Забавянето на въвеждането на направленията от личен лекар на фона на ръста на заболели, хоспитализирани, починали и необходимостта от по-строги мерки с икономически и социални последици изглежда все повече като спестовност, чиито подследствия струват твърде скъпо.

Затрудненият достъп до PCR тестване, което започна все повече да се избягва от гражданите, направи и контрола над разпространението на COVID-19 много по-труден.

В резултат или до изследване въобще не се стига и заразата си се предава, или все по-често се прибягва до новите бързи антигенни тестове.  Въпреки добрите резултати, които показват този тип тестове от последно поколение, те не са и в близките дни няма да бъдат считани официално за алтернатива на PCR изследването в България. Това означава, че не влизат в общата статистика за развитието на пандемията в страната и изкривяват картината на обхвата и размера на заразата. Освен това засега официално основание за карантиниране при положителен резултат с такъв вид изследване няма.

Т. е. антигенните тестове поддържат известна анонимност (за получаване на лечение или препоръки за лечение от личните лекари и за болничен вършат работа). Все пак засега те са въведени в работата на медиците, които имат първи сблъсък с потенциално болни от коранавирусна инфекция - в  COVID зоните на ДКЦ-тата, в т. нар. фургони пред болниците, в линейките на Спешна помощ, в РЗИ-тата и т. н.  Антигенните тестове биха вършили добра работа в места като училищата, в които с аргумента "какъв смисъл има да се тестват учениците и преподаватели, утре ще е съвсем различно", нещата бързо бяха изпуснати от контрол и това доведе до ръст на заболели и починали учители.

Преди дни излезе препоръка на Европейската комисия за антигенните тестове, както и обещание за финансова подкрепа за държавите от ЕС с цел закупуване на тестове за разширяване на тестването и ограничаване на епидемията. Европейският център за контрол на болестите преди това излезе с предложение за промяна на дефинициите.

Още от преди месец като поддръжник на по-активното използване на антигенните тестове се обяви проф. Кантарджиев. Неговата заместничка проф. Ива Христова обяснява какви са положителните страни на този тип изследване.

„Последното поколение антигенни тестове са бързи, с минимално оборудване могат да се направят и от далеч по-широк кръг медицински специалисти и имат над 90 на сто чувствителност. Това е идеално, особено за скрийнингово тестване на по-големи групи от хора, но PCR никога няма да бъде изместен като златен стандарт при нужда от хоспитализация, за да е сигурно“, каза проф. Христова пред "България он ер".

"Европейският център за контрол на заболяванията казва, че антигенните тестове могат да се прилагат в места, където има големи групи хора, не можем да направим на всички тестове, но да ги правим за скрийнинг и при положителен тест отново да се прави PCR", смята здравният министър Костадин Ангелов.

Експертите все още преценяват положителните страни и негативните от приемането на антигенните тестове като алтернатива на PCR-а.

Главният държавен инспектор доц. Ангел Кунчев обясни в петък пред Нова тв какви са резервите на държавата спрямо антигенните тестове – че не всички са еднакво надеждни.

"От около седмица активно обсъждаме въпроса за антигенните тестове. Ако съм 100% сигурен във всички антигенни тестове, които се използват, ще поискам да ги изравним с PCR тестовете. Но както всичко друго в живота, под антигенни тестове се разбират както такива, които дават 30-40 процента сигурност на резултата, така и такива с над 90 процента. Така че много зависи какви антигенни тестове ползваме и да сме сигурни в тях", каза той.

"Закупили сме и разпределили немалък брой тестове, които вече са в лечебните заведения. Той няма да стигне. В момента сме в процедура по осигуряване на 1 млн. теста, така че да сме сигурни, че всеки ще има достъп до тях. Ако ви кажа, че в момента в България има сигурно 40 фирми, които предлагат такива тестове, и те определено не са равностойни“, допълни главният държавен здравен инспектор. 

Той добави, че здравните власти обмисляли всеки положителен антигенен тест да бъде потвърден с PCR и да се задействат всички последващи мерки. Когато тестът е направен в лечебно заведение по повод на каквито и да е оплаквания, пациентът да бъде изследван за сметка на държавата с PCR. И да влезе нормално в системата.

Същевременно в анекса на Националния рамков договор изрично е подчертано, че личните лекари нямат право да издават направление за PCR при направен от пациенти вече антигенен тест.

(Чл. 223з (3) Общопрактикуващият лекар не издава направление за ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ на пациенти, които са хоспитализирани или насочени за хоспитализация по повод влошено или тежко общо състояние, както и за контролни, скринингови изследвания или изследвания на контактни безсимптомни лица. Направление не се издава и на лица, които са с установено заболяване чрез бърз антигенен тест, гласи текстът в него.)

Скритата статистика

Процентът на положителните към общия броя тестове за денонощие стои около 40 на сто. При повече изследвания по-целенасочено на хора със симптоми той може да се окаже и много по-висок, както математици, които правят модели на разпространението на заразата, предполагат.

Кунчев признава за скрита заболеваемост от около 10-15 на сто.

„Вече знаем, че започва да се оформя заболеваемост около 10-15%, която остава скрита. Тъй като хората, избягвайки допълнителните мерки, не си правят PCR тест“, обяснява той.

Според експерти обаче числото на реалните случаи е поне два пъти по-голямо от това на регистрираните. В Единната информационна система има известна относителност на данните – заради вписвания всеки ден брой на положителни тестове без диференциация дали става дума за първи тест или потвърден положителен (макар че с отпадналото изискване да се прави нов тест в края на 14-дневния период на болните от COVID-19, за да се гарантира, че са изчистени от вируса, този процент става все по-нисък). Доста относително е и разбирането какво точно се има предвид под оздравели – дали това е статистиката за хората, които са били изписани от болница, или за онези, на които им е изтекла 14-дневната карантина и автоматично се водят „излекувани“.

Дори и при изкривените официални данни обаче числото R, което показва колко души заразява един човек, все още е над единица. За да се говори за овладяване на епидемията, то трябва да падне под едно. За отслабване на натиска върху здравната система най-ясните показатели ще са намаляването на хоспитализирани и намиращите се от тях в интензивни отделения съответно, както и особено важно - спадът в броя на починалите хора (въпреки съмненията, че част от тази смъртност остава скрита, особено ако се имат предвид данните на НСИ за смъртността през последните седмици, сравнена с тази за същия период на предходни години).