Народното събрание не прие днес предложението на ДПС и Рамадан Аталай за тотална реформа в българската енергетика и отказа да премахне ролята на Националната електрическа компания като обществен доставчик. Освен това отпада и идеята за промяна в правилата за изготвянето на т.нар. механизми за капацитет. 

Припомняме, че преди около месец Аталай внесе предложение, според което от 1 юли тази година общественият доставчик на ток - Националната електрическа компания, трябваше да спре да извършва тази си основна функция, тоест да осигурява ток на регулирани цени. Дейността й пък по проект се поемеше от трите електроснабдителни дружества, действащи на територията на страната. 

Целта на упражнението бе да се извърви пътят към пълната либерализация на пазара на електроенергия и да се даде възможност за въвеждането на т.нар. механизми за капацитети, през които държавата ще може да дотира въглищните си централи. Опасения обаче имаше за това, че промените ще доведат до евентуално прекратяване на договорите с американските централи "Ей И Ес Гълъбово" и "Контур Глобал Марица-изток 3".

Предложението на Аталай обаче получи критики от повечето политически експерти, както и от организации с дълбоки корени в областта. Най-силни бяха гласовете на Института за енергиен мениджмънт, откъдето критикуваха, че идеята за отпадането на ролята на НЕК ще доведе до спиране на електроцентралите на лигнитни въглъща в България. Освен това, казват от ИЕМ, в предложението липсват анализи за това как новите идеи ще се отразят на енергийната сигурност и на направените вече инвестиции у нас. Така и не стана ясно защо предложението се прави между двете четения на закона, при положение че по същество, ако беше приета, идеята щеше тотално да преобърне философията на функционирането на енергийния ни пазар. 

Днес Рамадан Аталай обяви, че неприемането на неговите предложения е отказ от реформа и либерализация, чрез която НС се отказва от идеята да спаси въглищните ни централи. В залата той оттегли неприетите си предложения. Либерализацията, за която той говори, се корени в схемата за промяна на изпълнението за т.нар. механизми за капацитет. 

От 2025 г. Брюксел ще блокира възможността за държавни помощи на въглищните централи, които произвеждат CO2 емисии над 550 грама на киловатчас произведена емисия. Тоест тези централи ще трябва да плащат по-високи такси за емисии, които държавата няма да може да дотира, без да е сключила споразумение за т.нар. Механизъм за капацитет. 

Той от своя страна ще замени стария студен резерв и на теория би трябвало да изсветли сектора. Причината - всички производители на ток ще участват в търг за капацитети и класираните участници ще играят с предложената цена. Тук не става дума за мощности, които се поддържат извън пазара и се активират само в екстремни ситуации, както при студения резерв, а за такива мощности, които работят. Тези капацитети се определят за няколко години и създават предвидимост в системата за разлика от вече отишлия в историята "Студен резерв", който се определяше на годишна база. 

След като веднъж са класирани като играчи на пазара за капацитети, тези производители ще могат да продават тока на борсата, когато се наложи, а ЕК ще позволи на държавите членки да дотират разликата между цената за класиране и цената, на която е продаден токът на борсата. Това според анализатори ще бъде от полза най-вече за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", която трудно продава на реалния пазар заради високите си производствени разходи. 

За да получи одобрение обаче, България трябва да либерализира пазара си на едро. Тоест това е и предложението на ДПС - да премахне НЕК като търговец на регулирана енергия и да извади на преден план пазара и участието на ЕРП-тата в него. Като ценовият риск си остава за тях, а не за държавата. 

Какво означава това? Към момента НЕК изкупува енергията от производителите - АЕЦ "Козлодуй", малките ВЕИ централи, ВЕЦ-овете и ТЕЦ-овете. След това образува една средна миксирана цена, на която продава на ЕРП-тата, а те - на клиентите. Ако промените на ДПС бяха приети, то това би означавало, че ЕРП-тата ще купуват направо от централите на пазарен принцип, но ще продават на фиксирана годишна цена, тоест ще генерират риск. 

Трябва да се каже, че пътят към либерализацията така или иначе трябва да бъде извървян. Според критиците на проекта на Аталай е твърде рано за такива дейстия, а според ГЕРБ в момента промените се дискутират в Европейската комисия и България ще трябва да се съобрази с тях след дебатите. 

Фондът за енергийна сигурност ще подкрепя енергийната ефективност

Едно от приетите днес предложения бе това на ГЕРБ. А именно - Фондът за енергийна сигурност да може да поема плащането на лихвите по заеми за енергийна ефективност. Целта на упражнението е да се засилят такъв тип инвестиции, като средства могат да ползват всички граждани, стига да отговарят на предварително поставени условия, които ще бъдат приети в постановление на Министерския съвет. 

Освен това днес официално бяха прекратени сделките за т.нар. Студен резерв. 

И още - на свободния пазар излизат всички централи с мощност над 500 киловата. Става дума за около 140 централи.