"Прегряването" на света счупи климатичните рекорди през 2020 г., превръщайки я в екстремна година на урагани, горски пожари, горещи вълни, наводнения, суши и топене на лед, съобщи метеорологичната агенция на ООН, цитирана от Асошиейтед прес.

Докато светът е отчасти затворен заради пандемията, екстремните явления, свързани с предизвикани от човека климатични промени, се засилиха, посочва Световната метеорологична организация (СМО) в своя доклад за състоянието на глобалния климат. Световната организация настоява за нови действия в областта на климата с два доклада и голяма реч на генералния секретар Антонио Гутериш.

Докладът на СМО установява, че влошаване на глобалното затопляне се наблюдава и по всички седем ключови климатични показателя и че проблемът е не само в измерванията, но и в увеличаващото човешко страдание през и без това лошата година.

„През 2020 г. над 50 милиона души са били двойно засегнати: от климатични бедствия (наводнения, суши и бури) и пандемията COVID-19“, се казва в доклада. „Страните в Централна Америка страдат от тройното въздействие на ураганите Ета и Йота, COVID-19 и съществуващите хуманитарни кризи.“

Очаква се 2020 г. да бъде една от трите най-топли години в историята въпреки захлаждането в централната част на Тихия океан, което често понижава температурите в световен мащаб, се казва в доклада на СMO.

Тази година трябва да бъде с около 1,2 градуса по Целзий (2,2 градуса по Фаренхайт) по-топла от последната половина на 1800-те, което учените използват като базова линия за затопляне, причинено от задържащи топлината газове от изгарянето на въглища, нефт и природен газ. Най-много уловена топлина отива в световните морета, а океанските температури сега са на рекордни нива, се казва в доклада.

„Има вероятност 1 към 5 (затоплянето - б.р.) временно да надвиши 1,5 градуса по Целзий до 2024 г.“, заяви в изявление генералният секретар на СМО Петери Таалас.

Парижкото споразумение за климата от 2015 г. поставя целта глобалното затопляне да не надвишава 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните времена.

Нов анализ на учени от платформата Climate Action Tracker показа, че публичните ангажименти на държавите за намаляване на емисиите, ако бъдат спазени, ще ограничат затоплянето до около 2,6 градуса по Целзий и вероятно до 2,1 градуса по Целзий до края на столетието.

Тези ангажименти включват обещанието на новоизбрания президент Джо Байдън, че САЩ ще имат нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. и целта на Китай е да направи същото до 2060 г.

Сред десетките екстремни явления, които докладът изтъква, са:

- рекордните 30 за Атлантическия океан тропически бури и урагани, от които рекордните 12 достигнаха бреговете на САЩ;

- температурата в Долината на смъртта в Калифорния, която достигна 54,4 градуса по Целзий, най-високата в света от 80 години, докато Лос Анджелис регистрира най-горещия си ден с 49,4 градуса по Целзий през септември;

- рекордни горски пожари обхванаха Калифорния и Колорадо в западната част на САЩ след голям пожарен сезон в Австралия, влошен от рекордната жега;

- рекордни горски пожари и продължителна гореща вълна с температура до 38 градуса по Целзий в Сибир през юни. Температурите в Русия от януари до август бяха с 1,5 градуса по Целзий по-горещи от предишния рекорд;

- ниски арктически морски ледове за април и август, а годишният минимум през септември е вторият най-нисък в историята;

- повече от 2000 души загинаха при рекордни летни дъждове и наводнения в Пакистан и околните държави. Обширни наводнения от екстремни дъждове в Африка убиха стотици хора в Кения и Судан. А в Китай преливащата река Яндзъ уби най-малко 279 души;

- сушата и горещината причиниха големи загуби на реколта в Южна Америка. Голяма част от Централна Европа пострада от дълга суша с рекордно 43-дневно засушаване през пролетта в Женева, където е централата на СМО.