Минути след края на обръщението на президентат Румен Радев към нацията, в което обяви, че насрочва парламентарните избори за 4 април или на втората по конституция възможна дата, от ГЕРБ отвърнаха на решението с партийно изявление.

С твърдението, че "за нас 4 април не е никакъв проблем", депутатът Тома Биков и зам. външният министър Георг Георгиев попитаха "кой дръпна конците и натисна копчето" на държавния глава, за да промени мнението си за изборната дата от 28 март - обявената предварително от Радев дата, на 4 април.

"Чия дата е това?", попита Георгиев и обяви как денят съвпада с Великден за католиците и за арменците, а в България има такива общности. 

"Немалко от държавите зад граница са католически и това ще създаде проблеми пред българите там да упражнят правото си на глас", прогнозира той.

И настоя за "публично обяснение" от Радев кое е наложило промяната в първоначално обявената от него дата. 

Биков припомни хронологията на заявките за дата за вота, започвайки от това, че по време на миналогодишните протести срещу кабинета на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев президентът настояваше за предсрочен вот в края на ноември - началото на декември. Тогава, когато "всички знаеха, че ще има втора вълна на пандемията". 

За консултациите, които предхождаха обявената днес дата 4 април, Биков обяви: 

"Всички поканени на тези консултации обявиха готовност за парламентарни избори на 28 март. След този консенсус президентът показа, че не е в състояние да живее в състояние на консенсус."

От ГЕРБ се възмутиха (отново) на предложенията и отлагането на датата на вота със седмица, за да се направят промени в изборното законодателство, "които засягат неговия фундамент и философия". Сред предложенията на Радев, чути по време на консултациите, бе организиране на вот по пощата заради пандемията за българите в чужбина, както и организиране на видеонаблюдение на преброяването на бюлетините в реално време. 

"Няма да внесем нищо от това. Ако опозицията реши да преразгледа публичната си позиция, че промени в Изборния кодекс не се правят преди избори - да внесе промените на Румен Радев, ние няма да го направим, нито да го подкрепим. Подобен подход би разрушил доверието в изборния процес. Така или иначе недоверието е факт", заяви Биков. 

Георг Георгиев припомни, че има решение на Европейския съд срещу България от 2012 г. именно заради изменения в изборното законодателство непосредствено преди избори назад в годините.

"Президентът иска от нас това - да нарушим всички правила и да направим така, че изборите да не са прозрачни", декларира зам.-министърът от ГЕРБ. 

Целта била по думите му президентът да внесе "хаос, да отчужди хората от изборния процес и да подкопае честността на вота". 

"Бих изразил надежда президентът да прекрати линията си на саботиране на изборния процес. Тенденцията президентът да стане от говорител на парламентарната в говорител на извънпарламентарната опозиция не е в полза на изборния процес", каза в заключение Биков. 

Последното вероятно беше по повод на това, че първи идеята за вот по пощата и видеонаблюдение дадоха от "Демократична България". Като подобен проект от обединението бяха предложили на вниманието на парламента още преди година. 

Зад подобни опции впоследствие застанаха и от партията на Слави Трифонов след това, и формациите "Движение 21" и ДБГ, които се очаква да се явят на избори в платформа "Изправи се. БГ", и от партията на бившия №2 в ГЕРБ Цветан Цветанов - "Републиканци за България" - по време на консултациите при Радев. 

За последно ГЕРБ ремонтира Изборния кодекс през октомври 2020 г., когато също беше ясно, че изборите през 2021 г. ще са в условията на пандемия от коронавирус. По темата как да се организира изборният процес в подобна среда нямаше никакви предложения от управляващите.

ГЕРБ не променя Изборния кодекс преди избори. Дали?

Факт е, че според Венецианската комисия промени в изборното законодателство не би следвало да се правят поне 6 месеца преди провеждането на избори и това е една от основните препоръки на институцията на Съвета на Европа. Факт е и цитираното решение на евросъда от 2012 г.(заведено пред 2005 г. от "Екогласност" заради въведени в последния момент изиквнания към партиите, за да се регистрират за участие в изборите) Обаче и последното, което ГЕРБ прави, е да се съобразява с въпросния 6-месечен срок, в който ремонтът на изборното законодателство следва да е табу. 

Примерите могат да започнат от последната изборна година у нас - това бе 2019-а, когато имаше и европейски, и местен вот. Изборите за представители в Брюксел бяха на 26 май 2019 г. Мнозинството на ГЕРБ изменя ИК на 27 март (3 месеца преди вота) - в частта с преференциалния вот.  Вносители на законопроекта тогава са депутати от ГЕРБ.

Изборите за местна власт се провеждат (първи тур) на 27 октомври 2019 г. Последната промяна в законодателството е от 24 юли 2019 г. (3 месеца преди вота). Вносителите са от ГЕРБ и "Обединени патриоти", а целта - да се заличи машинното гласуване. Заличено бе.