумното време на XXI век. Поуките от него ще се осмислят сериозно, ще се вземат стратегически решения за инфраструктурното и кадровото осигуряване на здравеопазването в европейските страни и в Европейския съюз. Според мен Съюзът ще изгради структура, която ще поеме част от тези дейности. Досега те бяха в суверенитета на членовете на Европейския съюз.

Поуките и промените ще засегнат и други области на стратегическо планиране и действие. Стана ясно, че в световното разделение на труда далеч не всичко е така благоприятно за Европа, както често се представя. Европа отдавна не е най-ефективната работилница в света, не е и най-продуктивната изследователска лаборатория. COVID-19 показа нагледно изоставането на Европа от организационните, научните и технологичните постижения на Източна Азия. Регионът даде пример за това, колко е важна масовата организационна култура за преодоляването на критични ситуации. 

Казано кратко, кризата, породена от COVID-19, наложи преосмисляне на европейските и световните реалности и осъзнаване на сложните нерешени задачи в развитието на Европейския съюз и на Европейския континент. Ефектът от това преосмисляне ще е дългосрочен.

Как се отразява пандемията на готовността за солидарност в многоликата европейска общност?

В началото на пандемията бях склонен да мисля, че страните членки на Европейския съюз и той самият са на път да повторят своята реакция на предизвикателствата в кризисната ситуация през 2008-2009 г. Тогава Съюзът не намери възможности да подготви и осъществи обща политика за справяне с кризата. Всяка страна от ЕС разви и приложи своя национална антикризисна политика. Без никакви консултации Великобритания взе свое решение да намали курса на лирата. Германия хвърли огромни средства в подкрепа на своята автомобилна индустрия. Ръководството на Националната банка на Полша заложи на бързо набиране на евтини кредити на финансовите пазари. Диагнозата на ситуацията беше за дезорганизираност и безогледно преследване на корпоративен и национален интерес. От тази показна липса на европейска солидарност загубиха всички. 

Поуки бяха извлечени. След първото стъписване пред пандемията и девиантното поведение на някои средноевропейски държави, които без консултации затвориха границите си, настъпи момент на отрезвяване и търсене на общия интерес, за да се провежда обща пилитика. Тя постепенно заработи в снабдяването – отначало със средства за лична защита, а накрая и в обща политика за радикално справяне с пандемията чрез закупуване и разпределяне на ваксина срещу коронавируса от Европейския съюз.

Най-съществен феномен обаче е засилващата се готовност да се коригират конституционните постановки за национален суверенитет върху управлението на здравеопазването. Промените в тази област ще станат вероятно елемент от задълбочаването на икономическата, политическата и ценностно-нормативната интеграция на страните от Съюза. Темата е твърде деликатна, аргументите против интеграцията са част от силните националистически тенденции. Тяхното утвърждаване би означавало нарастване на вероятността за разпадане на Съюза.  

Какво е според вас въздействието от карантината и ограниченията върху големите социални групи?

Първата най-засегната група несъмнено е медицинският персонал. Веднага ще кажете, че това не е голяма социална група... Наистина, такава е масовата представа. А действителността в развитите страни, към които бавно се приближава България, вече е много различна от времето, когато селяните и индустриалните работници бяха големите групи. В Германия в селското стопанство са заети 616 хиляди души, а в индустрията – 5.5 милиона. А приеманата често за „малка“ социална група на заетите в здравеопазването достига вече 4.9 милиона души. Това е една от най-големите и бързо нарастващи социални групи в обществата, доминирани от услугите. И именно медицинският персонал носи главната тежест на битката с пандемията. Други големи и силно засегати от пандемията социални групи са заетите в системата на образованието, туризма, хотелиерството, ресторантьорството, развлеченията и други подобни от сферата на услугите. Картината в България е подобна.

В Германия се видяха колективно недоволство, протести и масови събирания, зад които надничат и националистически движения. Какво акумулира тези мотиви за протест?

Преди няколко дни разговарях с мои словенски приятели. Бяха смутени от новини от Германия. За тях – впрочем, това са добре информирани млади хора – беше непонятно защо хората в Дания се самоопределят като щастливи, а в Германия самооценката е различна. Да оставим настрана щастливите датчани и да погледнем по-внимателно обществото в обединена Германия. Бих отишъл далеч, ако тръгна от травмите на войната и следвоенното разделяне на страната. Тя е обединена вече 30 години и нейните граждани живеят в добре уредено и благоденстващо демократично общество. Не само за мигрантите от Сирия, но и за много европейци това е приблизително идеално уреденото общество. 

