Бавните темпове на ваксинацията срещу новия коронавирус се оформят днес като новия скандал в Европа. Ако не ги ускори в двуцифрено число пъти, ЕС се очертава да постигне колективен имунитет след три години, а най-бавната му членка, България - след 19 години. 

Закъсненията в разпределението на ваксините в ЕС могат да доведат до "експлозивна" ситуация и бунтове, пише днес британският "Таймс". 

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел признава в интервю за френското радио Europe 1, че "ще бъде трудно" ЕС да постигне целта си да ваксинира 70 на сто от възрастното си население до края на лятото.

"Има трудности в производствените линии през идните седмици и това ще направи процеса по-сложен", казва той.

Междувременно Комисията е поискала обяснение от "АстраЗенека" (чиято ваксина ЕС още не е одобрил) защо не изпълнява договора си, след като компанията обяви, че ще намали доставките си за ЕС с 60 на сто заради производствени проблеми. 

Ако ЕС продължава да ваксинира населението със сегашното темпо, до септември ще са ваксинирани едва 15 на сто от него, т.е. близо пет пъти по-малко от заплануваното, пише "Политико".

Изданието посочва, че при сегашната скорост ЕС като цяло би постигнал целта си от 70 процента през 2024 г., а България - през 2040 г. За да отговори на амбицията си, ЕС трябва да ускори темпото на ваксиниране 29 пъти, а някои негови страни, като Латвия например - 17 пъти, Италия - десет пъти, а Унгария - девет пъти.

Процент ваксинирани до края на лятото, ако се запазят сегашните темпове.

"Политико" публикува графика, от която се вижда, че Обединеното кралство, което напусна ЕС на 31 януари, при досегашното темпо до края на астрономическото лято (22 септември) ще е ваксинирало 83 процента от възрастното си население, а до 70 на сто ще бъде стигнало на 1 август.

Най-бърза от 27-те еврочленки до 22 септември ще бъде Малта (37%), следвана от Румъния (26%). Като най-бавна днес се очертава България, която се очаква да е ваксинирала 3 на сто от възрастното си население за цитирания период.

За да постигне поставената от ЕС цел, България трябва да инжектира средно на ден 33 368 дози ваксина. Тя в момента инжектира 1139.

"Политико" изброява факторите, от които зависи скоростта на ваксинирането, като започва с наличността на ваксини. Влияние оказват транспортът, складирането на ваксините и организацията на процеса.

Той може да се ускори, когато Европейската агенция по лекарствата одобри в края на този месец ваксината на Оскфордския университет и "АстраЗенека", която е по-евтина и по-лесна за съхранение и складиране, защото не изисква свръхниски температури.

Напредъкът може да зависи и от това дали всички в ЕС биха приели спорния подход на Великобритания и Дания да увеличат времето между първата и втората доза на ваксината, за да ваксинират по-бързо повече хора с първа инжекция.

Пандемията днес другаде по света

Австралия одобри днес ваксината срещу коронавирус на "Пфайзер/Бионтех", предаде Ройтерс, цитирана от БТА. Ваксинирането на приоритетни групи се очаква да започне в края на идния месец, като бъдат поставяни по 80 хиляди инжекции седмично. 

"АстраЗенека" е съобщила на австралийските власти, че заради производствените проблеми няма да може да достави през март обещаното по-рано количество ваксини. Ваксината на "Астра Зенека" предстои да бъде одобрена в Австралия, отбелязва Ройтерс.

Установените случаи на коронавирус в САЩ надвишиха 25 милиона души, а жертвите на COVID-19 са над 400 хиляди, предават днес световните агенции.

Франция е на прага на нов национален локдаун.

Потвърдените нови случаи на коронавирус в Русия за последното денонощие са 19 290 - най-малкият дневен ръст от 3 ноември миналата година насам, предаде ТАСС, цитирана от БТА. Заразените от началото на пандемията надвишиха 3,7 милиона. Смъртните случаи са 456 за денонощието при 491 ден по-рано. Така починалите стават общо 69 918. За последните 24 часа са оздравели 19 003 души, с което общият брой на излекуваните се е увеличил на 3 150 763 души. Според щаба изписаните от болница вече са 84,3 процента от заразилите се.