Едно скъпо струващо "удоволствие"

Изглежда като азбучна истина, че при епидемия първата стъпка е ограничаването на разпространението на заразата – чрез тестване и идентифициране на инфектираните и чрез проследяване на контактните лица и тяхното изолиране.

В българския вариант обаче, особено в постлятната фаза на коронавирусната епидемия, голямото съсредоточаване беше върху болниците – откриването на нови легла основно, фургони пред лечебните заведения, откриване и закриване на координационни центрове, купуването на сериозни количества медикаменти от държавата, някои от които с доста спорни характеристики според Световната здравна организация (СЗО) като ремдесивира и хлорохина.

През септември РЗИ-тата вече изнемогваха и карантинирането се бавеше. На ниво тестване и самоизолация ситуацията беше (и е) оставена в голяма степен на личната преценка, финансови възможности, самодисциплина и самосъзнание.

Едва на 26 ноември, или повече от 8 месеца след като бяха регистрирани първите случаи на коронавирусна инфекция на 8 март, се стигна до подписването на дългоочаквания анекс към Националния рамков договор, сключен между НЗОК и Българския лекарски съюз. С него общопрактикуващите лекари ще имат възможността да издават направление – вкл. и електронно – на пациенти с най-малко два симптома за COVID-19.

Лимити няма, а сумата, която ще бъде изплащана, е 60 лв.

Толкова плащаше и досега Националната здравноосигурителна каса, но по друг сценарий – или за извършени тестове от РЗИ-тата, които изследваха и изследват основно места с клъстърно разпространение като социални домове, домове за възрастни хора и т. н.

Другият вариант беше да се вземе направление от личния лекар за специалист, който издава направление за PCR тест – тази усложнена процедура, при която болният сее зараза на няколко пъти и на няколко места в съответното ДКЦ, или е в пълна невъзможност да извърви този дълъг бюрократичен път, защото всичко изисква време и сили, които пациентите с COVID-19 обикновено нямат.

Колко PCR теста е платила НЗОК

Според справка от НЗОК, предоставена на Клуб Z, за отчетения период от шест месеца от април (откогато се изплащат тестовете) до края на септември оттам са заплатили едва 27 757 PCR теста за 1 665 420 лв. (Тук не се включва сумата от 20 лв., която се плаща на лечебните заведения като част от клиничната пътека за COVID-19.)

„Към 31.10.2020 г. НЗОК е заплатила 27 757  бр. високоспециализирано медико-диагностично изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ на стойност 1 665 420 лв. Същите са назначавани както с „Направление за медико-диагностична дейност“ бл. МЗ-НЗОК № 4, издадени от изпълнители на СИМП по договор с НЗОК, така и с „Направление за медико-диагностична дейност“ бл. МЗ-НЗОК № 4а, издадени от служители на РЗИ“, уточняват от Националната здравноосигурителна каса.

В справката на разпределение по области до края на септември прави впечатление, че само в 13 области са извършени този тип изследвания, които са били плащани от касата.

Обяснението е, че в останалите 15 области тестовете поради липса на съответните лицензирани лаборатории са били поверени на Националната референтна лаборатория към Националния център по заразни и паразитни болести и други референтни лаборатории в страната.

„Ние работим материали за епиднадзора от 15 области и голяма част от болниците, които нямат PCR диагностика в София и в тези области”, обяснява към края на октомври по повод извършвания обем тестване в Националната референтна лаборатория директорът на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев.

В НЦЗПБ изработват средно по 350-400 теста дневно, като понякога стигат и до 600, уточнява професорът.

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев многократно е казвал, че около 1500-2000 теста се правят по линия на държавните лаборатории и Националния център по заразни и паразитни болести.

В някои области обаче все така няма лицензирана лаборатория. В четвъртък например дойде съобщение от Видин, че до две седмици ще заработи в МБАЛ "Св. Петка" лаборатория за PСR тестове. Досега най-близките места за това изследване са били в Монтана и Враца.

Лабораториите в страната, които правят PCR изследвания, са все повече. До средата на юли те са 32 на брой, към 12 октомври – 62, вече са 81 (според последния списък в заповедта на здравния министър от 25 ноември - № РД-01-676).

Според официалната статистика към 29 ноември са направени общо 964 461 теста.

С всичко изборено дотук е ясно, че дори и най-грубите сметки показват, че сериозната част от изследванията се правят в частни лаборатории, като доста скромна част от тях са покрити от НЗОК, т. е. са безплатни за заразния, контактния, болния. (Трябва да се уточни, че тенденциите в летните месеци бяха различни, като голяма част от тестовете се правеха заради изискването на гръцките власти за отрицателен PCR като условия да се мине границата. Така че в този период статистиката е поизкривена от тази линия на изследващи се, които логично би трябвало да си платят теста.)

Като цяло обаче високият процент на платени от гражданите тестове се комбинира с висока цена на предлагания продукт.

Пазарната цена

НЗОК плащаше (и отново ще плаща, но с по-улеснен достъп от страна на гражданите) по 60 лв. на тест, но без направление цената се движи от малко под 90 лв. до 125 лв. в частните лаборатории.

Преди дни точно управителят на касата проф. Петко Салчев в прав текст заяви, че доставната цена на PCR тестовете е между 17 и 25 лв.

„Касата изплаща PCR теста на цена 60 лева, а лабораториите имат право да определят своите цени. За мен тази цена, която и касата плаща, е висока. Цената, която изплаща касата на лабораториите, е договорена цена, а не реална. Това е договорено между касата и Българския лекарски съюз. Доставната цена е между 17 и 25 лева на един тест“, каза той по бТВ.