Показах обаче на словенските приятели данни от голямо немско изследване на 2000 заети за удовлетвореността им от условията на труд. Половината от интервюираните са неудовлетворени главно от монотонността на тяхната високоинтензивна трудова дейност. Искат гъвкавост при поставяне на задачите на работното място и възможности за изява в самостоятелни решения и действия. И в същото време оценяват много високо стабилността на националната икономическа и политическа организация и стабилността на работните места след последните промени в законодателството. Разликата в двете оценки е много сериозна дилема, която поражда силни напрежения в ориентацията и поведението на отделния човек.

А за да бъде картината по-пълна, заетите в Германия масово се боят, че бъдещите им пенсии силно ще се отличават по възможностите за потребление, които осигуряват сегашните им заплати или доходите на днешните пенсионери. И не по-малко важно: не само германците, но и повечето западноевропейци са силно неудовлетворени от начините, по които функционира демокрацията в техните страни.

Споменавам само няколко от причините за натрупваната отдавна неудовлетвореност на германците от тяхното всекидневие и житейски перспективи. Без такива детайли не може да се разбере защо хората в благоденстваща Германия дават подкрепа на различни форми на протест, които изненадват дори млади хора от отлично организираната и благоденстваща Словения. 

Кои са големите предизвикателства пред европейската общност в близко бъдеще?

Добре задавате въпроса. Да, Европейският съюз има сериозни трудности в справянето с предизвикателствата в икономиката, политиката и в утвърждаването на общи европейски ценности. Причините за тези трудности са много, но има един основен фактор и той е в самата европейска общност. Казано накратко, все още е неясно дали Европейският съюз ще продължи да функционира като съжителство на две дузини бракове по сметка, или ще съумее наистина да се утвърди като общност. Това означава да се надстрои общият пазар с призната легитимност на политическата интеграция и на принадлежността на отделните човешки индивиди към това икономически и политически интегрирано тяло.

Сега истината е проста. Баварецът дефинира своята идентичност чрез принадлежност към родното място, към региона си в Бавария, към Бавария, към Германия и някъде накрая, ако изобщо, към Европа, визирайки Европейския съюз. Това е масова ситуация, която поражда и възпроизвежда несигурност за способността на Европейския съюз да се справя с предизвикателствата на близкото и по-далечното бъдеще. А то е пълно с екзистенциално важни неизвестности. Ще съумее ли да се утвърди Съюзът в безпощадната конкуренция в областта на изследвания и внедряване.

Ако погледнете статистиката на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), ще видите, че в течение само на последните едно-две десетилетия световните водещи европейски фирми година след година отстъпват позиции на източноазиатските компании. Последствията са предвидими. Компаниите в Източна Азия имат нужда от иновации, науката и висшето образование в Източна Азия успява да осигури интелектуалните условия за стремително обновяване на производството и услугите в региона. Това развитие не е обещаващо за Европа. Начините, по които европейските и източноазиатските общества се справиха и се справят с пандемията от COVID-19, може да подскаже някои възможни резултати.

Идва ли краят на глобализма такъв, какъвто го познавахме допреди коронакризата?

Ще трябва да върна лентата назад. Голямата промяна в идеята и практиката на глобализма започна с голямата депресия от 2008-2009 г. Всички идеологеми за глобалния свободен пазар, за глобално утвърждаване на демокрацията, за формирането на глобално съзнание на основата на принципите на либерализма получиха тежки поражения след емблематичния фалит на „Лемън брадърс“ в началото на кризата. Но голяма част от постулатите на либералния глобализъм бяха поставени под съмнение още преди нея. Големи бяха надеждите, че присъединяването на Китай към Световната организация за търговия ще постави веднъж завинаги протекционистките пречки и държавното манипулиране на валутните курсове рязко ще разшири периметъра на международната търговска легитимност. Събитията взеха обаче друга посока.

