Големият проблем на българската образователна система - не гарантира равен достъп на учениците. Нещо повече - неравенството в образователните възможности в България е най-голямото в региона на Европа и Централна Азия и ЕС. Този мрачен извод фигурира в доклад на Световната банка, озаглавен "Как България може да подобри образователната си система" и се базира на сравнителен анализ на резултатите от PISA 2012 г.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 1990-те години като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Началото е поставено през 2000 г., когато е осъществен първият етап на проекта – PISA 2000. В него се включват 43 държави. PISA се провежда през периоди от три години: през 2000, 2003, 2006, 2009, 2012 и 2015 г. Оценяването обхваща три познавателни области: четене, математика и природни науки. Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени относително по-общо.  Повече от 1 милион 15-годишни ученици от цял свят са се включили в програмата до днес. 

Функционално неграмотни

Резултатите на българските ученици не са особено добри. България взема 439 точки, при положение, че водачът в класацията Шанхай-Китай е с 613 точки. Нашите ученици се представят по-добре при задачи, свръзани с пространство и форма, както и по алгебра, и не толкова при задачи, свързани с данни и статистика. Когато четат (такъв беше изпитът през 2009 г.) те разбират по-добре цял текст, отколкото накъсан - т.е. текст, в който има списъци, графики или диаграми.Според данните за 2012 г. около 44% от 15-годишните ученици в България са получили точки под ниво 2 по математика, което означава, че те не са в състояние да разбират и решават прости математически задачи. Картината е подобна и при четенето: около 39 % от българските ученици се определят като функционално неграмотни по четене. Според експертите от Световната банка резултатите са под очакванията като се има предвид равнището на публични разходи на един ученик у нас. Тук отново опираме до темата за нереформираната система. Представянето на България е по-лошо и с оглед на доходите в страната. Липсва значимо движение нагоре спрямо 2000 г. Реформите в Турция и Полша водят до подобряване на резултатите на техните ученици съответно с 30 и 40 точки. България трябва да има скок с 60 точки, за да стигне средното ниво на ОИСР, отчитат в доклада.

Неравенството

Слабите резултати са обвързани с неравенството, заложено в нашето средното образование, показват данните на Световната банка. Между представянето на учениците от селсите райони и от градските има огромни разлики. Същото се отнася и до дисбаланса в учебните познания между езиковите малцинства и учениците, говорещи български.

Резултатът на учениците, които живеят в градски райони, е с 90 точки по-висок (или повече от две години училищно обучение) в сравнение с този на учениците от селските райони. Неравенство съществува и при езиковите малцинства: учениците, които говорят български език, имат по-високи резултати (които се равняват на три години повече училищно обучение по четене и две години повече по математика и природни науки), отколкото учениците, които общуват в дома си на език, различен от българския. 

Характеристиките на съучениците и обособяването на училищата според способностите на учениците в тях са основните движещи сили, определящи резултатите на българската образователна система. Това означава, че точките, които едно дете получава на теста PISA, зависят повече от особеностите на неговите съученици, отколкото от неговите индивидуални отличителни черти. 

Така е, защото системата „сортира“ учениците по училища, в които вече учат други ученици със сходен социално-икономически статус. Това нарежда България сред държавите с най-силно стратифицирани образователни системи сред всички страни, участващи в PISA.

Неравенството в резултатите на различните видове училища е голямо и се усилва от ранното насочване на учениците в различен тип училища. В България учениците се насочват или към общообразователна профилирана подготовка, или към професионална подготовка след полагането след 7-ми клас на 13-годишна възраст. Последствието от това е, че повечето ученици в общообразователните профилирани училища, където има много малък дял деца в неравностойно положение, се представят доста добре. Те идват основно от семейства с по-висок социално-икономически статус и общуват със също толкова привилегировани връстници. На практика обаче профилирането и разделянето започва много по-рано - още в първи клас или след 4-ти. В много училища бъдещите първокласници трябва да държат тест за прием. 

По-голямата част от 15-годишните обаче учат в по-зле представящите се професионални и общообразователни непрофилирани училища. Анализът на разликата в образователните постижения между учениците в двата вида училища показва, че социално-икономическият статус и вътрешно-груповите влияние (съучениците) обясняват повечето от разликите в резултатите при слабо, средно и добре представящите се ученици, твърдят експертите на Световната банка.

Въведената през 2007 г. училищна автономия не е довела до качествена промяна на резултатите.

Препоръките

1. Да се отложи за по-горни класове насочването на учениците в различните видове училища, тъй като това води до стратификация на училищата, без да носи полза за образователната система.
В училищата се концентрират ученици със сходен социално-икономически статус, националният изпит в 7-и клас на практика “сортира” учениците не по знания, а по социален статус. Вследствие на това учениците в неравностойно положение не само страдат от собственото си положение, но и са наказани допълнително от системата, като ги принуждава да взаимодействат само с връстници в подобна ситуация. Ето защо прилагането на адекватни механизми като насочването на ученици в различни образователни пътеки в края на задължителното образование (на 16 години) може да повиши цялостното качество на образованието на учениците, без да се намаляват средните резултати.

2.Да продължат усилията за повишаване качеството на образователните ресурси, за да се гарантира, че всички ученици учат в среда, в която са налице необходимите книги, лабораторно оборудване и технологични ресурси.
Мерките в тази насока включват по-добро обезпечаване с лабораторно оборудване, компютри и софтуер, библиотечни материали, учебни материали и/или обновяване на сградите и прилежащите територии.

3.Да се удължи продължителността на предучилищното образование за учениците в най-неравностойно положение, тъй като анализът показва, че то е особено полезно за тези деца.
Според направените проучвания предучилищното образование трябва да е най-малко две години. Само така ще има реално повишаване на резултатите на учениците. В момента оценките от изпитите показват, че учениците, които не говорят български език в семействата си, имат най-малко шансове да преуспеят. Ако обаче това се преодолее, успехът им ще може да се повиши съответно с между 10 и 19 точки. 

4. Да се използва опитът на успешните училища с цел да се подобрят механизмите на отчетност за училищата в страната, особено в селските райони.
Необходимо е да се разбере още по-добре: защо реформите в образованието, свързани с училищната автономия, не функционират според очакванията. Защо реформите са по-успешни в градските райони и защо резултатите от оценяването PISA са повлияни положително от по-голямата автономия при управлението на училищните ресурси, но не и от по-голямата автономия при разработването на учебната програма и оценяването.
Използването на поуките от опита на успешните учебни заведения може да помогне на българското правителство да увеличи въздействието на реформите в селските райони през следващите години.

5.Да се направи преоценка на учебната програма и на рамката за оценяване с цел по-добро хармонизиране на обучението на учениците и приетите национални цели.
Резултатите от анализа на резултатите от PISA 2012 разкриват големи разлики (в сравнение с други държави) в уменията по четене и математика.

6. Ролята на дисциплината. Анализът показва, че там, където учебните занятия се провеждат при по-добра дисциплина и при по-малко смущения сред учениците, резултатите са по-добри и влияят на крайното представяне за PISA.
Държавата може да използва методи за наблюдение на учебните занятия и да въведе добри практики за управление на провеждането на учебните занятия. Може да се реализират програми за усъвършенстване уменията на педагозите с цел подобряване на техниките им за овладяване на класовете, което би довело до бързо подобрение на качеството на образованието.