Александр Ламбов е докторант по политология в УНСС и изследовател на обществените нагласи в Молдова. Родом е от град Твърдица - основан от преселници от българската Твърдица - и днес живее в Кишинев. В скорошно свое изследване Ламбов проучва нагласите на бесарабските българи в Тараклия в търсене на обяснение за евроскептицизма им.

На референдум през октомври 2024 г. 50,32% от молдовците подкрепиха вписването на евроинтеграцията като цел в Конституцията на Молдова. Жителите на Тараклия, от които близо 66% са бесарабски българи, гласуваха с 86,85% против.

Оттам започва разговорът ни:

Г-н Ламбов, как обяснявате антиевропейския вот на бесарабските българи?

Много мои познати от България погрешно смятат, че си приличат с бесарабските българи. Политически бесарабските българи в Молдова много повече наподобяват другите местни етнически малцинства – твърда ориентация към Русия, лява политическа идеология и от умерен до твърд евроскептицизъм.

Тези нагласи могат да бъдат най-общо обяснени с историческото минало. Бесарабските българи възприеха разпада на СССР като катастрофа, която доведе до влошаването на стандарта им на живот. Броди мит сред общността, че един рай на Земята е бил изгубен.

След краха на СССР, социалното влияние на бесарабските българи и други етнически малцинствени групи в Молдова, за които водещ език е руският, отслабна. Молдовците, имайки свое национално самосъзнание, промениха политическия ландшафт така, че в доминиращ език се превърна румънският. Това оказва въздействие върху кариерните и социалните перспективи за хората, които не го владеят. Те смятат, че сближаването с ЕС ще затвърди тази тенденция.

По времето на прехода преживяхме много тежка икономическа криза. За етническите молдовци тя бе поносима, защото получиха политическа компенсация – държавен суверенитет. Това не се отнася за бесарабските българи, които преди бяха малцинствена група в СССР, а сега – в Молдова.

Какво показаха разговорите ви с бесарабските българи?

Моето изследване бе качествено, не количествено. Интервюирах осем души от различни възрастови групи и пол.

Водеща причина за евроскептицизма сред тях бе актуалното икономическо състояние. Има едно странно впечатление, че европейската интеграция ще доведе до икономически спад за Молдова. След старта на войната в Украйна, Молдова изпадна в енергийна криза, което доведе до висока инфлация и стагнация. По същото време властите започнаха активно да говорят, че се движим към ЕС и бесарабските българи изглежда обясняват актуалните проблеми с поставения курс. Тоест – за тях следването на европейския път е довело до икономическите проблеми.

Други две от причините вече маркирах – соцносталгията и отслабващото влияние на руския език. Една възрастна дама директно ми каза:

„Твърде съм стара да уча румънски“.

Интересно е, че няколко души, без въобще да им задавам въпрос в тази посока, изтъкнаха насърчаването на правата на ЛГБТ-общността като проблем. Цитирам един от анкетираните:

„Европа я псуват само поради едно – еднополовите бракове“.

Някак се появи и темата за българския лев – по-умерен евроскептик посочи, че България е от близо 20 години в ЕС и едва сега сменя валутата си. Това за него е положителен сигнал – промените в Съюза се случвали бавно и така адаптацията можело да бъде по-лесна:

„Ако Молдова се присъедини към ЕС, няма изведнъж да се променят законите, няма да се сменят кметовете, няма да свалят от длъжност някого. Ще си живеем, както си живеем сега, само ще се добави един празник – Деня на Европа.“

Един от анкетираните ми спомена, че много от по-възрастните му познати твърдят: „Европа само разрушава“, но не можели да му обяснят какво имат предвид. Друг участник, който изглежда подкрепя тази теза, изложи следната теория:

„Те (европейските държави) пробутват стоките си тук. А нашите стоки, всичко, което имахме преди – губим. Молдова беше една богата държава. (…) Имаше една свинеферма в Северна Молдова, уж откриха чума там. Погребаха всичките прасенца и сега внасят свинско от Европа. Това е бизнес.“

Каква политика поддържа България спрямо бесарабските българи в Молдова?

Български министри и дипломати изразяват подкрепа за евроинтеграцията на страната. Може да изтъкна конкретно и ролята на вицепрезидентката Илияна Йотова – тя също насърчава европейското бъдеще на Молдова, макар може би не толкова демонстративно.