Китай разви толкова бързо мощна икономика, че не той, а конкурентите му бяха принудени да слагат спирачки на своите проекти за използване на глобалния пазар без мита и такси. Ръководството на страната продължи политиката на държавни субсидии за размекването на китайския политически режим с лозунги за демокрация и демократизиране. Конкурентите на Китай трябваше да преглътнат очевидни примери на икономическа организационна ефективност на китайската система на управление. Начинът, по който китайската държавна организация се справи с кризата на коронавируса, постави под въпрос множество идеологеми на либералния глобализъм. Не друг, а Франсис Фукуяма формулира радикална теза за неспособността на либералния глобалимзъм да решава проблемите на глобализацията. 

Какви ще бъдат следващите ходове на основните играчи на глобалната шахматна дъска – САЩ, Русия, Китай, политическото джудже Европейски съюз?

Това е продължението на предишния въпрос. „Ходовете“ на всички играчи ще бъдат определяни не само и дори не толкова от логиката на „играта“ между тях. Самата логика на техните взаимодействия ще се определят от собствените трендове на продължаващата глобализация. Това означава, че множество големи и малки, икономически и политически силни и слаби играчи ще търсят активни и агресивни способи за рационално приспособяване към бързо променящи се условия на международна конкуренция. Вероятно все по-често ще чуваме рефрена „някой чупи рекорда, някой пада зад борда“. 

Повсеместното рационализиране на всички сфери на дейност ще взема жертви. Много страшно би било, ако станат жертви на екстремно рационализиран термоядрен конфликт. А на равнището на ориентациите, решенията и действията на човешкия индивид ни очаква непрекъснато сблъскване между градивни и разрушителни тенденции в противоречивото рационализиране и индивидуализиране. Но това е тема за друго интервю.

 

Проф. Николай Генов е международно известен социолог. Завършил е докторантура в Лайпциг. Бил е гост-изследовател и гост-професор в университети в Берлин, Билефелд, Бъркли, Варшава, Лунд,  Москва, Рим, Сеул и другаде. Автор е на повече от 350 научни публикации в 28 страни. През последните пет години е публикувал монографиите Global Trends in Eastern Europe (Routledge, 2016), Challenges of Individualization (Palgrave Macmillan, 2018)  и „За социологията“ ( Изток-Запад, 2019). Бил е вицепрезидент на Международния съвет за социални науки (Париж). 

Последното му работно място е в Свободния университет в Берлин.

Проф. Генов, как коронакризата променя обществата в Европа? 

Промените са съществени и трайни. За няколко месеца станаха очевидни проблеми, които бяха отминавани десетилетия наред. Това важи най-напред за организационната, материалната и кадровата подготовка за справяне с тежки епидемии. Изведнъж се оказа, че микроскопичен феномен на границата между живата и неживата природа разтърси европейските общества и най-силно най-богатите и организираните между тях. Тази травма ще се помни като чумното време на XXI век. Поуките от него ще се осмислят сериозно, ще се вземат стратегически решения за инфраструктурното и кадровото осигуряване на здравеопазването в европейските страни и в Европейския съюз. Според мен Съюзът ще изгради структура, която ще поеме част от тези дейности. Досега те бяха в суверенитета на членовете на Европейския съюз.

Поуките и промените ще засегнат и други области на стратегическо планиране и действие. Стана ясно, че в световното разделение на труда далеч не всичко е така благоприятно за Европа, както често се представя. Европа отдавна не е най-ефективната работилница в света, не е и най-продуктивната изследователска лаборатория. COVID-19 показа нагледно изоставането на Европа от организационните, научните и технологичните постижения на Източна Азия. Регионът даде пример за това, колко е важна масовата организационна култура за преодоляването на критични ситуации. 

Казано кратко, кризата, породена от COVID-19, наложи преосмисляне на европейските и световните реалности и осъзнаване на сложните нерешени задачи в развитието на Европейския съюз и на Европейския континент. Ефектът от това преосмисляне ще е дългосрочен.

Как се отразява пандемията на готовността за солидарност в многоликата европейска общност?

В началото на пандемията бях склонен да мисля, че страните членки на Европейския съюз и той самият са на път да повторят своята реакция на предизвикателствата в кризисната ситуация през 2008-2009 г. Тогава Съюзът не намери възможности да подготви и осъществи обща политика за справяне с кризата. Всяка страна от ЕС разви и приложи своя национална антикризисна политика. Без никакви консултации Великобритания взе свое решение да намали курса на лирата. Германия хвърли огромни средства в подкрепа на своята автомобилна индустрия. Ръководството на Националната банка на Полша заложи на бързо набиране на евтини кредити на финансовите пазари. Диагнозата на ситуацията беше за дезорганизираност и безогледно преследване на корпоративен и национален интерес. От тази показна липса на европейска солидарност загубиха всички. 

