Избраният за президент на САЩ Джо Байдън планира да отмени разрешителното за изграждането на тръбопровода "Кийстоун XL" към Канада, който е на стойност 9 милиарда долара. Това ще е едно от първите му действия, когато встъпи в длъжност на 10 януари, предаде източник на "Гардиън". Изграждането на тръбопровода бе сред централните обещания на президентската кампания на Доналд Тръмп от 2016 г.

Администрацията на Обама, в която Байдън бе вицепрезидент, отхвърли проекта като противоречащ на усилията в борбата с климатичните промени. Байдън и преди се е заричал да забрани изграждането на нефтопровода, ако стане президент. Проектът, чрез който ще се пренася петрол от канадската провинция Алберта към централния американски щат Небраска, беше забавен от правни пречки в САЩ.

Той е критикуван от множество организации за опазване на природата. 

Посланикът на Канада в САЩ заяви, че ще продължи да подкрепя проекта, който според нея е съобразен с екологичните програми на двете страни.

"Няма по-добър партньор за САЩ в действията по отношение на климата от Канада, тъй като работим заедно в посока екологичен преход", заяви Кирстен Хилман в изявление.

Премиерът на Алберта Джейсън Кени заяви в Twitter, че решението на Байдън да блокира проекта ще премахне работни места, ще отслаби американско-канадските отношения и ще подкопае американската национална сигурност, като направи страната по-зависима от вноса на петрол от ОПЕК.

TC Energy Corp, която управлява тръбопровода, обеща да постигне нетни нулеви емисии до 2023 г., когато влезе в експлоатация. Компанията също така се ангажира да използва само възобновяеми енергийни източници до 2030 г. в опит да спечели подкрепата на Байдън.

В Канада строителството е в ход, като междудържавният граничен пункт е завършен. В САЩ TC Energy Corp започна строителство на помпени станции във всеки от щатите, през които ще премине линията, но законовите пречки му костваха голяма част от строителния сезон през 2020 г.

Барак Обама блокира проекта през 2015 г., като заяви, че Канада ще извлече повечето икономически ползи, като същевременно проектът ще увеличи емисиите на парникови газове. Тръмп издаде президентско разрешение през 2017 г., което позволи на проекта да се задвижи, докато няколко екологични групи не заведоха иск срещу правителството на САЩ.