Френският президент Еманюел Макрон е на мисия да помири света.

Той се е фокусирал върху следните три конфликтни възли: Европа-Русия, САЩ-Иран и Запада-Китай.

Още от времето на Дьо Гол Франция не се страхува да води прагматична външна политика, която гледа отвъд "черно-бялото" противопоставяне между държавите. Постигането на мирни договорки между страни в "студени конфликти" е атестат за дипломатическо майсторство и често на това се гледа с добро око както в чужбина, така и у дома. 

А до президентските избори във Франция остава малко повече от година.

Задържането на Навални е "голяма грешка". Но Русия е "част от Европа"

Макрон определи задържането на руския опозиционер Алексей Навални за "голяма грешка", но подчерта, че Русия е "част от Европа" и затова е необходимо да се води диалог с Кремъл. 

Френският държавен глава посочи, че мирът на континента е "невъзможен" без преговори.

На 2 февруари Навални бе осъден за нарушаване на пробацията си, след като бе отровен в Русия и по спешност бе поставен на лечение в Германия. Критикът на Кремъл обяви, че Путин стои зад опита за покушение. Преди това опозиционерът проведе разследване, при което изобличи, че тайно звено на ФСБ се е опитало да изтрие следите от отравянето.

Отношенията между Европа и Русия се влошиха след анексирането на Крим през март 2014 г. и продължаващата и до днес подкрепа на Москва за сепаратистките движения в Източна Украйна. През последните години пък безспорно бе доказано, че Кремъл се опитва да въздейства върху изборите в демократични страни.

"Честен посредник" - между САЩ и Иран

Макрон заема още по-активна позиция в конфликта между САЩ и Иран. Френският президент предлага да организира разговори между Вашингтон и Техеран, на които да играе ролята на "честен посредник".

"Ще направя каквото мога, за да подкрепя каквато и да е инициатива от американска страна, за да се подеме повторен диалог и ще се опитам да бъда честен посредник и ангажиран посредник в този диалог", увери той, цитиран от "Свободна Европа".

През 2018 г. бившият президент Доналд Тръмп извади САЩ от иранското ядрено споразумение от 2015 г. и наложи тежки санкции срещу ислямската република, като целта бе да принуди страната да склони да сключи ново споразумение, което да засегне ракетните ѝ програми и нейната агресивна регионална политика.

В отговор Техеран постепенно започна да нарушава части от пакта и накрая обяви, че вече не е обвързан от него.

Американският държавен секретар Антъни Блинкън заяви на 1 февруари, че новата администрация на президента Джо Байдън е готова да се върне към спазването на споразумението от 2015 г., когато Иран го направи, и след това да работи съвместно със съюзници и партньори на САЩ за "по-мащабно и по-силно" споразумение, включващо и други въпроси.

На следващия ден говорителят на Държавния департамент Нед Прайс заяви пред репортери, че администрацията на САЩ ще "се консултира с нашите съюзници, с нашите партньори и с Конгреса, преди да стигнем до точката, в която ще се ангажираме директно с иранците".

Това бе отговар на коментар на външния министър на Иран Мохамад Джавад Зариф, в който той предложи Вашингтон и Техеран да предприемат синхронизирани стъпки за връщане към ядреното споразумение.

Иранските служители настояват САЩ да предприемат първия ход, като се върнат към споразумението, което ще облекчи международните санкции в замяна на ограничаването на ядрена програма на Иран. Но Техеран подчертава, че ракетната програма и регионалните политики на страната няма да бъдат поставяни на масата за преговори.

Макрон държи на нови разговори с Иран, които да поставят ограничения върху иранската програма за балистични ракети и да включват Израел и Саудитска Арабия.

Йерусалим и Рияд яростно се противопоставиха на сделката от 2015 г. и подкрепиха решението на Тръмп да извади САЩ.

"Трябва да намерим начин да включим Саудитска Арабия и Израел в тези дискусии, защото те са едни от ключовите регионални партньори, които са пряко заинтересовани от резултатите с другите ни регионални приятели", каза Макрон.

Общ фронт на Запада срещу Китай = най-висока вероятност за конфликт

Макрон смята, че ЕС не бива да се присъединява към опитите на САЩ да се противопостави на Китай, въпреки споделените ценности.

"Ситуация, в която всички се обединяваме срещу Китай, това е сценарият с най-високата вероятност за конфликт. Това за мен е контрапродуктивно", сподели Макрон по време на дискусия пред Атлантическия съвет, цитиран от "Политико".

Общият фронт срещу Китай рискува да откаже Пекин от сътрудничеството срещу сериозни проблеми като глобалното затопляне и да засили агресивното поведение на комунистическата страна в Югоизточна Азия, смята президентът.

Той предложи да организира среща на 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - Китай, Франция, САЩ, Обединеното кралство и Русия. Макрон и някои европейски лидери не споделят открито враждебната политика на Вашингтон спрямо Китай и настояват, че Пекин е едновременно "партньор, конкурент и системен противник".

"Мисля, че трябва да работим с Китай за смела и ефективна климатична програма. И мисля, че завръщането на САЩ е добър повод да проведем проактивна дискусия по този въпрос", заяви той.

Макрон посочи, че има необходимост от "глобална инициатива в търговията, индустрията и авторското право" чрез Световната търговска организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Френският държавен глава подчерта, че Китай трябва да отговаря за нарушенията на правата на човека - въпрос, по който администрацията на Байдън е много по-гласовита от европейските правителства.

Макрон защити инвестиционно споразумение между ЕС и Китай, критикувано заради слабата защита, която предоставя на работниците, докато все повече нарастват доказателствата за експлоатирането на уйгури в работнически лагери в Синдзян.

"За първи път Китай прие да се ангажира с регулациите (на Международната организация на труда) и да се посвети на правата на работниците, които са част от пакета ни за правата на човека", заяви Макрон.