Поуки бяха извлечени. След първото стъписване пред пандемията и девиантното поведение на някои средноевропейски държави, които без консултации затвориха границите си, настъпи момент на отрезвяване и търсене на общия интерес, за да се провежда обща пилитика. Тя постепенно заработи в снабдяването – отначало със средства за лична защита, а накрая и в обща политика за радикално справяне с пандемията чрез закупуване и разпределяне на ваксина срещу коронавируса от Европейския съюз.

Най-съществен феномен обаче е засилващата се готовност да се коригират конституционните постановки за национален суверенитет върху управлението на здравеопазването. Промените в тази област ще станат вероятно елемент от задълбочаването на икономическата, политическата и ценностно-нормативната интеграция на страните от Съюза. Темата е твърде деликатна, аргументите против интеграцията са част от силните националистически тенденции. Тяхното утвърждаване би означавало нарастване на вероятността за разпадане на Съюза.  

Какво е според вас въздействието от карантината и ограниченията върху големите социални групи?

Първата най-засегната група несъмнено е медицинският персонал. Веднага ще кажете, че това не е голяма социална група... Наистина, такава е масовата представа. А действителността в развитите страни, към които бавно се приближава България, вече е много различна от времето, когато селяните и индустриалните работници бяха големите групи. В Германия в селското стопанство са заети 616 хиляди души, а в индустрията – 5.5 милиона. А приеманата често за „малка“ социална група на заетите в здравеопазването достига вече 4.9 милиона души. Това е една от най-големите и бързо нарастващи социални групи в обществата, доминирани от услугите. И именно медицинският персонал носи главната тежест на битката с пандемията. Други големи и силно засегати от пандемията социални групи са заетите в системата на образованието, туризма, хотелиерството, ресторантьорството, развлеченията и други подобни от сферата на услугите. Картината в България е подобна.

В Германия се видяха колективно недоволство, протести и масови събирания, зад които надничат и националистически движения. Какво акумулира тези мотиви за протест?

Преди няколко дни разговарях с мои словенски приятели. Бяха смутени от новини от Германия. За тях – впрочем, това са добре информирани млади хора – беше непонятно защо хората в Дания се самоопределят като щастливи, а в Германия самооценката е различна. Да оставим настрана щастливите датчани и да погледнем по-внимателно обществото в обединена Германия. Бих отишъл далеч, ако тръгна от травмите на войната и следвоенното разделяне на страната. Тя е обединена вече 30 години и нейните граждани живеят в добре уредено и благоденстващо демократично общество. Не само за мигрантите от Сирия, но и за много европейци това е приблизително идеално уреденото общество. 

Показах обаче на словенските приятели данни от голямо немско изследване на 2000 заети за удовлетвореността им от условията на труд. Половината от интервюираните са неудовлетворени главно от монотонността на тяхната високоинтензивна трудова дейност. Искат гъвкавост при поставяне на задачите на работното място и възможности за изява в самостоятелни решения и действия. И в същото време оценяват много високо стабилността на националната икономическа и политическа организация и стабилността на работните места след последните промени в законодателството. Разликата в двете оценки е много сериозна дилема, която поражда силни напрежения в ориентацията и поведението на отделния човек.

А за да бъде картината по-пълна, заетите в Германия масово се боят, че бъдещите им пенсии силно ще се отличават по възможностите за потребление, които осигуряват сегашните им заплати или доходите на днешните пенсионери. И не по-малко важно: не само германците, но и повечето западноевропейци са силно неудовлетворени от начините, по които функционира демокрацията в техните страни.

Споменавам само няколко от причините за натрупваната отдавна неудовлетвореност на германците от тяхното всекидневие и житейски перспективи. Без такива детайли не може да се разбере защо хората в благоденстваща Германия дават подкрепа на различни форми на протест, които изненадват дори млади хора от отлично организираната и благоденстваща Словения. 

Кои са големите предизвикателства пред европейската общност в близко бъдеще?

