Нали помните старите номера от училище – най-лесно постиганото мнозинство беше за решението да заметем следите и да изгорим дневника на класа. Така изчезваха и ниските оценки на някои, и неизвинените отсъствия на други. Това, което на толкова ранна възраст не винаги допускахме, е, че някои учители са си записвали и на друго място кого са изпитали и колко са му писали. Че класната си води и на друго място списък с отсъствията на поверените й ученици. Че си има тефтерче, което пази истината.

След малко и за германците.

В малко по-зряла възраст работата ме срещна с групичка местни дерибеи, каквито най-често наричаме мутри. Всички в градчето говореха, че тези момчета си купуват кметове, депутати, контролни органи и т.н. Но едно е „хората говорят“, друго е да имаш доказателства. И така си живееха необезпокоявани и без доказателства – и мутрите, и кметът, и прокурорът, и няколко депутати. Единият ми намигна и с доволна усмивка тихичко сподели: Ти какво мислиш, че ние не си записваме в тефтерчето на кого колко сме дали, а?

Онези тефтери

Актуалното състояние на онези тефтери гласи „откраднати“. Ама кое точно е откраднато? Онова, в което пише ДП, или онова, в което пише 10? Как така един експерт твърди, че тефтерите са влизали в съда, а една съдийка твърди обратното? Как специално създадената парламентарна комисия е трябвало да свърши някаква работа само върху ксерокопия? Кой изобщо е писал тези тефтери? Един или два са? А имало ли е изобщо тефтери?

Някой реши, че като изгори дневника, ще приключи целия случай. Засега е очевидно, че прокуратурата веднъж прожектира снимки на страници, на които числото 10 е разчетено като „??”, а пък съкращението ДО – като „(???). След това обаче в медиите изтекоха същите страници, на които и 10, и ДО много ясно изглеждат като ДП. Някой рисува? Или пък трие?

Парадоксът е, че след „кражбата“ на „тефтерите“ няма база за сравнение – кое е оригинал и кое е фалшификат. И двете думи са в кавички, защото все още нямаме достатъчно доказателства нито за наличието на онези тефтери, нито за тяхната кражба. Нека повярваме обаче. Но тогава възникват въпросите - може някой да е дорисувал ДП така, че да изглежда като 10. Може и някой да е поизтрил части от 10, за да изглежда като ДП. Разбира се, че всички са убедени в първия вариант, но на теория не можем да изключим и втория. Не можем и да избягаме от въпроса защо ДП се е превърнал в 10, а ББ не се е превърнал в 88?

Този подъл интернет

Единствената добра новина в случая е, че сценаристите на тази досадна история са учили основите на дезинформацията и контрадезинформацията в аналоговите години на пишещите машини, тиражните вестници и новините в 8 вечерта. Вероятно са чували и за Джулиан Асандж, и за Едуард Сноудън и вероятно се сещат, че техните истории също имат общо с работата им. Те продължават да вярват в контролираното изтичане, но и продължават да не разбират, че светът се променя доста по-бързо от мисленето на техните господари. Годината е 2014 и тази история не може да бъде затворена просто така – независимо дали наистина тефтерите са откраднати, независимо дали нарочно са подхвърлили разминаването между ДП и 10, независимо дали вярват, че са изгорили дневника на класа. Днес просто пълното изгаряне не е възможно и изтече ли нещо веднъж, то никога не спира да тече. Или може би точно това е целта...

Като резултат имаме тотално недоверие. Никой не вярва на прокуратурата, никой не вярва на ДП, никой не вярва обаче и на тези, които уж се борят срещу него. Точно това е най-удобната среда за разцвета на всяка 10-ка. И точно затова след президентските избори в Румъния и победата на етническия германец Клаус Йоханис, много хора изразиха съжаление, че и тук си нямаме германско малцинство. Разбира се, че асоциацията е с правовия ред, не толкова с бирата. А подобни евтини номера с подправени и изчезнали тефтери, гарнирани с видима безпомощност за реакция, могат да доведат дотам, че утре ще бъде достатъчно някоя партия да обещае германска окупация, за да спечели изборите.