В тези рамки се движи и цената според договорите за доставка на PCR тестове, сключени на държавно ниво. През юли България например е подписала договор с корейската OSANG Healthcare Co. Ltd за доставка на 42 000 PCR теста на цена от $340 500 с транспорта. Или единичната цена на теста е около 13,4 лв. Тези тестове тогава отиват към Националния център по заразни и паразитни болести и към някои от държавните университетски лаборатории в страната.

„На пазара има много, много тестове. Тестът е двукомпонентен - тест за екстракция на РНК и за намножаване на тази РНК, за да се докаже дали тя е специфична. Има много широка гама от цени, въпрос е на политика на лабораторията“, разясняваше пред медии и зам.-шефката на НЦЗПБ проф. Ива Христова.

Публично собственикът на лабораториите „Цибалаб“ д-р Недялко Калъчев изчисляваше, че материална себестойност на един тест е между 30 и 50 лв., като тук се включват среда, двата тампона, изолация на РНК.

От лабораториите добавят и разходите за труд, амортизации, апаратура, косвените разходи и т.н.

Така или иначе надценката при средна цена на тест от около 100 лв. не е малка.

Предположенията, че 60 лв., които плащаше и ще продължи да плаща НЗОК на лабораториите, са твърде много, се посрещнаха с раздразнение от шефа на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров на пресконференцията на 25 октомври, която подгря подписването на анекса.

„Не е, защото ние спекулираме с цената. Няма доказателства, че ще се намери лаборатория да прави тестове под тази цена“, обясни той.

Въпросът за цената и защо държавата не е помислила в ситуация на пандемия да въведе някакъв таван, пределна стойност за теста, е поставян многократно на здравния министър Костадин Ангелов. Неговият отговор винаги е един и същ.

„Цената на PCR тестовете в лабораториите не е еднаква заради видовете тестове и консумативи, които ползват.“ Така той обясни разликата в цените на питане на депутата от БСП Димитър Георгиев. Народният представител тогава настояваше да се фиксира една цена за изследването във всички лаборатории.

Ангелов неведнъж е казвал, че не трябва в това отношение да има очаквания към него като към здравен министър.

„Не очаквайте от министъра да нарушава основни закони и да налага монопол в държавата. Вие знаете, не очаквайте, че ще има заповед на министъра, която да определи цената на тестовете“, така той отговори на един от седмичните брифинги.

"Пазарът определя цената"

В интервю пред бТВ на 26 ноември той допълни своята пазарна логика (От друга страна, не точно пазарна е логиката, според която заради епидемията в Закона за извънредното положение беше въведена възможността да не се прилага Законът за обществените поръчки, когато се купуват хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и изделия за диагностика и лечение на заразени пациенти.)

"Това, което каза проф. Салчев за цената на теста, е така. На такива цени се доставят в България."

След което продължи: "Всяка една лаборатория освен консумативите има цена на труда, амортизации, ток, вода и т. н. допълнителни косвени разходи. Цената над 60 лв. се определя от организацията, която предлага теста. Аз като бивш директор на болница знам какво струва един такъв PCR тест."

По думите на Ангелов „пазарът определя цените“.

„Това са ценностите на системата. Една от тях е конкуренцията, пазарът определя цените. Министерството на здравеопазването или държавата нямат никакво право да определят цените", каза още той.

Без да уточнява как се вписва това с поставените цели за все по-масово тестване (не в смисъла на масово тестване по примера на Словакия, такова в България не се предвижда), за да се ограничи разпространението на вируса. И то, при положение че държавата дълго време се разсейваше да поеме по-сериозно цената на изследванията, която често се оказва непосилна за немалко хора (още повече в хипотезата, че трябва да се тестват членовете на цяло семейство примерно).

Затрудненият достъп до PCR тестване, което започна все повече да се избягва от гражданите, направи и контрола над разпространението на заразата много по-труден. Така забавянето на въвеждането на направленията от личен лекар на фона на ръста на заболели, хоспитализирани, починали и необходимостта от въвеждането на по-строги мерки с икономически и социални последици изглежда все повече като спестовност, чиито подследствия струват твърде скъпо.

Как се действа в другите страни

В Белгия има три вида тестове срещу COVID-19. Цената на всички е 46,80 евро.

Те са PCR, бърз антигенен тест и серологичен тест. Сумата се възстановява от осигуровката, при това на 100 процента, но в определени случаи. Това става при пациенти, които имат симптоми на коронавирус, хора на възраст над 65 г. и хора от рискови групи. Когато тестът е извършен по искане на личния лекар, парите винаги се възстановяват на 100 процента.

В края на юли френското правителство съобщи, че цената на PCR тестовете за коронавирус на всички французи ще бъде реимбурсирана – дори и на тези, които нямат симптоми или предписание от лекари.

В Испания здравното министерство безплатно тества само хора, които имат симптоми, подобни на тези при коронавирус. В ранните месеци на пандемията имаше огромни опашки от хора, чакащи пред частните лаборатори, и цени, стигащи от 100 до 180 евро за PCR тест. Така че имаше намеса на правителството, което регулира цените. Всеки регион има различна стратегия за тестване. Мадрид например предприе масивно тестване в най-засегнатите райони.

Във Великобритания Националната здравна служба поема тестовете на всички, които са симптоми, или на онези, на които им се изисква да имат тест от някаква институции, или например трябва да постъпят в болница за операция. През септември обаче имаше сериозни проблеми в системата заради свръхнатоварените лаборатории и хората, които трябваше да пътуват километри до други населени места, за да се тестват или да чакат дълго време.