Предпоследно - управляващите от ГЕРБ изглежда са размислили и възнамеряват да се откажат от спорната промяна в Закона за публичните предприятия, с която искаха да върнат опцията висши членове на държавната администрация да влизат в управителните органи за фирми с над 50% държавно или общинско участие. Макар и след участие в конкурс. Това става ясно от предложение между двете четения на проекта за ремонт на Закона за железопътния транспорт, в който са "скрити" измененията в този за публичните предприятия, внесено от четирима депутати от управляващата партия.

Но властта не се отказва от всъщност по-смущаващите си планове, с които на практика ще наруши поети вече ангажименти към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) към ЕК. Въпреки че Министерството на финансите се обяви "против" останалите изменения в Закона за публичните предприятия, предложени иначе от Министерския съвет и всъщност нямаше чак такива претенции (освен искане за съгласуване с Брюксел) по темата с бордовете в държавни фирми

Депутатите Красимир Ципов, Александър Ненков, Станислав Иванов и Иван Вълков предлагат сега да не се приема новопостъпилият тест в закона, който гласи, че следните категории висши чиновници (описани в закона за администрацията - б.р) биха участвали в конкурсите за бордовете на държавни фирми:

 - ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси;

- лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите;

- главните секретари на Народното събрание, на президента на републиката и на Министерския съвет, главните и административните секретари в администрацията на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният секретар на отбраната;

Мотивът на правителството описаното да се промени - тоест тези лица да могат да са в управителните органи и чиновниците да (продължат) да влизат в държавните бордове, макар това да бе забранено през 2019 г., бе следният: 

"Посочените категории лица обичайно са натоварени с управлението и контрола на бюджетни средства, което се базира на техния опит и експертност. Това е и добра предпоставка за ефективно управление на ресурсите на публичните предприятия, особено в случаите, когато публичните предприятия изпълняват цели на публичната политика и/или им е възложено изпълнението на задължение за извършване на обществена услуга (които обичайно се финансират от държавния бюджет или по ред, определен със закон."

Сега четиримата депутати от ГЕРБ предлагат това да не се приема, а мотивът е: 

"С направеното предложение се прецизират разпоредбите, свързани с възможността определени категории лица да имат право да участват в органите за управление и контрол на публичните предприятия". 

Всъщност не става дума за никакво "прецизиране". Става дума за пряка отмяна на първоначалното намерение висши държавни чиновници да могат да са в бордовете на държавните фирми, макар и като минат през конкурс. Тоест - предлага се просто да се запази действащата и сега забрана в Закона за публичните предприятия, приет през 2019 г. (ограчинението за участие бе премахнато по-рано със скрити в Закона за ДДС промени, но само по отношение на фирми, в които държавата или общината имат миноритарно участие - б.р.)

Защо обаче бордовете са по-малкият проблем? На кого пречи законът?

В Закона за публичните предприятия обаче се искат още две промени, които са по-смущаващи от описаните дотук. Защото на практика те още повече бъркат изобщо във философията на закона, приет, за да се сложи някакъв ред в управлението на държавните компании, да има прозрачност, те да са политически независими и т.н. - все препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Които, ако не бяха приети, България нямаше да влезе в т.нар. чакалня на Еврозоната (ERM II).

Първото искане е да се отмени задължението т.нар. големи държавни дружества да не могат да бъдат с правна форма ООД, а трябва задължително да са АД. Има разлика в начина на управление и изискванията по отношение на контрол, публичност и прочие в АД са много по-сериозни. 

Второто е още по-странно, а на всичкото отгоре не фигурира изобщо в законопроекта, "пуснат" от Министерския съвет, показа проверка на Клуб Z - поправката някак се е появила "по пътя" на законопроекта от правителството към Народното събрание. Въпросната поправка гласи: 

  • Отмяна на забраната държавата да създава "държавни предприятия" със закон, "ако се предвижда те да извършват предимно стопанска дейност, която може да се осъществява от частен оператор с цел печалба".
  • Отмяна на задължението на Агенцията за публичните предприятия и контрол да напише анализ на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон държавни предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност - предимно търговска или предимно публични функции и политики. Въз основа на анализа Министерският съвет в срок до три години приема програма за преобразуване.
  • Отмяна на преобразуването на държавните предприятия в еднолични дружества по Търговския закон, ако те извършват предимно търговска дейност.
  • Отмяна на преобразуването на държавните предприятия в административни структури (примерно агенции или друго), ако се занимават с "публични функции и политики". 

На практика съществуващата към днешна дата забрана да се правят "държавни предприятия"... би следвало да засяга примерно новата хрумка на държавата да си направи "държавна петролна компания", която пък има идея да си направи фирмички и да строи... бензиностанции, с които да се намеси на пазара с горива. Дори на дребно. Въпросната структура ще струва на бюджета догодина 49 млн. лева. 

Тя, ако законът остане в настоящия му вид, ще трябва или да се регистрира по Търговския закон, или да се превърне с административна структура, а оттам - да влезе в консолидираната финансова програма... Последното би важало, примерно, за НКЖИ, РВД и други "държавни предприятия", които не са търговски дружества, а са създадени със закон.

Министерството на финансите е против? E, и?

Откакто въпросните "скрити" промени в Закона за публичните предприятия вървят в институциите, всички се правят, че не забелязват, че... Министерството на финансите е против изброените дотук промени. Не, че самото то е направило много да се разбере.

Само за промяната, свързана с чиновниците в бордовете на държавните фирми, няма "принципно възражение" от страна на ведомството, начело с Кирил Ананиев, но пък се препоръчва идеята да бъде съгласувана с ОИСР към ЕК. Защото, както казахме, целият закон се прие през 2019 г., за да сложи ред, независимост (политическа) и ефективност в управлението на държавните компании, което бе изискване към България за чакалнята на еврозоната. Приемът ни, в която кабинетът "Борисов 3" се гордее (не без основание в случая).

По другите две теми МФ е против. В доклада на транспортната комисия в парламента обаче това обстоятелство не е споменато. Нито в този на комисията по европейските въпроси. Въпреки че представител на финансовото ведомство лично е споделил възраженията си пред депутатите от транспортната комисия, видно от стенограмата от заседанието й, в документа, прочетен в пленарната зала преди гласуването на първо четене, тази подробност е спестена. Втората комисия пък смята, че промените в Закона за железопътния транспорт, с все преходните и заключителните разпоредби, не трябва да бъде приеман. Мнозинството в пленарната зала "не хареса това" и си гласува на първо четене. 

Нещо повече - законопроектът е разпределен и в икономическата комисия на парламента. Само че... мнозинството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" не изчака тази комисия да се произнесе преди вота в зала. Председателят й - депутатът Петър Кънев, пък е единственият, който се е сетил да поиска становище от МФ. То пристига буквално дни, след като законопроектът е внесен в Народното събрание, подписано е от Ананиев. Но... се появява в сайта на парламента чак след като пленарната зала е казала "да" на доста спорните текстове.

А МФ пише: по темата с преобразуването на държавните големи ООД в АД, което се предлага да отпадне:

"Не подкрепяме направеното предложение. Повишените изисквания за публичните предприятия, категоризирани като "големи", в т.ч. по отношение на правната форма, състав на съветите, разкриване на информация, са свързани със значимостта на предприятията в съответния сектор, а и за икономиката на страната като цяло. Затова считаме, че изграждането на управленски капацитет, постигането на по-висока независимост и повишаване на професионализма на съветите е задължително за тези предприятия, независимо дали са част от холдинг или не. Това е един от основните стълбове в Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия, към които България се присъедини през декември 2019 г."

В превод - в прав текст се казва, че бихме нарушили това, което сме поели като ангажимент към ОИСР.

По темата със създадените със закон "държавни предприятия" от МФ казват, че не подкрепят предложението, че трябва да се изчака анализът на тези структури на Агенцията за контрол на публичните предприятия, който е почти готов и ще препоръча на министрите вида преструктуриране - в търговски дружества или в административни структури. Темата можела да се дискутира пак, когато анализите са факт, смята МФ. Не вижда и "убедителна обосновка" от страна на Министерството на транспорта защо не иска НКЖИ, примерно, да се подчинява или на Търговския закон, или на правилата за администрацията - в това число и по отношение на финансите. 

Най-"забавното" е, че когато през 2019 г. Министерският съвет внася Закона за публичните предприятия, в оценка за за въздействието му изрично пише:

"Съществуват държавни предприятия (...), които не са търговци, тоест остават извън обхвата на Търговския закон. (...) В същото време те не са и част от администрацията и не се подчиняват на нормативните актове, регламентиращи дейността й. (...) Повечето от 17-те държавни предприятия са или малки предприятия, или изпълняват предимно функции на публична политика. Въпреки това има няколко държавни предприятия, които извършват търговска дейност и могат да се считат за икономически значими. Това за НКЖИ и едно предприятие за изграждане и ремонт на инфраструктура - в рамките за Министерството на транспорта, и 6 предприятия в сектора на горското стопанство - в МЗХ. Правният режим на тези предприятия се разминава с Насоките на ОИСР."

Сега, няма и година и половина по-късно - от Министерския съвет, който си е все същият - "Борисов 3" - предлагат точно изброените предприятия в транспорта да продължат да се разминават с Насоките на ОИСР, като отпаднат ангажиментите им по Закона за публичните предприятия. 

Но това още не е всичко - буквално месец и нещо след обнародването на закона през 2019 г. трима депутати от ГЕРБ внесоха в парламента промяна в Закона за публичните предприятия, с която - познахте - искат от обхвата на закона да излязат и шестте държавни предприятия в сектора на горското стопанство. Същите 6, описани от правителството като такива, за които е нужна нова правна форма - заради ангажиментите ни към ОИСР. Въпросният законопроект "отлежава" в парламента от месеци. Нищо чудно да "цъфне" в предложенията за второ четене в... Закона за железопътния транспорт, който, както става ясно, е актуалното "прикритие" за измененията в Закона за публичните предприятия. 

Крайният срок за предложения между двете четения бе първо 17 декември. В края на 2020 г. обаче бе удължен до 13 януари. Нови предложения могат да постъпват до тази дата, преди поправките в Закона за железопътния транспорт, а оттам - в този за публичните предприятия, да поемат първо към комисиите, а след това към пленарната зала за окончателно гласуване.