Европейският съюз е пред дилема, която може да се окаже не по-малко разрушителна за него от "Брекзит". Може да се наложи за първи път в историята си съюзът да приеме дългосрочния си бюджет с междуправителствено споразумение между по-малко от 27-те му държави членки, вместо по нормалната процедура, предвидена в договора.

Това е начинът, по който Брюксел и някои столици смятат, че могат да преодолеят ветото на Полша и Унгария върху бюджета за периода 2021-2027 г. и възстановителния план към него, чиято обща стойност е €1,83 трилиона, и които са ключови за Европа да излезе от дълбоката рецесия, в която я вкара коронавирусната пандемия.

Ако това стане, то ще бъде признание, че ЕС вече е неспособен да взема решения във формат от 27 държави членки и следователно се нуждае от преформатиране. Това би било гръмовен провал за сегашното германско председателство на ЕС и лично за канцлерката Ангела Меркел в края на политическата ѝ кариера.

То ще значи, че за първи път съюзът ще изключи две свои държави с общо население от близо 50 милиона души от фундаменталния за него процес на конвергенция, т.е. постепенно сближаване и интегриране в икономическото развитие, жизненото равнище и правилата. Събитията се развиват в навечерието на двегодишна междуправителствена конференция за бъдещето на ЕС, която председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви сред приоритетите си в началото на мандата си през миналата година.

Будапеща и Варшава продължават да отказват да вдигнат ветото си над бюджета и плана, докато финансирането от тях е обвързано със спазването на върховенството на закона. Това заяви снощи унгарският външен министър Петер Сиярто, цитиран от Ройтерс, след среща с полския си колега в Брюксел.

"Ние отново потвърдихме общата си позиция - посочи Сиярто във фейсбук. - Няма да допуснем никакви опити за разбиване на нашето сътрудничество."

Същата позиция застъпи и полският заместник външен министър Павел Яблонски пред частната полска телевизия "Полсат нюз", като посочи, че позицията на Полша не се е променила, предаде БТА.

"Нашият премиер даде ясно да се разбере, че ние няма да приемем никакво решение, което не гарантира зачитането на правата ни, така както са записани в договора за ЕС - подчерта той. - Ако се постигне споразумение за гарантиране на тези права, тогава и ние ще се съгласим (да приемем бюджета и фонда за възстановяване). Ветото е инструмент."

Наблюдателите очакват развръзка на конфликта на насрочената за края на тази седмица среща на върха на ЕС. Възможностите са две: (а) Полша и Унгария  да вдигнат ветото си, след като останалите се съгласят на компромис, който предпазва двете страни от дамоклевия меч, заплашващ да отреже финансирането за тях заради спорните правосъдни реформи в първата и обвиненията в авторитаризъм срещу втората; (б) ветото да остане и 25 (а може и и по-малко държави членки) да приемат бюджета и плана с т.нар. засилено сътрудничество, предвидено в Лисабонския договор за случаите, в които не всички са съгласни с определено решение.

Друга среща на върха на ЕС може да бъде необходима, за да бъде постигнато съгласие по бюджета и плана, каза днес полският министър-председател Матеуш Моравецки, цитиран от Ройтерс.

“Може да стане така, че да бъде необходима още една среща на върха ... може би ще има още дълги месеци преговори и възможен временен бюджет. Никакви сценарии не могат да се изключат на този етап", каза той на пресконференция във Варшава.

По-интересни са вероятността за реализация  и евентуалните последствия на втория сценарий. Той означава, че членството на Полша и Унгария на практика би било замразено, защото те биха били лишени от една от основните му облаги. В отговор обаче те биха могли да откажат да внасят пари в бюджет, за който не са гласували. Как би се развила такава ситуация, днес е трудно да се предвиди, тъй като тя е безпрецедентна.

За разлика от условията на член 7 от Лисабонския договор, който урежда замразяването на членски права на държава, в сценарий "б" Полша и Унгария запазват правото си да гласуват в Съвета на ЕС и като ответна мярка биха могли да бойкотират работата му и да блокират всички решения, които изискват единодушие.

Въпрос без отговор засега е доколко такава ескалация на конфликта с Брюксел би намерила вътрешна подкрепа в двете централноевропейски страни, управлявани от консервативни евроскептични правителства. Те, от една страна, се радват на достатъчна електорална подкрепа, състоянието на икономиките им е относително стабилно, контролират основните медии и опозициите не са достатъчно силни, за да ги съборят. От друга страна обаче, преобладаващи мнозинства от населенията и в двете страни държат на членството в ЕС.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан демонстративно развива отношенията със страни като Русия, Китай и Турция вероятно с намерението да покаже, че за страната му ЕС има макар и частична алтернатива. Съвсем друга е ситуацията в Полша, където лидерът на управляващите консерватори от "Право и справедливост" Ярослав Качински разглежда Русия като основна заплаха и за когото приоритет е развитието на отношенията със САЩ. Смяната на евроскептика Доналд Тръмп в Белия дом с проевропееца Джо Байдън за управляващите във Варшава и в Будапеща не е добра новина. И за двете правителства е невъзможно, поне за момента, да покажат на народите си по-добра алтернатива от Европа.

За разлика от други по-тихи и по-прикрити евроскептици в Централна и Източна Европа Качински и Орбан не крият амбицията си да променят ЕС, като го принудят да върне правомощия на държавите членки, а не да се "задълбочава", като все повече ги измества. В това отношение потенциално техен ключов съюзник може да бъде британският министър-председател Борис Джонсън. Той би бил особено щастлив да разбие вътрешното единство на ЕС и да намери там свои "подводници".

Можем да допуснем, че управляващите в Будапеща и Варшава залагат на възможна промяна на политическия климат в Европа след здравното и икономическото изпитание на пандемията. Валидна е хипотезата тя да изтощи сега управляващите елити и да даде нова енергия на деснопопулистките им опозиции. Ерата "Меркел" в Германия приключва догодина. Какво ще дойде след нея, е въпрос за 1 милион евро. По-догодина идват президентски избори във Франция и парламентарни в Италия. В първата либералната партия на президента Еманюел Макрон води с крехкия 1% пред еврофобския Национален сбор на Марин льо Пен според Poll of Polls в Politico. Във втората евроскептичната "Лига" води с 3% пред социалдемократите в електоралните предпочитания според същия източник. 

Евентуалното изолиране на Полша и Унгария работи в полза на Макрон, който не крие амбициите си да стане лидер на по-малка, но по-федерална Европа, въплъщаваща представите на политически силните в момента лявоцентристи, либерали и зелени на Стария континент. Кризата при приемането на такъв основен акт като европейския бюджет и прибягването до междуправителствено споразумение за разрешаването ѝ е ясно доказателство, че "този" ЕС не работи и трябва друг - вероятно в по-тесен кръг, където всички са "на една и съща страница". Сега  се оказва, че някои правителства четат не други страници, а други книги. Ако не робуваме твърде много на политическата коректност, бихме могли да разглеждаме евентуален германски неуспех да се запази ЕС цял като френски шанс за лидерство.

Перспективата за по-малка, но по-сговорна Европа би била краткосрочно и средносрочно примамлива и за ред други правителства в "старите" държави членки с оглед на това да делят с по-малко други страни жизненоважното европейско финансиране за възстановяване. Тя обаче е лоша за Централна и Източна Европа, за които амбицията на Франция (не само за дълбочината на ЕС, но и за политики като климатичната например) е непосилна и нежелана. Затова не е изключено Полша и Унгария да намерят съмишленици, защото сегашната конфронтация заплашва да разруши тази уютна Европа, в която те влязоха през 2004 г. и след нея. 

Както се шегуват брюкселските зевзеци, може да се окажем в ЕС, който вместо комисар по разширяването да си назначи комисар по свиването.