Въпросът е, че това не въздейства кой знае колко върху евроскептицизма. Що се отнася до конкретни политически партии, двете най-активни групи тук са БСП и „Възраждане“. Какво правят от „Възраждане“, можем да си представим – редовно критикуват българските дипломати, подклаждат евроскептичните нагласи, изразяват подкрепа за Русия и т.н. Бяха особено активни преди последните български парламентарни избори в Молдова и определено имаше преливане от електората на БСП към този на „Възраждане“.

Другите политически сили са на практика неактивни. Много малко бесарабски българи знаят за ГЕРБ. За градската десница – да не говорим. На по-предишни избори се появиха слухове, че ДПС е купувала гласове. Но това се отнасяше за Гагаузия и не съм следил отблизо конкретно този казус.

Как могат молдовските власти да противодействат на евроскептичните нагласи сред бесарабските българи?

Две са решенията, нито едно от тях не е просто. Първото и най-важното е да се обезпечи икономически растеж не само на държавата, но и конкретно на регионите с бесарабски българи.

Второто решение не се вписва в политическата стратегия на управляващата Партия на действието и солидарността (ПАС), която в момента е възприемана като националистическа. Тя трябва да предложи повече политики за подпомагане на етническите малцинства, като фокус трябва да е интегрирането им в обществото без това да води до, да кажем - „омолдовяване“.

ПАС обаче печели убедително сред етническото мнозинство и не ѝ се налага да влиза в коалиция. Така протестният вот на бесарабските българи и други малцинствени общности дори не е възприеман като проблем за решаване. Което е притеснително, защото се стига не само до задълбочаване на евроскептицизма, но и до поява на идеи за сепаратизъм на места като Гагаузия.

През последната година в Молдова се проведоха президентски избори, референдум, парламентарен вот. Русия активно се опита да им въздейства. Как изглеждаше ситуацията отвътре?

Забележително количество гласове бяха купени. Чувал съм за суми, еквивалентни на 50-100 евро на глас. Говорил съм със симпатизанти на проруските партии – исках да разбера защо, например, подкрепят "Шор" (партията на проруския олигарх Илан Шор, който понастоящем живее в Москва)? Обясниха ми:

„Ами, те всички крадат. Но този поне отделя нещо и за нас“.

От друга гледна точка десните молдовски партии прекаляват, като обясняват всичките си пропуски с руското финансиране. Голяма част от тези, които са си продали гласовете, най-вероятно пак биха гласували за проруски партии.

Молдовските власти уверяват, че скоро страната ще стане членка на ЕС – имат ли основание за подобен оптимизъм?

Не. Ако видите изявленията им – понякога се споменават конкретни дати: по-рано се говореше за 2027 г., последно чух - 2031 г. Масово разпространено е усещането, че Молдова ще е следващата страна, която ще бъде приета в ЕС – че ще изпревари всички държави от Западните Балкани. Властите вероятно разбират, че няма да се случи толкова бързо.

Евроинтеграцията ни на този етап е обвързана с Украйна, а там войната продължава. Игнорира се и въпросът как и кога ще се реши проблемът с Приднестровието. Председателят на молдовския парламент Игор Гросу твърди, че първо в ЕС може да влезе територията под контрола на Кишинев, а след провеждането на реформи да я последва Приднестровието. Не знам как подобно нещо може да се осъществи.

Не мога да си представя, че нито една от 27-те държави членки на ЕС няма да настоява казусът с Приднестровието да бъде приключен, за да ни даде „зелена светлина“. 

Председателят на комисията по европейските въпроси в Бундестага Антон Хофрайтер наскоро представи радикално предложение – нови държави членки на ЕС да бъдат приети по бърза процедура, но без право на глас (поне „докато не бъде въведено квалифицираното мнозинство при вземането на повечето политически решения“). Как би се възприела подобна идея в Молдова?

Мисля, че молдовските власти биха се съгласили. Гражданите – поне етническите молдовци – по-трудно, но и те биха склонили. Молдова е малка страна, няма голям икономически капацитет, трябва да се присъедини към голям търговски блок. Политическите амбиции на европейско ниво са с по-малко значение. Повечето молдовци си казват:

„Така, както живеехме досега, повече не може да продължаваме“.

По-важен е следният въпрос:

„Как самият ЕС разглежда подобно предложение?“.