Добре задавате въпроса. Да, Европейският съюз има сериозни трудности в справянето с предизвикателствата в икономиката, политиката и в утвърждаването на общи европейски ценности. Причините за тези трудности са много, но има един основен фактор и той е в самата европейска общност. Казано накратко, все още е неясно дали Европейският съюз ще продължи да функционира като съжителство на две дузини бракове по сметка, или ще съумее наистина да се утвърди като общност. Това означава да се надстрои общият пазар с призната легитимност на политическата интеграция и на принадлежността на отделните човешки индивиди към това икономически и политически интегрирано тяло.

Сега истината е проста. Баварецът дефинира своята идентичност чрез принадлежност към родното място, към региона си в Бавария, към Бавария, към Германия и някъде накрая, ако изобщо, към Европа, визирайки Европейския съюз. Това е масова ситуация, която поражда и възпроизвежда несигурност за способността на Европейския съюз да се справя с предизвикателствата на близкото и по-далечното бъдеще. А то е пълно с екзистенциално важни неизвестности. Ще съумее ли да се утвърди Съюзът в безпощадната конкуренция в областта на изследвания и внедряване.

Ако погледнете статистиката на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), ще видите, че в течение само на последните едно-две десетилетия световните водещи европейски фирми година след година отстъпват позиции на източноазиатските компании. Последствията са предвидими. Компаниите в Източна Азия имат нужда от иновации, науката и висшето образование в Източна Азия успява да осигури интелектуалните условия за стремително обновяване на производството и услугите в региона. Това развитие не е обещаващо за Европа. Начините, по които европейските и източноазиатските общества се справиха и се справят с пандемията от COVID-19, може да подскаже някои възможни резултати.

Идва ли краят на глобализма такъв, какъвто го познавахме допреди коронакризата?

Ще трябва да върна лентата назад. Голямата промяна в идеята и практиката на глобализма започна с голямата депресия от 2008-2009 г. Всички идеологеми за глобалния свободен пазар, за глобално утвърждаване на демокрацията, за формирането на глобално съзнание на основата на принципите на либерализма получиха тежки поражения след емблематичния фалит на „Лемън брадърс“ в началото на кризата. Но голяма част от постулатите на либералния глобализъм бяха поставени под съмнение още преди нея. Големи бяха надеждите, че присъединяването на Китай към Световната организация за търговия ще постави веднъж завинаги протекционистките пречки и държавното манипулиране на валутните курсове рязко ще разшири периметъра на международната търговска легитимност. Събитията взеха обаче друга посока.

Китай разви толкова бързо мощна икономика, че не той, а конкурентите му бяха принудени да слагат спирачки на своите проекти за използване на глобалния пазар без мита и такси. Ръководството на страната продължи политиката на държавни субсидии за размекването на китайския политически режим с лозунги за демокрация и демократизиране. Конкурентите на Китай трябваше да преглътнат очевидни примери на икономическа организационна ефективност на китайската система на управление. Начинът, по който китайската държавна организация се справи с кризата на коронавируса, постави под въпрос множество идеологеми на либералния глобализъм. Не друг, а Франсис Фукуяма формулира радикална теза за неспособността на либералния глобалимзъм да решава проблемите на глобализацията. 

Какви ще бъдат следващите ходове на основните играчи на глобалната шахматна дъска – САЩ, Русия, Китай, политическото джудже Европейски съюз?

Това е продължението на предишния въпрос. „Ходовете“ на всички играчи ще бъдат определяни не само и дори не толкова от логиката на „играта“ между тях. Самата логика на техните взаимодействия ще се определят от собствените трендове на продължаващата глобализация. Това означава, че множество големи и малки, икономически и политически силни и слаби играчи ще търсят активни и агресивни способи за рационално приспособяване към бързо променящи се условия на международна конкуренция. Вероятно все по-често ще чуваме рефрена „някой чупи рекорда, някой пада зад борда“. 

Повсеместното рационализиране на всички сфери на дейност ще взема жертви. Много страшно би било, ако станат жертви на екстремно рационализиран термоядрен конфликт. А на равнището на ориентациите, решенията и действията на човешкия индивид ни очаква непрекъснато сблъскване между градивни и разрушителни тенденции в противоречивото рационализиране и индивидуализиране. Но това е тема за друго интервю.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията