Критикът на Кремъл Алексей Навални ще остане в ареста до 15 февруари по решение на съд край Москва, взето по-малко от денонощие, след като той се завърна в Русия, предадоха Си Ен Ен и Интерфакс.

Навални беше арестуван, веднага след като самолетът му се приземи на летище Шереметиево край руската столица вчера. Той се лекува пет месеца в Германия, след като миналия август беше отровен в родината си с нервнопаралитичния агент новичок.

Съдът в Химки край Москва проведе заседанието си в местния полицейски участък. Навални беше изолиран в килия и му беше разрешена среща с адвокатите му минути преди заседанието. Навални нарече преследването срещу него "най-висша степен на беззаконие" в кратко изявление, разпространено в Туитър от говорителката му Кира Ярмиш.

Руското вътрешно министерство, цитирано от Интерфакс, разясни, че съдът е заседавал в полицията, тъй като Навални не е представил актуални резултати от тест за коронавирус.

Адвокатите на опозиционния лидер казаха, че ще обжалват задържането на подзащитния им. А самият с видео в "Ютюб" той призова привържениците си на улични протести. 

"Не се страхувайте, излезте на улиците. Не излизайте заради мен, излезте заради себе си и своето бъдеще", каза той.

 

 

Миналия декември руската Федерална служба за изпълнение на наказанията издаде заповед за издирване на Навални, защото според нея е нарушил условията в изпитателния срок на условна присъда, издадена срещу него в дело за измама от 2014 г., съобщи Интерфакс.

Тези условия са изисквали Навални да се явява за регистрация в криминално-изпитателната инспекция на службата два пъти в месеца, като от това задължение е бил освободен по време на лечението си до края на октомври м.г. След това обаче нямал обективни причини за неявяване и службата била задължена да поиска да бъде арестуван, а условното му наказние да бъде трансформирано с ефективно.

ЕС: Пуснете не само Навални, но и посрещачите му

ЕС настоява Русия да освободи не само Навални, но и журналистите и гражданите, арестувани заради отразяването на пристигането на опозиционера и просто заради посрещането му. Призивът се съдържа в огласена днес декларация на върховния представител за външната политика Жозеп Борел. Задържанията показват само постоянното намаляване на пространството за опозицията, гражгданското общество и независимите гласове в Русия.

В момента между различните страни членки на ЕС върви дискусия какви действия да бъдат предприети след ареста на Навални, заяви Петер Стано – говорителят на Борел.

Въпросът за изготвянето или задействането на санкции е конфиденциален и не се обсъжда публично, отговори Стано на въпрос на Клуб Z. Той бе попитан дали може да се очаква хората, свързани със задържавето на опозиционера, да попаднат под ударите на приетия едва преди месец европейски глобален санкционен механизъм за човешките права.

Въпросът за ареста на Навални е повдигнат днес от няколко страни членки по време на Съвет „Общи въпроси“. Така отговори на наше запитване Ана Паула Закариаш – държавен министър по европейските въпроси на Португалия, която в момента е председател на Съюза. Тя обаче не даде подробности.

„Призоваваме ЕС да засили санкциите, наложени на руски чиновници,замесени в отравянето на Навални, и за увеличаване на обхвата им. Припомняме, че от декември 2020 г. насам ЕС има свой санкционен режим – т.нар. европейски „Закон Магнитски“, и не трябва да се колебае да го използва, когато е необходимо.“

Това заявяват в съвместна декларация двама евродепутати – Дейвид Макалистър от Германия и Андрюс Кубилюс от Литва. Първият е председател на Комисията по външна политика в Европарламента, а другият – постоянен докладчик на ЕП за Русия.

Те припомнят, че Навални е арестуван за неявяване пред съдебните власти в родината си, докато е бил тежко болен и се е лекувал в Германия след отравянето му. Според тях изслушването му в полицейски участък преди явяването в съд е нарушение на руската конституция.

Арестът на Навални ще бъде обсъден утре на изънреден дебат в ЕП. Всички парламентарни групи са постигнали съгласие по този въпрос, след като той е бил поставен от Европейската народна партия (ЕНП). Ще има и резолюция, чието окончателнто гласуване е насрочено за 21 януари.